Големият български поет Велин Георгиев почина на 85 години в нощта срещу 14 май, съобщиха негови близки пред OFFNews.

Ден преди кончината си авторът на 37 книги получи поредно признание - на 13 май му бе връчена специалната награда "Божидар Божилов" на издателство "Български писател" (за "Висока цена"). Тя е една от годишните награди на Съюза на българските писатели, които се връчват традиционно в навечерието на 24 май.

Велин Йосифов Георгиев е роден на 21 ноември 1933 г. в благоевградското село Крупник. Завършва журналистика и работи във вестниците "Патриот“, „Звезда“ - Кюстендил, „Пиринско дело“ - Благоевград, както и в радиата Благоевград и София, а също - в сп. „Съвременен показател“ и др.

Животът на поета и журналист е белязан от обявяването му за антинароден и антипартиен автор по времето на комунизма. Това се случва на 4 април 1963 г. на съвещание на отдел "Изкуство и култура" на ЦК на БКП с ръководствата на творческите съюзи. Там е цитирано стихотворението "Чужда кръв" на млад поет от провинцията - роденият в благоевградското село Крупник Велин Георгиев, което е заклеймено и остава непубликувано. По това време Георгиев живее в Кюстендил, остава без работа, хората странят от него, спират да го печатат. Едва след падането на режима на Тодор Живков той получава правото отново да бъде поет и журналист.

Чужда кръв

Мамо,

казват, слънчев удар си получила

и по спешност тук са те донесли.

Казват, че си малокръвна, мамо,

затова са ти прелели кръв,

чужда кръв и ти си оживяла,

за да се върнеш пак на блока,

дето е останала мотиката -

нейде по средата на реда.

Ти ме питаш: кой е този, който

от смъртта със кръв те е откупил.

Скъпа моя,

тази кръв е чужда,

тази кръв е дадена от нужда,

от един със лесен труд охранен,

умен и заслужил наш другар.

Благодарността ти е голяма.

Цял живот на него би робувала.

Цял живот ти би му се отплащала.

Би му дала триста тона ябълки,

би му дала триста тона ягоди,

би му дала триста тона масло,

за да си накса с тях, разбира се,

дадената триста грама кръв.

Моя мъдра селска мъченице,

не намирам думи да ти кажа,

че човекът, който те откупи

от смъртта със триста грама кръв,

на когото ти си благодарна,

тази кръв от теб я, мамо, има.

Ти му я преливаш мълчаливо

всеки ден по три пъти без мярка -

на закуска, обед и вечеря.

Всъщност той и върна капка само...

Мамо, мамо...

Още колко много ти дължи!...

- Моля ти се, сине, не лъжи.

Майка съм на тебе и на него.

Майка съм на всички ви. Не мога

да не бъда благодарна, чедо,

на човека, който ме откупи

от смъртта със собствената кръв.

Аз съм майка. Майка съм. И майка

трябва да остана тук и горе

дето ще отида много скоро.

Сине, Господ няма да ме вземе,

няма да изгния в чернозема,

ако лоша дума проговоря...

Паднах на колени аз пред тая

проста и велика благородница.

Храм ми стана болничната стая.

И целувам майка Богородица.

март 1963 г.

През 1994 г. той създава и ръководи Националния литературен салон „Старинният файтон“ и по повод работата си там е цитиран да казва: "Бях възмезден да ръководя всяка седмица поетичните вечери, посветени на поети, писатели, журналисти, да представям книгите им. Какво по-голямо щастие!”. В "Старинният файтон" всяка седмица се организират творчески вечери в продължение на 23 години, представени са 800 творци.

Една от последните му книги е в памет на неговата голяма любов Снежана Пейчева (1936-2015) - филолог с дипломи от Московския държавен университет и Софийския университет "Св. Климент Охридски", доцент по психолингвистика, старши научен сътрудник в Института по руски език и литература в БАН.

През 2002 г. Велин Георгиев е отличен с наградата „Георги Братанов“. Негови поетични и публицистични творби са превеждани на чужди езици, а в списъка на наградите му има и чуждестранни.

Издадени книги: „Тук съм” (1972), „Присъствена книга” (1976), „Искам думата” (1980), „Кръщелно свидетелство” (1982), „Спасение” (1984), „Насаме” (1988), „Владетел на вятъра” (1989), „Кураж, Сизифе” (1989), „Душа на кръста” (1994), „Икона на безбожник” (1994), „Кръчма”/ „Лудницата” (две книги в едно тяло, 1995), „Птичка божия” (1995), „Път на мравката” (стихове за деца, 1996), „Баладично завръщане” (1997), „Живот с неродена” (1998), „Не” (1998), „Адски камък” (1999), „Дядо Пальо”/„Друго нещо” (две книги в едно тяло, 2000), „Файтонът с пегасите” (2000), „Видовден” (2001), „Код” (2002), „Шок” (2002), „Акт” (2003), „Атавизъм. Следописи” (2003), „Белязано дърво” (избрана лирика, 2003), „Черна кутия” (2005), „Анонимно човечество” (2007), „Небесна колесница” (2007), „Обърнати върхове” (2008), „Време за апостоли” (2008), „Песни от човека” (2009), „Файтонът и неговите пеещи щурци” (2009), „Часът на единака” (2011), „Файтонът - това друго нещо” (2012), „Бяг” (2013), „Да пораснеш малък принц” (2013), „Пълнолетие: 18 години Национален литературен салон „Старинният файтон” (2013), „Знак” (2015), „Вкусът на болката” (2016), „Живак от счупен термометър” (2017), „Висока цена” (2018).