Реставрираме в пъти по-скъпо от други страни в Европа

Реставрацията и консервацията на културно-исторически обекти в България от страна на Министерството на културата и Столична община са в пъти по-скъпи и малки като обем работа спрямо подобни дейности в други държави в Европа.

Това стана ясно днес по време на пресконференция в БТА на участниците от гражданската квота в работната група на МК към обекта в Ларгото - Манол Глишев, Кирил Чуканов и Мария Щурова, заедно с проф. Велислав Минеков и Владо Руменов, като представители на граждански сдружения.

В изнесените данни, които са изпратени и до Вежди Рашидов и Йорданка Фандъкова, се дават няколко подобни примера. В Хърватия за една година е била реставрирана крепост, чийто външни стени са били почти разрушени, като са обновени и покривите и настилките. Всичкото това за 1,66 милиона евро.

В Кипър за 5,4 милиона евро са обновени всички стари каменни улици в цяло село, реставрирани са фасадите на сградите, а при няколко от тях намесата е била пълна.

В Гърция средновековното селище Каритена със замък, старинен път и други исторически сгради и църкви са били напълно реставрирани само за 1,3 милиона евро.

За сравнение само частта при Ларгото между "Мария Луиза" и ЦУМ струва над 15 милиона лева. А качеството на проектите в чужбина и у нас не беше коментирано. Цялата информация е взета от сайта на Европейската комисия.

Тримата членове на работната група посочиха, че досега не им е дадена голяма част от документацията на проекта и много неща продължават да бъдат неясни - като това колко пари и за какво са отишли, кой е изработил заданията за техническите проекти (тъй като авторите им остават анонимни), след като през 2011 г. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отхвърля предложенията за реставрация.

Освен това НИНКН е поискало от МК проектът да бъде подложен на широко обществено обсъждане и да има прозрачност по изпълнението му, и двете искания напълно се пренебрегват от министерството.

Неизвестни са и причините, поради които за изпълнител е избрана фирмата "Антична Сердика", регистрирана във Варна, където също има съмнителни моменти, отбелязват членовете на комисията.

Друга въпросителна е кой ще стопанисва Сердика, след като бъде завършена, и колко ще струва това. Засега не са известни такива разчети и планове.

Представителят на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места проф. Диана Гергова, която беше сред гостите в залата, отбеляза, че до общината и министерството от години се пращат множество бележки и възражения относно проектите за Ларгото и случващото се там, но без реакция от институциите. 

Според нея ние унищожаваме историческото си наследство със скоростта на "Ислямска държава", а обща концепция за проекта липса - "на едно място ще има стъклен похлупак, над другото минава трамвая, третото ще е в дупка, пред "Шератон" не знам какво ще има". 

Следващата среща на работната група е днес в МК, където тримата отново ще представят своите критики и ще пожелаят смяна на някои от членовете в комисията с хора, които ще свършат по-добра работа.

Още по темата

23/10/2015

Интервю

Няма държава, която така варварски да се отнася с миналото си

21/10/2015

Избори

Джамбазки: София е пълна с арабски анклави и цигански автономии

15/10/2015

Анализи и Коментари

„Реставрация“, „консервация“ или ново строителство: бутафория и заслужена жлъч

14/10/2015

Култура

"Който не харесва Ларгото, да не минава оттам"

Следете новините ни в GoogleNews