През настоящата година честваме 140 г. от рождението на художника Рихард Герстл. Считан е за първи австрийски експресионист. У нас слабо познат, в родната Австрия творчеството му се нарежда наравно с това на Густав Климт, Егон Шиле и Оскар Кокошка - знаковите имена на Виенския авангард от периода около 1900-та година. Герстл рисува по начин, наложил се в изкуството на доста по-късен етап. Разчупва стереотипи. Прекрачва граници.

Самоубива се на само 25 г. Приживе никога не излага. Кратката му кариера трае около шест години, през които рисува осемдесет доказани творби. Шейсет от тях запазени. Повечето изложени във виенските музеи Музей Леополд и Белведере. Когато през 1908 г. умира, Оскар Кокошка тепърва показва първа своя изложба. Егон Шиеле се появява в публичното пространство едва през 1909 г.

След смъртта си Герстл е забравен. Картините неговият брат оставя на склад. Занемарени, престояват там до началото на трийсетте години. През 1931 г. трийсет и четири платна открива и възстановява галеристът Ото Калир. В същата година с пътуващата изложба „Рихард Герстл – съдба на художник“, показана освен във Виена в редица европейски градове, сред които Мюнхен, Берлин и Ахен, Калир онагледява приноса на Герстл за възникването на модерната австрийска живопис. Постепенно художникът бива осмислен като предвестник на експресионизма.

Герстл е талантлив аутсайдер. Има еврейски произход. Понякога ексцентричен, нерядко надменен. Изгонен е от виенската Пиаристка гимназия за неспазване на дисциплина. Отраства в заможно семейство. Бащата е инвеститор на борсата. Желае синът да последва пътя му. Първоначално укорява интереса му към изкуство. След като обаче само на 15 г. младият Герстл е приет в художествената академия, бащата променя мнението си. От тук насетне го подкрепя.

Герстл не спира да се бунтува срещу принуда, правила и „общоприето“. Стилът му е провокация. Излиза извън представите за приемливо както на професорите в академията, така и на неговите възложители на портрети. Не харесва известния вече Климт - водещ представител на Виенския сецесион. Не с митове и алегории според него трябва да се занимават художниците, както го правят сецесионистите, а с истинския свят и истински преживявания. Герстл е начетен. Един от първите художници, прочели „Тълкуване на сънищата“ на Зигмунд Фройд. Говори чужди езици. Реципира основно френските импресионисти и най-вече Ван Гог, чието творчество е показано във Виена в множество изложби. Присъединява се към авангардния кръг Шьонберг, създаден от композитора-новатор Арнолд Шьонберг. Там намира съмишлениците, които сред колегите художници все още липсват.

Сприятелява се със семейство Шьонберг. Става учител по рисуване и на двамата съпрузи. Постепенно се сближава с Матилде, която често му е модел. Стават любовници. При втория съвместен летен отдих със семейство Шьонберг, маменият съпруг заварва жена си в обятията на младия художник. Разривът във взаимоотношенията с любимия ментор подтиква Герстл към самоубийството два месеца по-късно. Оказва се, че, колкото и публично незабележима да е Матилде, се е случила една от най-значимите изневери в историята на живопистта и музиката.

Немалко изследователи считат, че музикалната революция на Арнолд Шьонберг, създал додекафонията - музикалната система от 12 тона, е подпомогната от кризата, която преживява след разкритата изневяра на жена си. Долното видео, посветено на творчеството на Рихард Герстл, дава повече информация. В него са показани репродукции, заснети през 2017 г. по време на първата ретроспективна изложба на Герстл в Германия. Нейн домакин бе музеят „Ширн“ във Франкфурт на Майн.