“Зенит”: Високото слънце над войната

Новият проект на хърватския режисьор Далибор Матанич “Зенит” се базира върху три любовни истории, простиращи се в различен времеви диапазон. Свързващото ги звено е междуетническото напрежение в две съседни балкански градчета. Шедьовърът на Матанич е доказателство, че оригинални и вълнуващи филми за любовта могат да бъдат видени в пределите на съвременното кино. “Зенит” е удостоен с редица награди, включително и с награда на журито в програма “Особен поглед” (Кан’15). 

Но отвъд визуализацията на любовта, “Зенит” носи духа на политическите и военни размирици от 1991 г., когато Хърватия обявява своята независимост и започва война с остатъчна Югославия. Едното градче е сръбско, а другото – хърватско, като те непрестанно враждуват и се смята за непристойно между сърби и хървати да съществува комуникация, камо ли любов.

Първата история се развива през 1991 г., когато междуетническата враждебност е на ръба на ескалацията. Сръбкинята Йелена (Тихана Лазович) и хърватинът Иван (Горан Маркович) планират бягство в Загреб, където няма да бъдат под влияние на семействата си. Всичко това се осуетява, когато братът на Йелена Саша (Дадо Косич), който е военен, решава да ги спре, осланяйки се на агресията.

Десет години по-късно, белезите от войната все още са налице – следите от бомбите, разрушените сгради, драстично оредялото население. Наташа (Лазович) и майка ѝ (Нивес Иванкович) продължават да живеят в миналото и в спомена за близките, които войната им е отнела. Когато се завръщат в порутената си къща, майката на Наташа решава да я ремонтира, наемайки майстора Анте (Маркович), който е хърватин.

Озоваваме се в 2011 г. Хърватинът Лука (Маркович) доста рядко се завръща в родното си място. Сегашното му посещение не е заради родителите му, а заради парти, организирано от негов приятел. Бившата му жена е сръбкинята Мария (Лазович), от която си тръгнал по време на бременността ѝ.

Актьорите Тихана Лозанович и Горан Маркович сякаш се сливат с всеки от трите персонажа, придавайки им забележителна индивидуалност. Макар женските персонажи да са по-силни и внушителни от мъжките, и двамата актьори се справят перфектно в изграждането и представянето на различните психологически портрети. Брилянтният сценарий на Матанич се балансира от кинематографията на Марко Бърдар – визуалното говори.

“Зенит” е събитие под високото слънце, което приютява всички ни, независимо от нашата националност.

Още по темата

26/03/2016

Култура

“Паулина”: Може ли демокрацията да бъде явление в нашата реалност?

25/03/2016

Култура

„Деца на тихата революция”: Какво се случи с мечтите им?

25/03/2016

Култура

Парченца ежедневие в рамките на „24 часа”

23/03/2016

Култура

„Аз, Олга Хепнарова“, процесът на разпадане на един човек

Следете новините ни в GoogleNews