В началото на май една новина много зарадва читателите на OFFNews - песента "Здравей, как си приятелю" е спечелила международно признание. В нов аранжимент и изпълнението на Нейко Генчев (под псевдонима Barney Esville) и американката Сара Харълсън, вече на английски, песента е класирана от жури от радио журналисти, DJ-и и водещи в класацията "Топ 40 на кънтри песните" в САЩ и Европа на 23-то място. Песента е по музика на Стефан Диомов и текст на Пейо Пантелеев, а българската публика я познава в изпълнение на обичаните Тоника СВ. В класацията в Европа песента е вече на 17-та позиция.

Искра Ангелова: Здравейте, г-н Генчев! Къде ви заварвам?

Нейко Генчев: На работа, разбира се.

Сега разбирам, че сте заместник кмет на Велико Търново – направо е възхитително, че някой политик се занимава професионално с изкуство, че и печели такова признание не къде да е, а на най-големия музикален пазар - англоезичния, в Америка! Разкажете ни малко повече за себе си?

Е, аз не се занимавам вече професионално с изкуство, а и не се изживявам като политик, зам.-кмет е по-скоро административен пост. Ако съм политик, то е в древногръцкия смисъл – politikós, т.е. човек, който се занимава с делата на града, с полиса. Тези, които са се интересували само от личните си интереси, са били наричани idiotikós. Роден съм във Велико Търново и обичам града си така, както се обича живо същество. Радвам му се всеки ден и работя с удоволствие за него.

Вие сте сред инициаторите на официалното признаване на старопрестолния град за историческа и духовна столица на България от 44-о Народно събрание. Наскоро бях във Велико Търново и бях приятно изненадана как градът е обновен и същевременно запазен, за жалост това не може да се каже за много други български градове, като например за Несебър или пък дори за София, която изнемогва от многото хора и постоянните ремонти, както и от апетитите на инвеститорите, които умират да бутат старинни къщи и да строят грозни остъклени блокове на техните места. Вие как устоявате на апетитите на местните велможи да позастроят и унищожат града?

И ние имаме големи проблеми, както навсякъде, с опазването на културно-историческото наследство. А В.Търново е уникален град, имаме около 600 къщи, паметници на културата, но от тях Общината е собственик само на 3. Проблем е финансирането, но най-големият е законодателството. Трите закона, в чието поле попада културно-историческото наследство, си противоречат и се блокират взаимно в някои случаи, липсва Национална стратегия по този въпрос и т.н. Нашето огромно богатство – близо 1500 паметници на културата, три музейно-архитектурни резервата с две крепости, църкви, манастири, с което градът наистина е единствен в Европа, това богатство е и огромен проблем за неголяма община като нашата. Трябват средства за археологически проучвания, консервация, реставрация, социализация и т.н… Засега се справяме някак, но наистина не е лесно.

Както и да е, явно е, че освен местен патриот, сте и космополит – как ви хрумна да кандидатствате с този любим български шлагер в тази класация?

Това е всъщност втората песен, която влиза в класацията – първата беше песента на Роси Кирилова „Живей за мига“, която стана „Live for the day“ и се задържа над три месеца в нея. Нея направих по Ковид времената, когато имаше повече свободно време заради карантините, и по-важното, заради липсата на изяви животът на музикантите стана наистина много труден, но пък стана възможно да наема едни от най-добрите изпълнители от Нешвил за цени, които са все пак мислими.

Каква е процедурата за кандидатстване? Всеки ли може да се кандидатира?

Мисля, че да. В Country Music Radio Nashville постъпват стотици предложения всяка седмица.

Вие например сте работил над десетилетие като професионален музикант, композитор и поет. Къде и как?

Да, близо 20 години съм свирил по заведенията у нас, а за известно време и в чужбина.

Разкажете как избрахте певицата, която е от Нашвил, как се свързахте, как работихте, как композиторът Стефан Диомов се отнесе към вашето предложение? (Интервюто ми с композитора на "Здравей, как си приятелю" можете да прочетете ТУК.) В екипа ви е и човек от Диана Експрес…

Стефан Диомов, с кого сме приятели, ми даде разрешение веднага. Но когато чу резултата, искрено се зарадва. Може би не беше очаквал да се получи нещо толкова добро. Сара Харалсън ми беше препоръчана заедно с още две кънтри певици от американските музиканти, с които работя. Избрах нея, защото е много непосредствена и приятна, чудесен музикант е, с престижно образование, а и е от самия Нешвил. Тя е в началото на кариерата си, но бързо набира скорост и има вече много престижни участия с най-големите звезди. Сигурен съм, че я очаква добра кариера. Тя също се радва много на успеха ни. Максим Горанов не е част от екипа ми, но е част от близките ми приятели. Неговата роля беше много важна – той е човекът, който сглоби всичко, миксира и мастерира и го направи да звучи прекрасно. Максим вече не е в Диана Експрес, но си остава легендарен китарист. А вече е и легендарен студиен инженер – просто прави чудеса в студиото си и много от големите български музиканти разчитат на него.

Разбирам, че освен заместник кмет, сте всъщност издател, преводач, автор на специализирани публикации и книги, съставител, редактор, консултант по специализиран софтуер. Какви книги издавате напоследък? Младите хора изобщо вече отказват да четат хартиени книги…

Да, доскоро бях собственик на второто по големина издателство в България (като обем книжна продукция) – „Фабер“. След като се заех с обществена работа, го пое синът ми. Почти тридесет години се занимавах с издателска дейност като съвместявах ролите на управител, графичен дизайнер, редактор, страньор… Когато се налага, съм работил и на машините в нашата печатница. Любимото ми занимание е преводът и смятам за най-голямото си постижение признанието и оценката на моята работа от великия Ерик Уайнър в засега последната му книга. Думите му са прочели милиони читатели по света, книгата е преведена вече на 20 езика. За съжаление, преводът изисква много време, което напоследък нямам. За новите книги ще трябва да питате сина ми, няма как да следя всичко, защото всеки ден излизат 3-4 нови заглавия. Мога да кажа само, че във „Фабер“ излизат прекрасни книги. Не само наши, във „Фабер“ се подготвят и отпечатват книгите на близо 70 български и чужди издателства.

За четенето – не съм съгласен, младите хора четат, и то много. Носителят не е толкова важен, но аз съм сигурен, че хартиената книга ще остане. Мога да обясня защо, но това е дълъг разговор…

Университетски преподавател сте и съпредседател на Института за приложна музеология, зам-председател на сдружението на българските академични издателства. Как ви се струват студентите днес? Къде преподавате? В какво виждате надежда? Все още ли най-талантливите студенти бягат в чужбина?

Преподавам на студенти по графичен дизайн и визуални комуникации от ВТУ и трябва да ви кажа, че това за мен е огромно удоволствие. Общуването с тези интелигентни и талантливи деца е нещо, което ми дава много. Включително и надежда.

Общественик, инициатор и организатор, спомоществовател и участник в редица проекти в областта на българската култура и историческото наследство – фестивали, изложби, национални срещи и конференции, явно е, че сте будител. От такива има нужда България. Но не срещате ли огромна съпротива? Аз например цял живот срещам.

Така е. Но съпротивата не е страшна според мен, тя може да се преодолее, дори ме амбицира да го правя. Страшна е апатията, инертността и бездушието, в които всичко потъва като в блато.

Кой е любимият ви роман? А поет?

О, това са въпроси, на които няма как да отговоря. Човек се променя с годините, променят се и вкусовете и увлеченията. Любим поет не мога да определя, няма такъв, чието творчество да приема стопроцентово, всеки си има върхове и спадове. Но имам любими стихове, които са винаги с мен, станали са част от мен.

И понеже поетите трябва да обяснят на децата ни какво точно става – какво се случва със света ни, г-н Генчев? Епидемията? После войната? Кризата, от която ние пък не сме излизали? Как нашата клета родина да се отърси най-сетне от нейната зависимост от Русия?

Аз не се определям като поет. Това е много високо звание. Аз съм текстописец. Моите текстове живеят заедно с музиката, създават с нея едно цяло. Понякога в тях има зрънце поезия, но главната им цел е да предизвикат емоция, размисъл, настроение. Те по-скоро подготвят човек за срещата с голямата поезия. Колкото за света, не мисля, че поетите могат и трябва да го обяснят. Поетите виждат други неща – частици от вечността и съответно от вечните истини. В религията това се нарича откровение. А светът върви по пътя си, имало е далеч по-страшни и унищожителни епидемии и войни, за кризи пък да не говорим. За да се отърсиш от каквато и да е зависимост ти трябва само едно – просветление.

И последно – откъде идва английският ви псевдоним?

„Ти нямаш ли си stage name (псевдоним)?“, ме попита Лий Уилямс от CMR Nashville, след като няколко пъти се опита неуспешно да произнесе името ми, когато говорихме за първи път по телефона. „Ами, имам“, отговорих, и го измислих на мига – Барни Есвил. „Е, това е друго нещо“, каза Лий, „И добре звучи.“ Барни ми дойде от Барн (Barn), което на английски означава „плевник“. Просто студиото ми на село се намира в бившия плевник. С Есвил историята е по-дълга и заплетена, нека я оставим за друг път.

Успех! Това е най-четената новина в сайта OFFNews през последните дни. Значи има надежда.