Автор: Георги Драганов

Гостуването на американската банда Kultur Shock бе истински празник за посетителите на 7-мия рожден на Тангра Мега Рок в столичния клуб Mixtape 5. За разлика от минали години, когато това събитие бе отбелязвано с по няколко групи, този път организаторите поканиха една добре позната и много обичана банда, свързана с нашата родина не само чрез спомени от турнета, но и чрез единия си член – Валери (Вал) Кьосовски, родом от София.

За подгряваща група бяха избрани местните Млък!, които наистина успяха да забавляват публиката. Първоначално хората само слушаха и като че ли нямаха желание да се приближават до сцената, но песен след песен клубът се пълнеше все повече и повече, а слушателите се активизираха и започваха да танцуват и пеят под ритмите на „Не желая да съм супа“  и „Балканозавър“. На финалното парче, „Всеки мрази красивите и умните“ публиката вече беше в екстаз и пееше с пълно гърло всеки стих.

Трябва да се каже и добра дума за домакините от Mixtape 5, които бяха осигурили ефектно осветление и хитро разположени димни машини, създаващи усещането, че барабаните на Ленкиша са се запалили от неспирното налагана, на което ги подлага. Като цяло, групата показа завидни умения да комуникира, импровизира и дори да се заиграва с публиката. След навреме завършения сет, Млък! дадоха време на организаторите да подготвят сцената за очакваните хедлайнъри.

В променен състав от последната си визита – с нов барабанист и с един човек по-малко, Kultur Shock не загуби и секунда, преди да започнат ударно с изпълнение на цигулка, тарамбука, китари и тромпет на тяхната версия на старата балканска песен Зюмбюл, с което публиката наистина избухна. Последваха още няколко буйни парчета, при които атмосферата видимо се нагорещи и музиканти, и публика започнаха да свалят дрехи, шапки, очила и всякакви други атрибути. Дори и тогава атмосферата си остана душна и бе видно колко хора се потят от контролирания хаос, на който присъстваха.

Цялата зала бе наелектризирана и хората се движеха като свободни електрони, като на моменти се виждаха пого, кючеци, мятане на коси, стейдждайвинг и още куп изразявания на задоволство от страна на различните по възраст, килограми, пол, субкултурно определение и прочие фенове.

Редувайки класически песни с такива от новите си два албума (от 2010 и 2011 съотвено), Kultur Shock зададоха добро темпо на непрестанно редуване на мощни барабани, нечовешки рифове, постоянно променяща се брас секция и виртуозното изпълнение на цигулка на младата и красива американка Мати Нобъл. Вокалът и лидер на групата, босненецът Джино пък, показа завидни умения не само при вокалите, но и при тромпет, тарамбука (която споменахме), дайре и комуникация на три езика с публиката.

Освен бързите пънк песни, при които публиката беше готова да експлодира  групата изпълни и няколко по-бавни, лирични песни, които успяха да докоснат душата и на най-закоравелите метъли, присъстващи на събитието. Изпълнената с ислямска и типично босненска символика песен „Шейтан“  (дявола в ислямското вярване) накара цялата зала да слуша необичайно затаена, а саксофонистката на групата дори вкара оперен момент в изпълнението, с което събра няколкоминутни овации.

Извикани три пъти на бис, докато изпълнят всички любими песни на публиката, Kultur Shock завършиха с ударно изпълнение на вече превърналата се в култова „Мастика“, от което изпълнение клубът буквално затрепери. Във въздуха летяха ръце, тениски, хора скачаха от сцената и бяха носени от тълпата, а всяка една дума бе крещяна от хилядите гърла в страхотен синхрон. След всички тези физически и духовни емоции, които групата донесе, те се изтеглиха под бурни аплодисменти и песента от филма на Монти Пайтън "Always look on the bright side of life".

Така този тричасов маратон по еклектично смесване на почти всички субкултури, жанрове, послания и инструменти приключи, а публиката започна да напуска клуба в изумление от видяното и чутото. Очевидно е, че при такива силни емоции ще има и следващи участия на бандата на роден терен и музикантите го показаха доста ясно. Остава само да ги дочакаме.