Цветята от края на 80-те

Последна промяна на 24 май 2014 в 11:24 5566 0

Румен Янев (най-вляво) и Емо Братанов (най-вдясно).

Този четвъртък студентското предаване в ОффРоуд Радио се сдоби с неочакван репортаж от Варненския международен поп фестивал „Откритие” (отдавна в една широка форма, преливаща спектрите на поп музиката, рока и джаза) и представи новата книга за рока на Второто БГ-поколение на Румен Янев и Емил Братанов - "Цветя от края на 80-те".

През седмицата завърши конкурсната програма на 23-то издание на феста. А в културната програма на събитието, рок журналистите Емил Братанов и Румен Янев направиха пред-премиера на дългоочакваната антология „Цветя от края на 80-те” – където варненския ъндърграунд има своето ярко присъствие, което оправда поканата и интереса към нея точно там.

За да не сме многословни (макар че фестивалът и неговия организатор и създател Доно Цветков го заслужават), ще отбележим, че „Откритие” е първият и единствен такъв конкурс за поп песен у нас и един от малкото подобни форуми в Европа. В рамките му – освен песните – се представят изложби, книги, нови албуми и множество културни събития от националното изкуство. Впрочем, от „Златният Орфей”, дали остана нещо друго в тая низвергната и в културата си държава?...

Ще добавим, че от варненската фестивална сцена са тръгнали по пътя на развитието и славата си наши звезди като Деси Добрева, Миро, Галя от „Каризма”, Радостина Колева. А чуждестранните участници и специалните гости с рецитали просто няма да изброяваме сега. Тук са пели млади хора от над 50 държави от 5-те континента. И да завършим „генеричната визитка” на фестивала на Доно Цветков с изказването на италианката Чинция Роса – Чикс, участничка, която споделя: „Бих рекламирала фестивала така: Здравейте! Мислите ли, че сте единствените певци на света? Мислите ли, че само родният ви език е важен? За да се убедите, че не е така, България и фестивалът „Откритие” ви очакват. Това е най-добрата възможност за вашата музика!”

23-тото „Откритие” тази година определи големите награди така:

След жестока конкуренция, българката Амира грабна 1-ва награда в конкурса за най-добър изпълнител, състезавайки се с още 20 участници от 18 държави. Певицата спечели жури и публика със свой акустичен прочит на парчето„Crazy” на Чарлз Баркли.

   „Красива, талантлива, харизматична, завладяваща – това е Амира”, заяви след шоуто за варненския сайт Moreto.net един от създателите на „Айрън Мейдън” и откривател на млади таланти Тони Муур от Великобритания, който беше сред специалните гости на феста. Зад артистичния псевдоним стои прекрасната Боряна Христова, която е не само изпълнител, но и автор на музика. Талантливата певица е от Варна и има в кариерата си 3 награди "Гран при" от наши и международни конкурси.

   Другият победител на феста е песента от Беларус "Throught the light" - музика и аранжимент Георги Колдун, текст Георгиос Калпакидис. Парчето, изпълнено от неговия автор, взе 1-во място за най-добра песен, а талантливия и популярен в родината си композитор, певец и радио и ТВ-водещ, заяви: „Никога не съм се надявал на подобен успех, благодаря Варна за признанието”.

Още една първа стъпка направи тазгодишният фестивал – в рамките му конкурсна подборка се завъртя в Европа по различни радиостанции, като слушателите им определиха своите призьори. Песните от международния конкурс за песен звучат в ефира на БНР - Радио Варна, а първата страна, в която стартира радиоконкурсът е Русия, в ефира на Goldstar Radio-TV. Другите радиостанции са Българско национално радио, Украинско национално радио, Азербайджанско национално радио, Радио Коковижън от Румъния, Радио Прешов - Словакия, Радио Тенерифе – Испания.

Дългогодишният член на журито във Варна, не пропуснал и тази година да прослуша фестивалната програма, композиторът Кристиян Бояджиев обобщи специално за ОффРоуд Радио:

„Това са млади хора, които идват от най-различни точки на света. Доно Цветков направи така, че през годините и то в продължение на доста време, участници да идват от най-различни места и не само от традиционните – Западна Европа. Но от там пък, например от Италия – имало е участници, които са дошли от Сан Ремо, и други, които след „Откритие” са стигали до Сан Ремо. Но идват и млади хора от Изтока – Казахстан, Узбекистан – които се оказва, че са великолепни изпълнители.

Тази година фестивалът ми хареса и с много силното българско присъствие. Имаше и много интересни песни, които участниците – не само нашите – бяха избрали. Например, на Ленард Коен, но с различна транскрипция, с различен прочит. Песни, които не са лесни, но звучат добре на този фестивал. Чух обаче и ария от „Парижката Света Богодица”, ала в съвсем различен прочит от оригинала. Тези неща не могат да не радват, особено, когато се пеят от едни млади хора, звучащи и показващи се като завършени певци.

А нещо много важно е, че „Откритие”-то на Доно не може по мощ и популярност да се сравнява с разните там – както се наричат – „реалитита”, които познаваме. И които уж ни показват, че ето, родили са се новите звезди и те имат страхотно бъдеще. Оказа се, че немалко хора, които са се явили в тези телевизионни формати – въпреки че са талантливи, са излъгани в очакванията си.

Мащабите на „Откритие” не са такива и може би, Доно Цветков не иска да са такива. А именно при тези условия тук се появяват способни хора, не звезди, но изградени и можещи. Които пеят много добре и имат своето поле за развитие – и няма да бъдат излъгани по „онзи” начин. Защото те могат. А това е и смисълът на такъв фестивал, да продължава да я има тази музика и изпълнителите й да продължават да бъдат жизнени и да се развиват професионално.

"Цветя от края на 80-те" – варненската пред-премиера!



Дългоочакваната рок антология с хрониката и текстовете на химните на Второто БГ рок поколение, книгата на колегите ни Емил Братанов и Румен Янев (тук е представянето им пред репортера от Варна на БНТ-2), направи своя първа среща с публика пак във Варна, в рамките на фестивала. Заедно с издателката си от „Парадокс” Доротея Монова, тримата бяха поканени в концертния салон на Радио Варна, където пред музиканти, медии и бъдещи читатели направиха пред-премиерата на книгата си.

Обичащата да стои "в сянка" издателка на Керуак и Богосян, Андрухович и Сташук, все пак, откри срещата в залата. Ето какво сподели Доротея Монова за изданието: 

"Радвам се, че най-сетне сме във Варна и то не с някакъв друг вид литература, защото издателство „Парадокс“ съществува от 22 г., а именно с тази книга, в която има и раздел за Варна. Именно с хора, които са мои колеги и приятели от около 30 години. Не е съвсем вярно, че аз съм измислила идеята за книгата, защото хубавите неща се раждат в приятелски разговори на маса. Но е хубаво, когато нещата се случват не само на маса, защото ние в България имаме лошия навик да изразходваме цялата си интелектуална енергия в едни мечти. Общо взето за около 4 години, както виждате един много скоростен период, ние успяхме да съберем този том. (А антологията на Янев и Братанов съдържа в над 520 стр. близо 250 текста на песни, интервюта с 40-ина и повече участници в тогавашните "процеси" и също над 250 снимки на Нели Воева и Стоян Гребенаров - бел.авт.на статията).

С Румен ни свързва една много дългогодишна история. Историята на списание „Ритъм“, тъй като ние сме от дълги години в редколегията на списанието. Тогава аз не се занимавах с рок музика, а с класически балет, което е още една близка точка с Варна. Защото тогава не пишех за рок музика, а отразявах балетните конкурси в града. С Емил Братанов пък ни свързва факултетът по журналистика и дългогодишно професионално и лично приятелство. В крайна сметка Емо Братанов стана съавтор на книгата благодарение на мързела на Румен Янев, който обаче несъмнено е доайен на нашата творческа група. Той в един определен момент каза „Не ме занимавайте повече с Вашата книга, аз имах гениалната идея: да те събера с Емо – аз съм съгласен с всичко и няма да оспорвам нито едно Ваше решение“. Така че Румен имаше доброто качество да е изключително сговорчив. Слава Богу, Братанов не е много ревнив като автор, не е много честолюбив – всичко, което му нашарих, което му казах да допише, да съкрати, той го направи. Писах им едни среднощни писма, където им казах „Момчета, Вие сте радиожурналисти, но ние правим книга, затова ако обичате да ми съкратите всички предихания и междуметия в текста, защото все пак не сте на микрофон, нито сте в телевизия. Вие сте ни дали един тюрлюгювеч от текстове, който може да бъде прочетен по радио, но от това книга не става – като си оправите текстовете, пак заповядайте да продължим. Те не ми се сърдеха.

Тази книга е обречена да има успех. Аз съм много скромен човек и фактът, че си позволявам да казвам подобно нещо, е показателен. Може би този успех няма да е бърз и внезапен, нито ще има грандиозни финансови постижения, но успех ще има. Хората, които се събрахме да направим тази книга, сме много дълбоко мотивирани и като личности, и като някакъв вид отговорност за това, което сме преживели, за това, че сме работили като журналисти през годините. Направили сме го със страшно много емоция и хъс. За толкова години работа като журналист и издател знам едно – читателят не може да бъде излъган. Може да бъде временно подведен, но не можеш да му пробуташ сурогатен продукт, защото знаете за книгите за български музиканти и др. - оперни, класически, рок, но с времето се вижда кое може да остане като стойностна книга и кое отминава. Тази енергия, която ние имахме, е абсолютно адекватна на енергията, която преди 30 години са имали хората, които са създали текстовете, включени в тази рок антология. Когато някой е на 21-25 години и живее в определени условия на вече очевидно отиващ си комунизъм, той не се събира със съмишленици в някое мазе с идеята: „Ние ще направим нещо епохално, и след 45 години тези песни ще се пеят“. Всичкото това е правено толкова от душа и сърце, толкова искрено – аз сега настръхвам, като го говоря това нещо. Ние всички бяхме приятели с покойния Митко Воев. И това си говорихме, кога Митко Воев си е мислел, че ще стане живата легенда на българския рок, че ще го слушат и днес младите, когато тогава, като излезеше на сцената, го освиркваха. Аз сега се разплаквам, като видя 25-30-годишни хора да го слушат. Искам просто да кажа, че тази книга ще има успех, защото е много дълбоко искрена и в нея с мярка са разказани истинските лични истории от самите хора за събитията такива, каквито са били. И то това се разбира и се вижда."

Разбира се, Братанов и Янев също взеха думата - за архивите, за липсата на много участници от тогава в нета сега, за Ритъм-ските години, Музикалната кутия и Блек топа... Всичко това обаче можете да чуете в предаването, където сме пуснали автентичните изказвания на авторите от Варненската пред-премиера. Тепърва ще се чете много за книгата им и самата книга. Затова, няма да повтаряме в текст началото на пътя на техните спомени и доводи защо точно това и онова... Можете да го чуете.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !