България е на последно място в ЕС по медийна грамотност

Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията

OFFNews 25 юни 2023 в 11:51 3270 7

социални медии

Снимка Pixabay

Индекс на медийната грамотност

България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година, съобщиха от Фондация „Институт Отворено общество - София“ в разпространено прессъобщение.

Страната ни заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията.

Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.

С резултат от 31 точки от максимални 100, България все пак изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Република Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки).

Според клъстерния анализ, разделящ страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в 4-ти предпоследен клъстер заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния 5-ти клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Република Северна Македония, Косово и Грузия, казват от Фондация „Институт Отворено общество – София“ .

В сравнение с индекса за 2022 г., България пада с две места – от 33-то през 2022 г. до 35-то място през 2023 г., като губи и 2 точки – от 33 точки през 2022 г. до 31 точки през 2023 г. Страната обаче остава в същия 4-ти клъстер от общо пет такива. България се представя най-зле по индикаторите, свързани с образованието и свободата на медиите, а най-добре - по показателите за новите форми на гражданско участие.

Цялостната класация на новия Индекс за медийна грамотност 2023 е оглавявана от Финландия, която е на 1-во място сред 41 държави в Европа със 74 точки от възможни 100. Тя остана неизменен лидер в шестте издания на индекса от 2017 г. насам. Дания заема втората позиция със 73 точки, следвана плътно от Норвегия на трето място със 72 точки. Естония и Швеция си поделят съответно 4-то и 5-то място, като и двете държави получават отлични резултати от по 71 точки.

Грузия се намира на дъното на класацията с резултат от 20 точки, заемайки 41-во място. Косово е предпоследната 40-а позиция с 21 точки, Република Северна Македония е на 39-о място с 23 точки, а Босна и Херцеговина - на 38-о място с 24 точки.

"Обезпокоително е, че повечето от най-уязвимите държави към дезинформация, според Индекса на медийната грамотност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, започната от Русия, и са сред най-изложените на злонамерена дезинформация", коментира авторът на анализа Марин Лесенски, цитиран в прессъобщението. Според него допълнителен трудност е свързана и с обстоятелството, че много от най-уязвимите на дезинформация общества в Европа са в балканските страни, част от които през 2023 г. все още изпитват вътрешна нестабилност и имат сериозни междудържавни проблеми.

Индексът за медийна грамотност е инструмент за оценка и класиране на обществата по отношение на техния потенциал за устойчивост в условията на явленията пост-истина, фалшиви новини и дезинформация. Моделът използва няколко показателя - качество на образованието, свобода на медиите, доверие в обществото и използване на нови инструменти за участие.

Индексът преобразува данните в стандартизирани оценки от 0 до 100 (от най-ниска до най- висока) и класира държавите в Европа от 1 до 41 (от най-висока до най-ниска позиция). Индексът е създаден и се издава от "Институт Отворено общество - София" от 2017 г. насам. При подготовката на индекса се използва и клъстерен анализ, който групира страните със сходни характеристики въз основа на техните резултати, като най-добре представящите се страни попадат в 1-ви клъстер, а най-слабо представящите се - в 5-ти клъстер.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

870

8

Constanza

26.06 2023 в 18:15

Всички си дават сметка за разликата. Просто по-долу уважаемият Козон изтъкна, че обикновената грамотност е добра основа за медийната такава.

2550

7

alfakentavur

26.06 2023 в 09:16

Има резерви към изписването на "напът" винаги. Но приема изписването слято, когато контекстът го изисква.

Прочее, някой тук дава ли си сметка, че "медийна грамотност" не означава просто грамотност и медиите да пишат правилно?

Ако има статия за "математическа грамотност" пак ли ще си говорим за "на път" и "напът" и правилно членуване на подлозите?

870

6

Constanza

26.06 2023 в 08:21

Както се вижда от статията във връзката по-долу, самата авторка има резерви към "напът".

2550

5

alfakentavur

26.06 2023 в 04:21

Да наричаш грешките безсмислици също показва липса на грамотност.
И виж тук:
https://kaksepishe.com/articles/napat-sam-da-se-zapitam/

2500

4

Козон

26.06 2023 в 02:52

За да има медийна грамотност, трябва първо медиите да са грамотни. По всички медии се среща “напът”, “на министърЪТ” и други граматически и езикови безсмислици.

10298

2

AntiZ

25.06 2023 в 21:52

То да беше само медийна... Човека под мен го каза ясно. Банкянския простак го издигна като мото на партията Му: "аз съм прост и вие сте прости..."

10212

1

Човека

25.06 2023 в 17:25

Медийната грамотност е част от образованието в западноевропейските държави. Итегрирана е в почти всички предмети в средните и високите класове. Някой там е разбрал колко е важна.
А някой, дълго управляващ у нас, е разбрал колко е важно да липсва, за да пасе овце во веки.
 
X

Топлофикация подари 200 милиона на Ковачки