След 9 години мълчание Hypnotic Rage разказват за смелостта и провокацията в новия си проект

Последна промяна на 30 юни 2019 в 11:17 1793 0

На 17 юни Hypnotic Rage пуснаха новото си парче “Reliever”, което е първият сингъл на електро бандата след 9-годишно мълчание.

Текстът и музиката на “Reliever” са на Кирил Захариев – Кико, звуков инженер е Николай Желев – Джей, а записът, аранжиментът и миксът са продуцирани в собственото им студио “HypnoticLab”.

Завръщането на групата е подплатено с впечатляващ като продукцията видео клип, който ни изстрелва директно в необятното пространство на въображението, материализирано чрез звук и картина, а мащабната реализация е дело на режисьора Господин Господинов – Гепи. Идеята за вечността, която вълнува не само групата, е пресъздадена чрез открояващите се геометрични инсталации, използвани във видеото.

Много или малко са 9 години за един музикант?

Кирил: За един човешки живот, 9 години са относително време. За мен лично това беше необходимо време, за да отворя сетивата си и да започна да преодолявам заблудата, в която витаем всички ние. Платих висока цена в личен план, но не съжалявам за нищо. За 9 години живот човек би платил много, а някои дори всичко. Така че, ако трябва да измерим 9 години в стойност, която да можем да възприемем, било то и като артисти - да, много са.

Николай: Винаги съм се възприемал повече като продуцент. 9 години могат да бъдат и много и малко, но когато
се занимаваш с това, което обичаш, времето лети неусетно бързо, сякаш вчера направихме Relay on Love (предишния ни сингъл).

Какво научихте за себе си през това време?

Кирил: Аз научих най-ценния си житейски урок. Разбрах, че не може да си глуповато добър, защото това е самоунищожително. Доверието е ценност, която не бива да се дава даром, а да се спечели. Много хора ме предадоха, други злоупотребиха, но аз не искам и няма да търся реваншизъм. Постигнал съм душевен мир и открих светлината за себе си. Онези, които не правят усилия да прогледнат, ще потънат в демоничен мрак, от който спасение приживе няма.

Николай: О, научихме много! Човек се учи, докато е жив, но това, което ме е водило и тогава, и сега, е винаги да следваш инстинктите си, да бъдеш автентичен, да имаш свой собствен почерк и хората ще го оценят. Да не правиш компромиси с музиката, за да си популярен и ако е от сърце и душа, тя ще намери своите фенове. Научих още, че с Кико ме свързва огромно приятелство. Той е човек, на когото може да се разчита!

Какво вдъхнови новия ви проект - нетърпимостта, прозрението, смелостта?

Николай: Може би по малко от всичко, но за мен най-важна е емоцията,
уловена по време на записите на парчето, както и енергията, която носи то. Кико може да каже повече, защото текста е негов.

Кирил: Новият ни проект е много личен, религиозен и дори бих казал - интимен. Reliever (Облекчител) е едновременно молитва за дъжд и благодарност, че сме избрани да се пробудим, а това, уви, не е привилегия за всеки, защото изисква, до известна степен, алтруизъм и саможертва. Тълкувайте го както го усещате и както го разбирате. Всеки би могъл да разпознае себе си в тази песен. В този смисъл проектът ни е действително израз на нетърпимостта към фалшиви месии, на прозрението в мрака и на смелостта да се изправим срещу необратимо настъпващото зло.

Кои свои страхове преборихте, за да е факт този мащабен проект?

Кирил: Нито един! Тази борба е до живот. Нещо повече – ние трябва да се страхуваме, за да останем бдителни и да сме ревностни пазители на най-върховните човешки блага, които са ни дадени свисше и те съвсем не са материални. Те се усещат, те се изживяват, те се изстрадват с болка, за да ни се напомня ежедневно, че имаме мисия, за която сме изпратени тук - всеки един от нас. Горко на онези, които не са разбрали това и не следват тази върховна воля.

Николай: Не обичам да съм в светлината на прожекторите, а в студиото зад компютъра и синтовете - това е моята комфортна зона.

Какво е посланието, което отправяте?

Кирил: То е толкова силно, че няма защо да се изрича. То се усеща, то се схваща и се осъзнава, ако вникнеш в нещата, но както вече казах, това е привилегия, която всеки един от нас може, но е и трудно да заслужи. Ако човек погази човешкото, ще потъне в забвение и вечен мрак. Не смъртта, а именно това е най-страшната присъда.

Николай: Живеем в супер забързан и стресиращ свят, целеустремени към по-добър жизнен стандарт, забили поглед във виртуалното, пропускаме времето с най-близките си. Отчуждаваме се един от друг.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !