Проф. Георги Фотев: Всякакви тъмни фигури могат да се появят под прикритие или в брутална разголеност (интервю)

В интервю пред Даниел Димитров, професорът казва: След смъртта на Бога настъпи смъртта на човека, живеем в постчовешко общество

OFFNews Последна промяна на 01 август 2022 в 08:00 4029 0

Георги Фотев

Снимка НБУ

Георги Фотев в интервю пред Даниел Димитров от БТА

Да последваме безпокойствата на разума - те ни зоват да сме внимателни, но не страхливи. Човек може да разчита единствено на любовта - когато има любов, няма страх. Това казва пред БТА проф. Георги Фотев по повод най-новата си книга "Диалогичният разум" (изд. "Захарий Стоянов").

По думите му хората са изправени пред "безпрецедентни и главозамайващи въпроси", защото "все по-малко разбират или криворазбират света, в който живеят, но още по-притеснителни са привидните очевидности". Разумът е многолик - когато човек разгърне книгата, ще бъде озадачен от многоликостта на разума, казва още големият български учен.

В интервю за БТА проф. Георги Фотев говори за лицето на разума и за наказанието, което заслужават убийците на разума, за нежната революция в медиите и за образованието като ценност, за дехуманизацията на света на хората и за ролята на интелектуалеца. И още: Умеем ли да водим диалог? Какви са пречките пред конструктивния диалог между България и Република Северна Македония? И накрая - възможно ли е един ден да посетим изложба на проф. Георги Фотев?

Проф. Фотев, имахте ли творческа или чисто житейска провокация за написването на тази книга?

- Дълго се боях да започна писането на книгата. Вижда се от пръв поглед, от заглавието и съдържанието, мащаба и трудността на замисъла. Получих ненадейно порив и вдъхновение. А главното беше вече в ума ми. При мен е така. Самото писане не е проблем.

"Заробващото" предизвикателство открих в това, което наричам безпокойствата на разума. Те произтичат от неговата природа, от неговите дълбини, които са дълбините на човешкия свят. В други мои съчинения, например в книгата ми "Смисъл и разбиране", съм изтъквал, че когато се говори за свят, той не може да бъде друг, освен човешки. Светът е смислово конструиран и конституиран от човека, в това число, когато се говори за природен свят.

Четвъртата индустриална (дигиталната) революция променя човешкия свят радикално, шеметно. Хората са изправени пред безпрецедентни и главозамайващи въпроси. Те все по-малко разбират или криворазбират света, в който живеят, но още по-притеснителни са привидните очевидности. Знам, че има хора, които ще се надсмеят като се натъкнат на самото заглавие на книгата ми. Това е извънредно важен проблем, на който обаче тук не мога да се спирам.

Как изглежда лицето на разума, днес, 31 юли 2022 година?

- Разумът е многолик. Когато човек разгърне книгата, ще бъде озадачен от многоликостта на разума.

Какво наказание заслужават убийците на разума?

- Платон е безпощаден към "мизолозите", към тези, които ненавиждат разума. Необходимо е да конкретизираме понятието убийци на разума. Неговият смисъл е привидно самоочевиден. Когато Ницше казва "Бог е мъртъв", веднага пита "Кой го уби?". Отговаря: "Човекът уби Бога". Но настъпи времето на смъртта на самия човек. Популярният език в случая съдържа и води до много голямо объркване. Настъпила е и се разгръща дехуманизация на света на хората и на техния обществен живот. Този процес е многоизмерен. Променя се мястото на човека в света или, ако използвам по-красивия израз на Макс Шелер, "мястото на човека" в космоса. След смъртта на Бога, настъпи смъртта на човека. Човекът не е вече принцип, с който можем да осветим и обясним света на човека, света, в който живеем. Много хора си казват, че живеят правилно, но резултатите не са онези, които са очаквали и за които са хвърлили силите си. Преобладаващи са преживяванията на неудовлетвореност от живота и чувството на несправедливост.

Новото място на човека в света се определя като безместност. Да се изразя другояче - мястото е лишено от значение, с по-стар израз - съществуването е безпочвено. Човекът е функционализиран, което означава угасване на екзистенцията. Обществото се населява все повече с не-човеци (Латур) и интелигентни машини. Обобщено казано, настъпила е епохата на постчовешкото общество.

Отговорът на Вашия въпрос за наказанието на убиеца на разума, както виждате, се оказва много сложен. С Вас се намираме в БТА. Вие сте ми домакин, правите интервю с мен за БТА. Това е една от главните медии в публичния форум на българското общество. Настъпило е време, когато в този най-голям публичен форум е потребно да се разискват въпроси, които по-рано са имали място в Академията и само в нейните граници. Сега е жизнено необходимо въпросните граници да се превърнат във фиктивни. Това е момент от радикалната промяна на света, която вече маркирах. Постчовешкото общество е един от десетината суперкодове на късно-модерното общество, с които съм се занимавал в някои мои съчинения.

Другото име сред множеството имена е обществото на знанието. Убиецът на разума е многолик, но моля да бъдем внимателни с употребата на аналогии. Безпокойствата на разума ни зоват да сме внимателни, но не страхливи. Мисля си още, че човек може да разчита единствено на любовта. Когато има любов, няма страх.

Умеем ли да водим диалог предвид тежката фрагментация, както я описвате, в обществото?

- Харесвам въпроса. Тук е проблемът. Генеалогията на тежката фрагментация на българското общество днес е резултат от приключенията на монологичния разум в условия на кризи, които като че ли са перманентни. В моето разбиране диалогът (диалогичният разум) не се свежда до разговор, спор и други подформи на речта, които са форми и на монологичния разум. Тежката фрагментация на обществото е разломи, комуникативни разриви, криза на ценностите, "война между боговете". Всичко това означава отсъствие на взаимно признаване между хората, социалните групи и общности. А това са фундаментални условия, основание за диалога, с който се занимавам в книгата. Воденето на диалог е мислене. Умението да се води диалог е интензивно мислене. Естествено, това е трудно.

А какви са пречките пред конструктивния диалог между България и Република Северна Македония в намирането на решение по спорните въпроси?

- Тежките предразсъдъци. Митовете. Действащото невежество. Потискаща е изостаналостта от духовната форма на Европа, която не е вкочанена. Срам ме от това, което се шири в днешна, божем, европейска България. До неотдавна си мислех (и писах) за края на балканизацията, макар че отстоявам тезата си за не-линейното развитие на обществото. Както и да е. Липсва ни като национално общество историческо самопознание.

В заключението на "Българската меланхолия" (Книга на проф. Георги Фотев, издадена през 2010 г. - бел. а.) изказах зов за мъжествено отнасяне към нашата история на преживени трагедии, падения, провали, възмогване и т.н. Като гледам тъпотиите при честването на исторически дати, ме втриса. Тежка е вината на историците, на българската социална и хуманитарна наука, на интелектуалците и особено на медиите. Накрая на скръбния списък са политиците, с които всички си измиват ръцете.

Диалогът е мислене, основано на най-фундаменталните човешки ценности. Каквото и да се чува от Северна Македония, трябва да го посрещаме с размисъл, болка по участта на сестрите и братята, с грижа за ближните, които един ден ще се завърнат, ако са заблудени. Ако някои сред нас са заблудени? Винаги стои въпроса за завръщането към началото.

Продължава ли българското общество да чака решение на проблемите си отвън, от велики сили?

- Много неприятен недъг на типичния български манталитет. За съжаление, много устойчив и не подложен на деконструкция. България е член на Европейския съюз. Какви ти ми "велики сили"?! Ние сме част от велика, една от най-великите сили на днешния свят. Ние днес сме свободно национално общество, каквото не сме били никога. Национална свобода, която не са могли да мечтаят най-светлите и смели умове на България от Раковски и Левски и след това, а и преди тях. Говоря Ви за много сериозни неща и знам какво говоря. Всичко това отсъства от публичния форум на обществото, пленен от дърдорене.

"Всякакви тъмни фигури могат да се появят под прикритие или в брутална разголеност”, казвате преди година. Това ли е все още тъжната политическа реалност у нас?

- Това е. Господи, Господи, какво видяхме напоследък. Ницше ми нашепва или така ми се струва: "С чук по главата!". "С чук по главите!".

"Ние, интелектуалците, ще сме си свършили работата, когато видя в центъра на София паметник на най-големия български интелектуалец през втората половина на ХХ век, името му е Георги Марков”, казвате през 2006 г. Спомняте ли си какво си казахте - сам на себе си, осем години по-късно, когато този паметник беше открит?

- Беше вълнуващо. Бях сред приятели и съмишленици, хора, които споделяме едни ценности, които е споделял безсмъртният Георги Марков.

А интелектуалците свършиха ли своята работа или самите истински интелектуалци просто са на привършване...

- Дългът пред народа нараства. Духовната ситуация на епохата е все по-комплицирана и трудна. Идват нови поколения. Времето е на непрестанни промени. Нарастващо е ускорението на социалното време. Социологията и други науки като социологията изостават в концептуализирането на отношенията между поколенията и характера на неразбирането между тях. Следовниците изпреварват своите предходници. Има безпрецедентни феномени. Тези въпроси би трябвало да са теми на публичния форум на обществото, ако има кой да ме чуе.

Бихте ли поел министерството на образованието днес, 30 години по-късно?

- Не! Моето творческо време е ограничено. Имам проекти, които не бих изоставил за нищо на света. Такъв съм. Творчески настроеният човек е свободен, но не е господар на самия себе си. Не бих отказал съвети, ако ми поискат.

Девалвира ли образованието като ценност?

- Напротив. Тази духовна, социална и екзистенциална ценност се издига в йерархията на ценностите. Но не бих казал, че аксиологическите и други науки са в час. Това са неща, по които страдам в самота, но това не Ви засяга и Ви моля за извинение. Вашият въпрос е много важен в политически аспект. Той е толкова важен, че бих бил щастлив, ако се обсъжда в големите медии, но не отгоре-отгоре, набързо-набързо, между другото и повърхностно.

Казвате, че всяко човешко същество е чудо, и че човешкият живот винаги има смисъл. Затова ли доста често си затваряме очите пред човешките извращения - и ние като хора, но и държавата като институция?

- О, настина е чудо на чудесата. Повярвайте ми. Винаги има смисъл, който иска да го търсим. Който се затваря очите, се предава на безсмислието, което е ада. Скоро в един фрагмент, който публикувах на моята страница във Фейсбук, писах за мръсната държава и измамения народ. Мръсната държава е другото име на корумпираната държава. Имам зрение и ме теглят чудните неща на този свят. Но чудното по природа може да падне, ако не се грижим за него.

Казвате, че е необходима революция в медиите. Какво трябва да представлява тази революция?

- Тази революция трябва да е нежна. Не вярвам в насилието. От Николо Макиавели и от живота знам, че насилието ражда ненавист, а всяка ненавист води към насилие. Нека за този въпрос да говорим друг път. Знам, че няма никакво време за отлагане.

Възможно ли е един ден да посетим Ваша изложба?

- Съвършено неочакван въпрос. Откъде сте узнали за първата ми страст в живота? Много, много отдавна се сбогувах завинаги с живописта. Много преди да си отиде моя скъп приятел Димитър Казаков-Нерон. Не ми се говори по тая тема...

Кой е проф. Георги Фотев?

Проф. Георги Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет. Той е директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Чел е лекции в редица чуждестранни университети. Проф. Фотев е един от ръководителите на European Values Study. Той е действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Министър е на науката и висшето образование (1991). Сред основните му трудове са книгите "Социална реалност и въображение" (1986), "История на социологията", том 1-2 (1993), "Другият етнос" (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), "Криза на легитимността" (1999), "Смисъл на политиката" (1999), "Граници на политиката" (2001), "Диалогична социология" (2004), "Дисциплинарна структура на социологията" (2006), "Дългата нощ на комунизма в България" (2008), "Българската меланхолия" (2010), "Сфери на ценностите" (2012), "Смисъл и разбиране" (2014), "Човешката несигурност" (2016), "Феноменология на чувствата" (2018), "Социологията като строга наука" (2018), "Диалогичният разум" (2022) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван монументалният сборник "Светове в социологията" (2006) с участие на негови ученици, колеги и световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови