Почина Соня Рув-Увалиева. Това съобщи българският посланик в Лондон Марин Райков. Вдовицата на българския дипломат и интелектуалец Петър Увалиев (1915-1998) е намерена мъртва в дома си тази неделя.

Соня Рув-Увалиева е родена в Лондон в типично английско буржоазно семейство. Баща ѝ бил адмирал от флота, а майка ѝ - домакиня. Моминското ѝ име е Соня Джойс. С Петър Увалиев, един от най-влиятелните български интелектуалци-емигранти през втората половина на XX век, ги запознават общи приятели в Лондон. Двамата се женят на 29 декември 1962 г.

Дълги години Соня Увалиева е преподавател по английски език и литература в Кралския колеж на Лондонския университет.

Соня Увалиева има изключителни заслуги за развитието на българо-британските отношения и за популяризирането на българската култура във Великобритания. След смъртта на Петър Увалиев, заедно с дъщеря им Мила през септември 1999 г. тя основава Фондация "Увалиеви", чиято цел е насърчаване на културния обмен между двете държави. Фондацията подпомага издаването на книги за българския език и култура, финансира научни посещения на български студенти и интелектуалци в Лондон. През 2013 година фондацията е инициатор, заедно с Classical Concerts Productions, с Българския културен институт в Лондон и с българското посолство във Великобритания, на фестивал, който представя българската култура в Лондон.

През май 2010 г. излиза книгата й "Един живот", в която описва живота на своя съпруг. В нея са поместени събираните близо 40 г. лични документи, професионални текстове, дневници, спомени на роднини, приятели и колеги на Петър Увалиев. Тя започва в България, където е роден Петър Увалиев, и продължава в Лондон, където той избира да живее, поддържайки постоянна връзка с родината чрез културните предавания, които води по Би Би Си. "Пет минути на Петър Увалиев" на вълните на Би Би Си е предаване, излъчвано в продължение на почти 50 години в България.

Соня Увалиева е била гост професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски", във Факултета по класически и нови филологии. През януари 2015 г. във връзка със 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев Софийският университет "Св. Климент Охридски" получава като дарение от Соня Увалиева документален фонд и лични вещи, принадлежали на видния емигрант интелектуалец. Фондът съдържа ръкописи на беседи, четени от Петър Увалиев зад микрофона на радио Би Би Си.

Соня Увалиева е удостоена със званието "доктор хонорис кауза" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (ноември 1999) и на Русенския университет "Ангел Кънчев" (7 октомври 1999).

Петър Увалиев (1915-1998) е български дипломат, писател, публицист, сценарист и режисьор. Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. и започва работа в Министерство на външните работи (1936-1947). Постъпва в Дирекцията по печата към министерството, през 1942 г. е секретар на българската легация в Рим, Италия, втори секретар е на българската легация в Лондон, Великобритания (1947). През 1948 г. емигрира във Великобритания, където е познат като Пиер Рув. Започва редовни предавания за българската служба на Би Би Си в Лондон (1950). Изнася лекции по философия и история на изкуството в Лондонския университет, гостува на университети в САЩ, Италия, Франция и Германия. Превежда на френски и италиански език творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов и др. Автор е на "Търнър: структурен разрез", издадена през 1982 г. на английски, френски и испански език, "Филмът като технологическа съдействителност" (1985, на английски и френски език), "Европа, намерена и пак загубена" (1988, на английски език), "Багряна и целомъдрените", "Митоанализ на "Козирог", "Българският облик на Шекспир" (1992, на английски език).

През 1992 г. Петър Увалиев е удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Носител е на орден "Мадарски конник" първа степен (25 март 1994), на почетен медал "Иван Вазов" на Агенцията за българите в чужбина (1995). Отличен с наградата "Оборище" за интелектуална дейност (1999, посмъртно).