Освен с кръглото число, тазгодишното юбилейно издание на София Филм Фест се отличава и с рекорден брой български филми, включени в програмата- над 60 от общо 177 пълнометражни заглавия. Документалните ленти са 16 и половината от тях са световни премиери, а това, което изненада скептичната ми личност, бяха силният интерес от страна на зрителите и пълните зали.
В такава обстановка, гъсто населена, се състоя и премиерната прожекция на „24 часа” на режисьора Кирил Станков. Филмът е документален и разказва пет различни истории, всяка заснета за 24 часа. Това, което отличава лентата от останалите в своя жанр, е липсата на интервюта. Зрителят просто става свидетел на частица от ежедневието на героите: родителите на момче със специални нужди, двойка пенсионери, имали нещастието да надживеят детето си, млад бизнесмен, начело на бързоразвиваща се компания, пилот-планерист, който буквално живее в облаците и свободолюбив мъж, който също така буквално е „хванал гората”.
Решението си режисьорът обяснява по следния начин: „Опитахме се да останем странични наблюдатели и доколкото можем да отразим истинското състояние и битие на героите.” Заявява, че друга основна цел на екипа е била да се създаде филм с високо звуково и визуално качество и със специално композиран саундтрак. Предвид (и въпреки) ограничения бюджет за продукцията, смятам, че целта може да се счете за изпълнена, като за музиката се е погрижил не кой да е, а Васко Кръпката.
Едно от нещата, за които съм винаги жадна, са човешките истории (другото е вино, но това е съвсем различна тема). Големият плюс на този филм е, че е подбрал наистина разнообразни такива. Това, което му липсва, е някаква рамка. Отсъствието на такава не е фатално, но неизбежно води до някои въпроси. „Ама този откъде се взе? Я, водещата на това събитие да не е Алекс Раева? Ама това какво общо има с бабата и дядото?”.
Не че това отнема от удоволствието да гледаш как някой се къпе в импровизираната си вана в гората (между другото, изглежда все едно сам се готвиш, разпалвайки огъня под котела, в който вриш), но когато поднесеш на някого парченца ежедневия, е добре да му дадеш и възможността да си ги сглоби в свързана картина. Крайната ми оценка за този филм би била „4.49”- добър, но не достатъчно близо до „много добър”.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)