Автор: Емил Братанов

Става половин година, откакто отново сглобяваме Музикални кутии в Рокателието на Оффроуд Радио в сряда вечер. Разбира се, предимно с български материали. Групите, участвали в предаването са и от старите /назад към Посланията от края на 80-те…/ и от най-актуалните днес /поредното родно рокпоколение, изпълващо със съдържание най-вече клубната сцена, бука-на-фейса, майспейса и по-рехаво щандовете с дискове за БГ рок/.

Във времето на летните жеги, подхванахме разговор за днешната отечествена сцена, за цената и компромисите срещу хъса и ината да се чувстваш като рокмузикант в страната на силиконовия фолк. И дали ситуацията, проблемите, камъните по пътя не са като онези, които съпътстваха старта на взривилата естрадната тишина на соца предишна кохорта рокрицари. Когато не беше лесно да си тиква, но пък да бъдеш черна овца си беше абсолютно осъзнат избор. Дали не се е затворил 20-годишният цикъл? Има ли ъпдейт на сцената /че има – има!, чисто фактически/ и колко е качествен. Наистина ли стъпва на достигнатото ниво, или се е самосъздал – за да повтори /и да се бори/ с бъговете в системата и актуалното лице в огледалото на собствената си /шоубизнес-/ програма?

Третата ни рокгенерация са групи, създадени преди 10-тина-12 години. Сменяли членове, затихвали и стартирали пак. Някои имат по два албума и някое „ипи” за това време, други – не. Винаги обаче има групи и изпълнители, които тръгват „сега”, които са в първата крачка по пътя на надеждата, намерението и мечтата – те са още ученици, те свирят в някое читалище или в частен хол, тях отново никой няма как да чуе никъде. Но за да участваш в процеса на предлагане и обмен на информация, твоите ценности, твоите светове, облечени в музика – трябва да имаш трибуната, средството, медията, диска с албума, лайфа на сцена. Ентусиазмът отпреди 20 години си отиде – други се „погрижиха” за това, битката за чуваемост, която замалко спечели второто БГ-рокпоколение, вече е затлачена под пластове комерсиален пиар. Групите, гостували тази година в Музикалната кутия, също не смятат, че трябва да е тъй.

Nemo и Der Hunds са български рокгрупи от сега актуалното рокбратство. Конкретно с тях подхванахме нарочната тема за БГ сцената.

Очаквайте обобщението – черно на бяло тук в сайта – през този месец. Но още не сме свършили. Миналата седмица преписах малко от разговора с Алек, Тео и Явор от „Немо”. С излизането на 2-та част от „разбора”, в Кутията гостуваха пък „Кучетата”: Боби Косатката, Вили и Марто. Дето се казва, почти направо от сцената на „София Рокс”. Затова, с тях бистрихме и теми като медиите, фестивалите, организацията, самочувствието. Взимам съвсем малко от записа на предаването с тях:

Няма адекватни журналисти, професионалисти. Това е връзката между нас и публиката. Много малко са медиите или тези, които останаха, които проявяват професионално отношение към този жанр, към групите, към това, което те правят. А те са важния посредник с публиката, която така е в час с нещата – кои са тези, какво правят.

Сигурно е и до манталитет, и както казват американците - „до топките”. При групите са задължителни – колко успяват да оцелеят примерно 10 години. Явно трябва да имаш топки. Статуквото е в момента, ако проблесне нещо добро, минава и заминава – а след свиренето вече отново си в калта, забит там, за да не „забравяш” откъде си.

Ще ти дам пример за предстоящия „Спирит”-фест в Бургас. Имаме няколко наши групи, предвидени за участие на главната сцена. Сега виж, обаче, една статия-анонс за събитието. За „Паникан…” има 1 изречение, за „Уикеда” също 1, за някакви румънци – почти цял пасаж, огромен. Ето това е отношението към нашия труд и към нашия рок.

Все още водещо значение имат телевизиите. Колкото и да се развива нетът. Имаме ли музикална телевизия, профилирана; имаме ли едно читаво музикално предаване изобщо. Ето това е мечтата ми.

С Иво, нашият барабанист, сме работили дълго време в „О, Шипка!” – за толкова време нито един журналист не е дошъл да каже: аз ще дойда днес да послушам тези и тези и да напиша. Ние ще го пуснем, разбира се, без пари. Но нямаше такива. Тук водещият се намесва с констатацията – реалност, не носталгия, че както наистина „О, Шипка!” беше авторската сцена някога – сега такова място липсва.

Както обещах, продължаваме.

Имам намерение да сложим временна точка на разговора за БГ Сцената идната сряда, на 15 август с още една актуална банда, а поредните ни гости се събират още в средата на миналото 10-летие. Дават го съвсем скромно, но имат продукция за повече от едно предаване.

Saltriver уж са една от новите групи,

Защото май държат на „повторното” си създаване. В предишно интервю за mikamagazine, те обясняват:

Така да се каже ние сме нова група, защото първото свирене ни беше през 2005-та , но сменяхме хора, сменяхме подход, учихме се да свирим, бяхме по-млади и неопитни.

Имахме малки промени, леко прегрупиране, в което барабанистът ни напусна, дойде друг, а след някакъв период от време барабанистът ни се върна. Имахме различни ангажименти, други работи, с които се занимавахме и ето, че това е настоящия ни състав.

Цял албум и 3 „ипита” са зад гърба им, май вече се работи над следваща продукция. Действително, проблемите преследват екипа, но не им липсва и късмет, а и куриози от родната действителност. Заради един от тях /и, разбира се, авторската им музика – която трябва да се чуе и в Рокателието/, ги поканихме в Темата с продължение. В началото на 2010 г. групата се разпада, но още преди да се стопи 10-летието, към средата на годината, след многобройни прослушвания и опити с различни музиканти, „солената река” отново набира води и потича в родния рокпейзаж. Нека не забравяме, че в името им – както вероятно и по пътя им като банда – „солта” може да се замести и с „горчивина”, но и с „духовитост”.

Днес те са: Иван Гатев /вокал и китара/, Петър Иванов /китара/, Иво Иванов /бас и вокали/ и Mozart /на галено: Моци – барабани и вокали/.

Saltriver имат предимно клубни участия, но проявяват авторски инат и работят здраво за името и публиката си. Водят се „алтернативни”, не крият и своите „сиатълски” влияния от гръднжа. А първото им записано парче е още от 2006-та. Сега обаче, идва пре-любопитното в биографията им.

Групата е кандидатствала два пъти у нас за Евровизия с песента „Nightman”, но не е допусната до конкурса. Същата песен обаче по-късно печели първо място в британското Pulserated radio и се задържа 6 седмици в топ 10. Чартът се базира на слушателския вот, нашите стартират направо на 13-та позиция в Топ40 и бързо се изкачват до върха. Сетне „проверяват” парчето още и в българското онлайн радио Tangra Mega Rok и британското Total Rock Radio. Но установяват, че „не става” за Евровизията. Какво пък – може би щяха да стъпят на евро-геопоп-сцената, но са си спестили други разочарования. От „Лорди” насам, не помня някой да е разбил консерватизма и комшийското гласуване – в което ние, като балкански съседи, почти отсъстваме.

А сега си спомнете /или прочетете по-нагоре/ какво разправят „кучетата” за медиите тук. И ето пример с гостите ми за тази седмица. По течението на „солената река”, само като подробности от пейзажа.

Историята стана много забавна съвсем наскоро, въпреки че това парче не го свирим от известно време. Бяхме в Канал 1 преди известно време и ни питаха за това парче, дефакто, 4 години след първото място в класацията на британското радио. А в Евровизия за нас гласуваха няколко хиляди британци, но уви не ни одобриха, погледнаха ни странно, не излъчиха интервюто, цял ден показваха името ни "Saltriver", но накрая нямаше "Saltriver"...

Нагарча, нали… Ето за такива неща – може би – ще си поговорим тази сряда. Надявам се на читаво демо на чисто новото им парче, заради което влязоха в студио преди дни. Но и без него, ще има много „солено”-изстрадана музика и някои „духовити” текстове.

Напоследък в обичайното време по ОФФРОУД Радио – в Музикалната кутия – гостуваха „Nemo”. Сетне дойдоха “Der Hunds” - все в ролята на самите участници в процесите. Сега в Рокателието очакваме “Saltriver”. И това не е краят на актуалната Тема за днешната Сцена. Ще сглобим Кутия и със „Сепуко 6”, за да дойде обобщаващата статия, заедно със записите. През този месец. Въпроси и мнения очаквам и в темата на предаването във Форума /до началото на самите предавания/.

Снощи в Кутията изтекоха поне 12 парчета на "солената река". И установихме - да, alien /от коментарите/, разбира се - че хич не са "последни" в каквото и да било. Такава е само поговорката, валидна за страната, където "музикант къща не храни" - друга тъжна констатация. А ЗАПИСЪТ вече е на разположение в "склада" с предаванията.