Автор: Емил Братанов

Близо половин година под покрива на Оффроуд радио, възстановеното Рокателие сглобява своите Музикални кутии. Разбира се, предимно с български материали. Групите, участвали в предаването са и от старите /назад към Посланията от края на 80-те…/ и от най-актуалните днес /поредното родно рокпоколение, изпълващо със съдържание сцената, бука-на-фейса, майспейса и по-рехаво щандовете с дискове за БГ рок/.

В не съвсем мъртвото време на летните жеги, миналата сряда подхванахме разговор за днешната отечествена сцена, за цената и компромисите срещу хъса и ината да се чувстваш като рокмузикант в страната на силиконовия фолк. И дали ситуацията, проблемите, камъните по пътя не са същите като онези, които съпътстваха старта на взривилата естрадната тишина на соца предишна кохорта рокрицари. Когато не беше лесно да си тиква, но пък да бъдеш черна овца си беше абсолютно осъзнат избор. Дали не се е затворил 20-годишният цикъл? Има ли ъпдейт на сцената /че има – има!, чисто фактически/ и колко е качествен. Наистина ли стъпва на достигнатото ниво, или се е самосъздал – за да повтори /и да се бори/ с бъговете в системата и актуалното лице в огледалото на собствената си /шоубизнес-/ програма?

Винаги обаче има групи и изпълнители, които тръгват „сега”, които са в първата крачка по пътя на надеждата, намерението и мечтата – те са още ученици, те свирят в някое читалище или в частен хол, тях отново никой няма как да чуе никъде. Но за да участваш в процеса на предлагане и обмен на информация, твоите ценности, твоите светове, облечени в музика – трябва да имаш трибуната, средството, медията, диска с албума, лайфа на сцена. Ентусиазмът отпреди 20 години си отиде – други се „погрижиха” за това, битката за чуваемост, която замалко спечели второто БГ-рокпоколение, вече е затлачена под пластове комерсиален пиар. Групите, гостували тази година в Музикалната кутия, също не смятат, че трябва да е тъй.

Nemo и Der Hunds са български рокгрупи от сега актуалното рокбратство. Едните тепърва събират дебютен албум, другите имат почти два. „Кучетата” свириха на последния „София Рокс”, „подводничарите” държат 3-та позиция в избора на клипове в чарта на Дир.бг. Стиловете и “power”-а на музиката им е различна. Парчетата на английски и на български преобладават също в различните полюси при тях. Миналата седмица сглобихме Кутията с Алек, Тео и Явор от „Немо”. Между парчетата им, опитахме да констатираме състоянието на сцената на – нека го означим така – сегашното Трето поколение. Явор – който има наблюденията – прехвърли моста:

Аз съм музикант, участник в сцената по-отдавна и си спомням много ясно ентусиазма от „онези” години, края на 80-те, буквално във всяко мазе имаше група – просто нямаше човек, който да не твърди, че свири на китара и не участва в някакви авторски проекти. За съжаление този ентусиазъм го няма сега наистина, което е повод и за по-сериозно съжаление. Аз мисля, че качествените хора, двигателите, които имаха идеи и какво да кажат, по някакви причини се отказаха да се занимават с музика и от това загуби сцената.

Ако погледнем на публиката „под сцената” положението и там е различно, много различно. Зависи и къде си. Впечатленията ни са, че в София публиката е по-преситена с прояви и групи. Но другаде из България, вижда една друга картина – там има още доста хора, които са жадни за музика.

И се съгласихме, че и „медалът” и сцената – имат две страни. Понякога нещата се виждат само „отдолу”, друг път „отгоре”, когато „прожекторите” не заслепяват реалната самопреценка. Гостите ми от „Немо” бяха достатъчно прями да кажат и това:

Но може би, трябва да погледнем и в собствения си двор. Не конкретно само ние – групите. Без да е иронично представено, в „кавички” малко, но яко има някой, който носи в себе си заряда на гениалност, това би могло да обърне по някакъв начин интересът. От едни малки събития, които да започнат някаква тенденция. Вероятно и ние самите не успяваме добре, разбираемо, да предадем идеите си, силно и ясно – така че да накараме аудиторията да се отъждестви с тях, с музиката, която правим.

Както обещах и обявих началото миналата седмица, продължаваме. В две поредни срещи в Рокателието за Музикални кутии в Оффроуд Радио ще представим две съвременни и различни групи, за да поговорим за състоянието на днешния ден на българския рок. След това ще опитам да събера и обобщя казаното от записите на предаванията, да го имаме „черно на бяло”, да помислим още и да потърсим „тоналността” – която БГ рокът трябва да овладее, за да не се чувства като тиква в заден двор. Дойде ред на „Кучетата”.

DER HUNDS са активно животно на БГ Сцената

и в китайския Зодиак, а едва ли са обърнали особено внимание, че когато се събират през 2003-та, това не е тяхната, а Годината на Овцата. Обаче двама от тримата приятели вече си имат артистични прякори от два противоположни зоосвята. Боби „Косатката” /вокал, китара/, Миро „Мравояда” /бас/ и Георги Фидлер се събират в група през пролетта и й дават име, което съчетава противоположностите: вярност и упоритост, сила и доверие, агресивност и търпение. Защо обаче, си избират да са „кучетата” на немски, ще ги питам, като се съберат в Кутията в сряда. 

Историята им не е многословна, но съчетава по-благосклонно съдбата на банда, която обикаля клубовете и подклажда феновете, проверявайки качеството на творчеството си. Като успява и да запише авторска продукция.

Започват в клуба за авторска музика „О!Шипка”, а към тях се присъединява и още един китарист – Тоше. Стилът е алтернатив рок и съвсем логично следват редовни участия на фенското събитие Seattle-night, където „кучетата”забиват кавъри на любимите си сиатълски групи с огромен успех.

В началото на 2008 година Вили Попов застава на мястото на Тоше на китарата и с него Der Hunds записват дебютния си албум „Blue Animals”, включващ 10 парчета, който излиза през 2009-та. Заснемат и видео към откриващото парче „Mr. Blister”. Следва поредица от клубни концерти в София и страната, както и изяви в някои електронни медии.

Албумът им действително е „голям и сочен кокал” и те са се справили чудесно с амбицията да укрепят авторското си кредо върху базата на харесваната музика и собствените си предпочитания. Звучат толкова автентично, че на мен – музикалният жуурналист – ми е малко жалко, че не е изпят на български. Но няма как да е. Утешава ме вероятността в някои гаражни /и не само Сиатълски/ вечери по разни радиостанции, да слушате именно тях, без да ги познавате.

Установявам една съзнателна – но добронамерена и премерена – не точно /и не само/ алтърнативна агресивност и инат в нечетните парчета /май са на „дивите кучета”/ и по-носталгична към по-древни и по-масивни роккорени мелодичност в четните тракове. Където има още животни и алегории /спокойно; не са вдъхновени от Екоравновесие или борбата с бездомните животни у нас/ и – поне лично за мен – една “Swan Song”, която води дирята повече към британския Цепелин, отколкото към west coast и грънджа.

И няма нищо странно. В интервю за Access Hollywood фронтменът на Foo Fighters Дейв Грол казва, че често слушал записите на Ливърпулската четворка и свирел. "Разбира се, въобще не звучах като Beatles, но по този начин успях да вникна в структурата, мелодията, хармонията и аранжимента на песните. Никога не съм имам учител по музика, само тези записи на Beatles. Те ни повлияха много и в Nirvana", и разкрива, че самият Кобейн обожавал Бийтълс, защото те звучали много семпло.

Изборът ми за участници в рокдискусията за днешната БГ Сцена в Музикалната кутия на Оффроуд Радио, падна и на „кучетата”, именно заради достигнатия престиж в изяви на сцена. През 2010 г. участват и на два фестивала за модерна българска рок музика: „6 години „Музикант.орг” и второто издание на „Тънка Червена Рок Седмица”. Междувременно, в началото на 2011-та бас-китарата поема Мартин Евстатиев, познат от многобройни формации и член на Panican Whyasker. На 16 май 2011 година Der Hunds печелят в конкуренция с 312 български и чужди банди конкурса за непопулярна група на ELEVATION Festival. Месец по-късно участват за първи път на ежегодния фестивал, посветен на Георги Минчев – "Цвете за Гошо" и са много добре приета от публиката и организаторите. Следващата им изява е на рок сцената на Spirit of Burgas 2011, където вече подгряват групи като Amplifier и Anneke Van Giersbergen Band.

Сегашната 2012-та идва с още една смяна в състава на глутницата – на мястото на Фидлер, зад барабаните застава Иво "Пифа" Петров, познат от групи, като Skre4 и Casual Threesome и един от организаторите на Seattle-night. С негово участие и с помощта на Мартин зад пулта Der Hunds записват втория си студиен проект: ЕР-то "Home", което съдържа 4 песни и е представено официално с концерт-промоция на 12.06.2012 г. И още по-сетне, почти през 10-тина дни Боби Косатката /единак от основателите/ и „кучетата” свирят на главната сцена на два от най-големите рок фестивали в България. Най-напред откриват за изпълнители като Cайпръс Хил и Ерика Баду на фестивала Elеvation. А на Националния стадион подгряват за Гънс и другите на Sofia Rocks.

Миналата сряда в обичайното време по ОФФРОУД Радио – в Музикалната кутия – гостуваха „Nemo”. Тази сряда идват “Der Hunds” в ролята на самите участници в процесите. Следващата – “Saltriver”. И това не е краят на актуалната Тема за днешната Сцена. Обещавам и обобщаващата статия, заедно със записите. Може би още тази седмица. Въпроси и мнения очаквам и в темата на предаването във Форума /до началото на самите предавания/.

Снощи Боби Косатката и останалите от Der Hunds говориха за медиите, фестивалите и самочувствието. Завъртя се и доста музика. Записът вече е на разположение ТУК!

Още по темата

04/08/2012

България

Първата вечер на Spirit of Burgas - под знака на хип-хопа (снимки)