Роксцена „БГ“ 2012. „Сепуко 6” (преди обобщението)

Последна промяна на 14 август 2012 в 16:00 4230 0

Sepuko 6
Sepuko 6

Автор: Емил Братанов 

Във времето на летните жеги в Рокателието на Оффроуд Радио – докато сглобяваме Музикални кутии, подхванахме разговор за днешната отечествена сцена, за цената и компромисите срещу хъса и ината да се чувстваш като рокмузикант в страната на силиконовия фолк. И дали ситуацията, проблемите, камъните по пътя не са като онези, които съпътстваха старта на взривилата естрадната тишина на соца предишна кохорта рокрицари. Когато не беше лесно да си тиква, но пък да бъдеш черна овца си беше абсолютно осъзнат избор.

Дали не се е затворил 20-годишният цикъл? Има ли живот на Сцената – онази, различната от бука-на-фейса и майспейса. Или 5-те клуба са единствените й не-виртуални адреси? Качествен ли е „ъпдейта”? Наистина ли стъпва на достигнатото ниво, или се е самосъздал – за да повтори /и да се бори/ с бъговете в системата и актуалното лице в огледалото на собствената си /шоубизнес-/ програма? 

Третата ни рокгенерация са групи, създадени с идването на новия век. Сменяли членове, затихвали и стартирали пак. Някои имат по два албума и някое „ипи” за това време, други – не. Винаги обаче има групи и изпълнители, които тръгват „сега”, които са в първата крачка по пътя на надеждата, намерението и мечтата – те са още ученици, те свирят в някое читалище или в частен хол, тях отново никой няма как да чуе никъде. Но за да участваш в процеса на предлагане и обмен на информация, твоите ценности, твоите светове, облечени в музика – трябва да имаш трибуната, средството, медията, диска с албума, лайфа на сцена. От разговорите ни през юли и август стана ясно, че има от всичко помалко, но пътят е доста грапав, осеян с препятствия. Метафорично подкарано: хем посоката е положена от предишните, тук-там дори има стилово-указателни табели и по стълбовете край него тече усилен интернет трафик. Но „настилката” се е загубила, изтъняла или просто отнесена от икономическата креза, от битовизмите, от недосъздадените правила на един доста побългарен т.нар. „шоубизнес”. Ентусиазмът отпреди 20 години си отиде – други се „погрижиха” за това, битката за чуваемост, която замалко спечели второто БГ-рокпоколение, вече е затлачена под пластове комерсиален пиар. Губи се в безпаричието или е изгубила контур в преситеност или незаинтересованост. Групите, гостували тази година в Музикалната кутия, също не смятат, че трябва да е тъй. 

Nemo, Der Hunds, Saltriver са български рокгрупи от сега актуалното рокбратство. Конкретно с тях подхванахме нарочната тема за БГ сцената. Сега ще проверим дали се налага да „си направим” Сепуко. 6 пъти. /Тепърва ще разберем защо са прибавили тази цифра към името си: това са гостите ми тази седмица/.

Обобщението вече предстои – черно на бяло тук в сайта – през този месец. Вероятно и с една сборна, монтирана Музикална кутия, от срещите ни по темата. Но още не сме свършили. Започнахме с малко от разговора с Алек, Тео и Явор от „Немо” /2-та статия след гостуването им/. С излизането на 2-та част от „разбора”, добавих щрих от мнението на „Кучетата”: Боби Косатката, Вили и Марто. Дето се казва, почти направо от сцената на „София Рокс”. С тях бистрихме медиите, фестивалите, организацията, самочувствието. Миналата сряда обсъдихме ентусиазма и горчивини със „солената река”. Ето нещичко и от срещата ни със Saltriver; една интересна прогноза за бъдещето, породена от късмета и срещата с френска продуцентска къща. Разказва барабаниста Моци:

Трябва да има обединение на двете звена – музиканти и медии и това са си продуцентите. Те са липсващото звено. А тях ги няма в България. Говорим за изпълнителния продуцент – не музикалния. Ако се появят продуценти, ще се появят и групи.

Мисля, че положението може да се промени скоро. Сериозно го мисля. След арабската пролет, много френски продуценти и инвеститори, които произвеждаха филми и музика за европазара – но са го правили в арабския свят, се изнесоха от там. И част от тия хора се изместват по-на-север. Пак евтина работна ръка, пак ниски данъци. Талантливи хора има и тук. Та, тези хора започват да стъпват по нашите земи. Няма да изчезне автентичността, ще се промени картината, разбира се, но това е възможност. Те търсят талантливи хора, не да ни променят. Винаги има някаква колаборация. Продуцентът винаги е скритият член на групата. Даваме пример с френското студио „Ла Вила” – където записваме. За пръв път го правим, както само сме чували, че се работи. Ето, те издирват талантливи хора от България. Казвам го и не е реклама. Просто отидохме, работихме с тях и видяхме как е. 

Тази сряда ще опитомяваме СЕПУКО 6,

в 10-годишнината от създаването им, само няколко дни след като един от тях се престраши и да се ожени. Авторската им продукция няма да се побере в само едно предаване, пеят на български и са един от примерите, че екстермален метъл и алтърнатив са разбираеми и на славянски език. В парчетата им има и хумор и сарказъм, и са много по-малко „бягство”, отколкото прямо набъркване в живота и неразбориите по тези земи в това време – честно, с позиция, с ясен е вече утвърден авторски почерк. Всичко това, облечено в един синкретичен опит да се опитомят няколко от най-ръбатите страни на алтернативния хевиметъл, с щипка пънк, хардкор и пост-психеделик и текстове, пригодни и за пънк и за даркметъл /ако си вземем услужливо такова понятие/. 

Събират се през 2002 г. в София, когато Веселин Чипилов (бас) и Георги Джеферски (китара) се разделят с тогавашната си група “Fyeld”. По-късно към тях се присъединява и Ангел Вълковичин (барабани). Безуспешно търсят вокалист, който да пасва на намеренията и плановете им, защото са започнали и да творят музикалната си физиономия. Вероятно поотчаяни, но съвсем прагматично - Вълковичин напуска България, Чипилов се връща в старата си банда, а Джеферски се включва в „Кълн”. Но през ноември групата отново се събира, вече заедно и с Ангел Каспарянов (вокал). Пристрастията и целите им си пасват идеално и още в началото на 2003-та излизат на живо в “Сцена за авторска музика: О’Шипка”, но под името “Абсент”.

Ето тук биографиите им в Мрежата оставят бяло петно, но още по това време, вече приемат днешното си име – „Сепуко 6” и сколасват да запишат 5 демо-парчета в Стейн Студио, където дотолкова въодушевяват шефа - Господин Господинов, известен в гилдията като Гепи, че той им предлага запис на цял албум и подписване на договор. Така следващите две години минават в записи, заснемане на клипове /този към “Сублимация" дори е част от саундтрака на късометражен филм, който остава до ден днешен нереализиран/, промоция на сингъла „Душкомфорт” (включена в компилацията “Playlist”)… И ето, че дебютът „Опитомен” вече е не просто факт, но трупа точки на гърба на стремително нахлулите в родното рокпространство „самураи” /отказали „абсента” със „затворени очи” – защото „Батман бачка нощни смени” и това е „една причина, за да не си признаеш”; просто трябва да се чуят тези парчета!/ 

Още неизстинали пътечките от диска, започват работа по следващия си проект. Сепуко 6 са по-редкия пример за още един щрих от БГсцената: Те са гладни за продукция, имат много насъбрани идеи, не правят почивки след старта, трупат материал и записват – за да има какво да предложат и при изявите си на клубната сцена, но и в Мрежата – където виртуалната фонотека с авторски парчета набъбва. Не правят компромиси, дебютът им е и съвременен като звучене и достатъчно „екстремен” като стилистика, за да подскаже една „тъмна вълна”, носеща повече хардкор на гребена си и други влияния под повърхността. А парчета като „17” и „Една причина…” даже не се вписват и в този опит за описание. „Затворени очи” пък /май/ е повече гръндж. А в „Без съмнение” траш-дет-грайнд-кора доказват, че имат почва у нас.

През 2006-та вече работят по наследника на “Опитомен”. Пилотното парче към второто им издание се появява в родния радио и видеоефир в края на годината: “Де Ниро е друг”. За новия материал се доверяват на Групата решава да работи по новия материал с музикален продуцент – Климент Калев (Стейн Студио). Песента е представена за първи път на живо на фестивала “One Day Overground”. EP-то излиза през ноември 2008 г., е продуцирано от самата банда и съдържа познатите от радиоефира: "Де Ниро е друг”, "Няма драма”, "Болимеза” и "Чао!” (включена в компилацията “Credit To The Nation”), както и три видеоклипа. Баланса между твърдо и алтернативно е почти изравнен.

Загатнатото в „ипито” намира реализация в новия им цял албум. Самите те обясняват, че: „започват работа по материал, натрупан в последната година, който чувствително се различава от песните в "Опитомен”. Музикалните влияния на четиримата отвеждат групата дълбоко в корените на рок музиката, където намират "място за почивка” сред албумите на Лед Цепелин. Новата посока на бандата е изградена от твърдите, но мелодични китарни рифове, разнообразните аранжименти, ударната дръм секция и разчупените бас линии.”

И наистина, установявам, че са огладили повече парчетата, въведенията им са богати и по-скоро психеделични, цялостното звучене вече не е толкова „гръмовно” – а някак по-отнесено и по-далеч от тътнещо-накъсания метъл, като действително алтернативно пресъздаване на стария чист хевиметъл с по-ясни линии и преливащи тонални картини. Чисто хронологично, Сепуко 6 най-напред пускат в радиоефира "Твоят чар и пиниз”. Месеци по-късно свирят във второто издание на "Spirit of Burgas”, където вече представят част от най-новата си продукция. После влизат в софийското “Fast Car” студио, за да запишат 11 нови песни и в края на май 2010-та, бандата изкарва на пазара втория си албум "Билки”, като в него влиза и записаната година по-рано „Твоят чар и пиниз”. "Не искам теб, а само секс” – радиосингъл от албума, също им носи успех в българските рок радиостанции.

Напоследък в обичайното време по ОФФРОУД Радио – в Музикалната кутия – гостуваха „Nemo”. Сетне дойдоха “Der Hunds”. Добавихме срещата със “Saltriver” – все в ролята на самите участници в процесите. Сега в Рокателието очакваме “Сепуко 6”. И това дори не е краят на актуалната Тема за днешната Сцена. Но трябва да сложим една „точка”. А през септември ще продължим с група, която смятам, че има безспорен статут на успяла – след много труд и стилна продукция. Пък и, щом „алтернативните БГ-самураи” са си взели „цифричка” 6 – идва ред на група „7едем”. Но, засега нека е рок и здраве. Въпроси и мнения очаквам и в темата на предаването във Форума /до началото на самите предавания/.

Вече е готов и ви чака на обичайното място и ЗАПИСЪТ от поредната - точно 24-та Кутия от 15 август. Някои от парчетата на "Сепуко 6" трябва да слушате с червена точка, но не са за пропускане.