Вежди Рашидов се ядоса и си прибра скулптури, дарени на Кърджали преди повече от 30 г.

Три бронзови скулптури на Вежди Рашидов, поставени пред поликлиниката в Кърджали през 1992 г. като дарение за града, са демонтирани и прибрани от автора им. Причината е лошото им стопанисване.

Малко предистория

Годината е 1992 г. Мястото е Кърджали, пред сградата на дългоочакваната Нова поликлиника, днес ДКЦ 1. На празното пространство пред недовършената сграда един човек поставя три бронзови скулптури, помагат строителни работници, отлети са железобетонни постаменти. Подготовката и монтирането им отнемат седмици. Авторът участва лично.

Поставени са още голямо каменно пано на първия етаж и бюст на Хипократ на втория - пред бъдещия кабинет на директора.

Строителството на поликлиниката е започнало десет години по-рано – през 1982 г., но проектът е мащабен, предвижда в сградата да се извършват грижи за населението от целия кърджалийски окръг – около 240 хиляди души. Времената са трудни, средствата – малко.

Десети ноември 1989 г. заварва поликлиниката недостроена с множество неясноти по финансирането ѝ и категорично неизвестно бъдеще. Промени, редакции на първоначалната идея, корекции, молби до министри, парламентарни комисии, екзекутиви… Въпреки това, амбициите на лекарите от многопрофилната болница, общинската и държавна администрация, и усилията на много граждани довеждат до официалното и откриване на 8 април 1994 г.

Заедно с имената на архитекта и изпълнителя, като част от авторския колектив е вписан Вежди Рашидов – тогава на 42 години. Местната преса отбелязва събитието в множество материали и интервюта.

Във в. „Нов Живот“, бр. 19, от ноември 1992 г. четем: „Скулптурна композиция на Вежди Рашидов ще краси новата сграда на празната поликлиника“.

В. „Арда“, бр.135, декември, 1992г.: „Скулпторът Вежди Рашидов остави белег за вечност в Кърджалийската поликлиника“.

В. „Арда“, декември, 1992 г.: „Стига ми след време от тук да мине моят правнук и да каже – Това е оставено от прадядо ми.“

Стойността на скулптурите без тази на паното и бюста на Хипократ е обявена във в. Нов Живот – 120 000 лв. От същият брой става ясна и стойността на други продукти към този момент. Така можем да изчислим, че днешната стойност е около 150 000 лв.

На 6 юли тази година обаче авторът си ги прибира обратно. 

За скулптурите

Спорни ли са скулптурите? Да, винаги са били.

Като всяко публично изкуство те многократно са били обект на дискусии. При поставянето им съществуват спорове за размера им – че са дребни, предвид мащабната сграда, пред която са поставени. Тези забележки са породени и от факта, че са част от група от пет фигури, представени пред Софийска художествена комисия седем години по-рано и неодобрени от нея.

Предизвиквали са спорове, възторжено са обсъждани, което по същество е възможно най-добрата атестация за произведение на изкуството. Да поражда въпроси, да вълнува.

Според някои – скулпторите са откровено страшни, грозни. Според други – творби без аналог на скулптор с „всемирна известност“ (Нешо Павлов, в. Нов Живот 07.01.1993 г.)

Какво представляват?

Три отделни обекта – Фигура на жена с дете на коленете си, фигура на легнал мъж с гайда и фигура на изправен мъж с агне в ръцете.

Фигурата на жената с бебето. Снимка: Георги Иванов / Опознай.bg

Мъжът с гайдата. Снимка: Георги Иванов / Опознай.bg

Мъжът с агнето. Снимка: Георги Иванов / Опознай.bg

Именно третата е повод за множество разногласия. Вън от контекста (площад пред сграда, посещавана от хиляди болни хора дневно), това са просто три фигури. Но заради конкретното място много хора виждат във фигурата отчаян мъж, принасящ в жертва животно. Други тълкуват творбата буквално: „При лекар без агне не се ходи“, което се възприема с присмех, но и като обида - директно утвърждаване на характерни за региона особености, призив за рушветчийство и „спонтанни“ изрази на натурална благодарност – практики с дълбоки корени в Източните Родопи.

Едно е безспорно – скулптурите са част от културното богатство на града и определят неговия специфичен облик. В това всички са обединени.

Още преди откриването на празната поликлиника Вежди Рашидов шумно обявява, че ще остави творчеството си като дарение на жителите на града заради емоциите, които го свързват с Кърджали и личното му приятелство с директора на болницата по това време д-р Георги Георгиев. А новата поликлиника е празна поради липсата на средства за техника, с които да бъдат оборудвани кабинетите. Компромиси в изпълнението има буквално на всяка крачка - липсват медицинска техника, компютри, радиоизотопна лаборатория, физиотерапия, водолечение, единна информационна система и др., предвидени в първоначалния проект.

Три години по-късно с решение на Общинският съвет в Кърджали, Рашидов - почетен гражданин на Мадан, Дулово, Правец и родния му Димитровград, е обявен за почетен гражданин на Кърджали.

Защо дарителят решава да лиши града от дарението си?

На 6 юли тази година двама работници с камион и кран по „поръчка на автора“ демонтират трите скулптури пред кърджалийската поликлиника и ги отнасят в неизвестна посока. Същия ден Вежди Рашидов заявява пред БНР, че причината е лошото състояние на статуите.

"Не се виждаха от храстите, извиках работник да почисти, а се оказа, че са изцапани с бяла и черна боя", разказва Рашидов. "Видях дете да се люлее на една от тях, ще се счупи и ще го убие."

Тогава той изрази обидата си от отношението към изкуството му и изяви желание да ги реставрира.

За OFFNews Рашидов потвърди, че скулптурите се намират в ателието му - само че към момента няма намерение да ги връща на града. Ще останат при него, а един ден след смъртта му щели да бъдат дарени отново, може би в родния му Димитровград.

Възниква и въпросът чия е юридическата собственост на скулптурите. На болницата? На общината?

Според Рашидов това не е вярно. Пред OFFNews скулпторът заяви, че общината няма документ, с който да докаже собственост над творбите му, и че не вижда драма в случилото се. Той разказа, че в младостта си бил дал творбите на покойния д-р Георгиев в знак на приятелството им, но това било преди много години.

OFFNews изпрати допитване до Община Кърджали. До момента на публикация на текста не сме получили отговор.

Снимка: Георги Иванов / Опознай.bg