Убийството на Георги Марков – историята на Българския чадър

За това как е протекъл периодът между 9 септември 1944г. и 10 ноември 1989г. се знае и много, и малко. Българите днес изпитват изключително смесени чувства спрямо времената на социалистическия строй. В тази публикация ние обещаваме, че няма да задълбаваме в същността на тази система, нито ще заемаме конкретна позиция, тъй като темата за нея предизвиква твърде разнородни емоции у читателите ни. Наемаме се обаче да ви разкажем доколкото можем историята за убийството на един интересен и твърде неудобен човек. Името му е Георги Марков, роден през далечната 1929-та година и преживял едни от най-динамичните години в развитието на България. По професия е писател и именно тази негова страст става причина за смъртта му. Нека обаче приключим с този така проточил се увод и да обърнем повече внимание на историята.

Георги Иванов Марков е роден и отраства в София. Получава добро образование, започва да работи като инженер и преподавател, а междувременно започва да се занимава с писателска дейност. Първите си творчески опити прави докато е пациент в лечебно заведение, тъй като от младежка възраст той страда от туберкулоза. След 1944-та в България на власт е комунистическата партия, която прави всичко възможно идеологията и да бъде представена по най-добрия начин пред обществото. В тази връзка част от произведенията на Марков – пиеси, романи, разкази и др. – са забранявани и спирани от печат, тъй като са били неудобни за управляващите. Талантът на младежа обаче е забелязан от висшестоящите и те решават, че имат нужда от писателя. По времето на Тодор Живков огромна популярност добива пропагандният сериал „На всеки километър“. Един от сценаристите на първите епизоди е именно Георги. В годините той става член на онова специално общество на управляващата класа, до което малко хора имат достъп. Писателят често е канен в компанията на висши партийни членове и дейци и става свидетел на техните… особености, които по-късно описва щателно в произведенията си. През 1969г. Марков напуска страната, след като една от театралните му постановки е забранена. Той заминава при брат си в Италия, където остава около две години, след което се мести в Лондон. Писателят е скаран жестоко с българските управници и решава трайно да се установи в Англия. Започва да работи за „Би Би Си“, а също така сътрудничи на „Дойче веле“ и популярното по онова време радио „Свободна Европа“. Междувременно българските служби следят зорко неговите действия в чужбина. Работата му за капиталистическите медии не се нрави на режима и Марков е осъден на 6 години и половина затвор. Творбите му са конфискувани от библиотеките, а името на писателя е забранено до 1989-та година. Тайните служби на Народна Република България – „Държавна сигурност“ – влизат в действие. Агентите им дават на писателя кодовото название „Скитник“ и се заемат с неговия случай.

Най-логичната причина за интереса към Марков от страна на ДС е дейността му като писател-дисидент. Макар да е бил приближен на управляващите кръгове, той е бил погнусен от системата, която е била установена в България. Георги изцяло се е противил на доктрината, налагана дълги години от тоталитарния режим на БКП. В годините от 1975-1978г. той завършва един от най-мащабните си трудове, за който се смята, че е една от основните причини за смъртта му. Това е книгата „Задочни репортажи за България“, в която са поместени огромно количество критики към социалистическия строй, към висши партийни членове, както и към личността на самия Тодор Живков. В него ясно си личи противопоставянето на твореца на режима. Марков започва анализите си още от самото начало, когато култът към личността е пренесен от СССР в България. Той говори за постепенното налагане на БКП в абсолютно всички сфери на живот:

„И така, Партията е България. И, разбира се, България е Партията. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин – колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език“

Разбира се, след написването на Репортажите, след многобройните му участия в предаванията на радио „Свободна Европа“ властта в Народна република България решава, че подобен дисидент не може да бъде оставен жив. На 7-ми септември 1978г. социалистическата държава празнува рождения ден на Тодор Живков. На хиляди километри от София, в Лондон, Георги Марков върви спокойно по градските улици. Той пресича моста Ватерло и се отправя към спирката, за да стигне в Би Би Си. Именно там, насред английската столица, писателят усеща необичайна жилеща болка в крака, както той сам я описва. Самият Марков твърди, че обръщайки се назад е видял мъж, който вдигал от земята чадър. Българинът продължава пътя си и пристига на работното си място. Там забелязва, че на мястото на болката се е появила странна пъпка, след което разказва на свои колеги за странната случка. Часове по-късно Марков получава силна треска и е приет по спешност в болницата. Мъките на писателя продължават три дни, след което той умира. Лекарите не успяват да направят нищо, за да предотвратят фаталния край на българина. Поради нетипичните обстоятелства около смъртта, британската полиция разпорежда случаят да се разследва щателно. На тялото е направена аутопсия и в десния прасец на писателя е открито метално топче. В него, в малки дупки, били намерени остатъци от захарна субстанция, която се разтапяла едва когато температурата около нея достигне 37 градуса – температурата на човешкото тяло. В самото топче била заложена и отровата – рицин. Тя представлява токсично вещество, срещу което и до ден днешен не съществува противоотрова. При разтапянето то е навлязло в кръвта на писателя и станало причина за неговата смърт дни по-късно. Съдбата на Марков е била неизбежна, никаква лекарска намеса не е могла да спаси българина от биологичното оръжие, използвано срещу него.

Случаят на Георги Марков предизвиква огромен интерес в Западните медии. Те го наричат убийството с българския чадър, както назовават оръжието, ползвано от Държавна сигурност. През същата 1978г., друг българин – журналистът Владимир Костов – става жертва на подобно оръжие. Инцидентът този път е в Парижкото метро, а бавнодействащата отрова е същата – рицин. Този път обаче покритието не се разтапя и като по чудо жертвата остава жива. С годините следователите се обединяват около твърдението, че автор на покушението срещу Марков е италианец, вербуван от ДС. Името му е Франческо Гулино, а в шпионските среди той е познат като агент „Пикадили“. Доколкото е известно, убиецът още е жив и пътува спокойно из Европа, тъй като през 90-те години българското правителство отказва да разсекрети документите, уличаващи агент Гулино. До ден днешен, въпреки многото обещания, не са предприети действия спрямо извършителите и предполагаемите поръчители. Осъдени няма, няма дори и повдигнати обвинения. В българското обществено пространство името Георги Марков спира да съществува и за него започва да се говори отново чак в края на 1990г. Десетилетия след смъртта си, години след падането на социалистическия режим, писателят сякаш продължава да бъде неудобен на някого.

Фалшивият паспорт на агент "Пикадили"

Източник: Българска история

Следете новините ни в GoogleNews