Оптимистична теория за българския рок. Интервю с Надя от "Гранулом"

Към група "Гранулом" имам специално отношение. През 1995/96 г. бях учител в "Надежда". Учениците от горните класове бяха почти на моите години и често си говорехме за музика. Един от тях ми разказа, че започва да свири в група - много крайна, много брутална, абе истинска... Така станах един от първите хора, които са чували за "Гранулом" и през годините надавах едно ухо за новите им неща.

С вокалистката Надя Валентинова правим интервю покрай новият им клип "Кошмари". Изключително съм впечателен, че за разлика от 99% от музикантите, с които съм говорил, тя не се оплаква. Така от едно обикновено интервю за нов клип, разговорът се превръща в оптимистична теория за българския рок.

- Наскоро публикувахте последния си клип. Той е доста необичаен.

- Искаш да кажеш побъркан. Ние няма как да направим веселяшка музика. Текстовете ни са сериозни. Решихме, че ще почнем да правим сериозни парчета с комедийни клипове. Първо направихме "Обещай ми любов" - известната песен на Тончо Русев, сега - "Кошмари"

- Не е ли прекалено брутален този клип?

- Щом в 8 часа по телевизията почва един сериал, в който се правят аутопсии, смятам, че един мозък не е проблем. Плюс това сексапилни медсестри асистират....

- Откъде ги намерихте тия хубави медсестри с тия еротични чорапи?

 - Едната е жената на китариста, а другата е дъщерята на Тодор Танев, вече бивш министър на образованието. Тя свири с нас. Казва се Марта Танева и е страхотен музикант.

- Това е първата песен, която аз чувам, в която ти не пееш с обичайния си глас?

- Имам 12 различни бленди на гласа. Кеф ти мъж, кеф ти жена, кеф ти дете, баба, дядо... С която си искам, с тази пея. 

- Това значи ли, че се отказваш от досегашния си стил?

- Не, просто тази песен е такава. Работим в различни стилове, не сме се ограничавали в стилове.

- Като се каже "Гранулом", аз си представям най-екстремния състав в българския хеви метъл...

- Не сме толкова екстремни. Правим хеви метъл. С елементи на power, trash, но това няма значение, в основата си е хеви метъл.

- Когато започвахте да свирите, преди колко години вече....

- ... преди 22.

- ... не си ли обещавахте винаги да сте в този стил, с който започнахте?

- Ние започнахме с пънк-траш. различни музиканти сме сменяли през годините. Ядрото сме аз и китаристът Данчо.

- Как се развиваше вкусът на публиката през тия години?

- Публиката винаги е харесвала качествените неща. Тя никога не е харесвала гадни и бездарни групи. По-скоро групите са се разпадали по други причини. Може би, ако не се бяха разпадали, щяха да се развият.

- А сега какво е на гребена на вълната в метъла.

- Неометълът. Но нас това не ни интересува. Ние сме old school. Мога да направя 200 кавъра, но авторско парче нито едно не мога да направя в стил, който не ми харесва.

- Аз ви слушам от много години и винаги съм ви свързвал с крайностите на метъла...

- Не сме в крайностите. Винаги е имало мелодия при нас. Дори блендата ми да е по-дрезгава, винаги е имало мелодия.

- Има ли състави, които са ви повлияли?

- О, много. Цялата стара школа от 80-те и края на 70-те.

- Винаги съм си мислил, че основното влияние е на норвежкия метъл от 90-те.

- Не. Ние слушаме най-вече немска... естрадна музика :) И сме фенове на Германия.

- След толкова трансформации, кои сега са в групата?

- Наскоро сменихме барабаниста. Новият е Бисер Веселинов, който е режисьор на последните ни клипове. Аз съм вокал, Данчо Йосифов е китара, Станеца и Марта се редуват на бас. Станеца свири главно джаз, само с нас свири метъл. Марта свири главно симфонична музика, но идва с нас на концертите.

- Кое ти е любимото ваше парче?

- "Тихо" ми е слабост.

- Ти се беше явила на прослушване в "Шоуто на Слави". Каква беше историята там?

- Явяването ми в "Шоуто на Слави" беше част от ПР кампанията ни през 12 г. Трябваше да си промотирам парчето "Две тела". Чух, че се прави конкурс "Аз пея в Ку-ку бенд". Имаше страшен рейтинг - 2 млн. души го гледаха и така видяха песента ни. Трябваше да изработим чалгарите. Доволна съм.

- А в България има ли изобщо медии, които се интересуват от музика като вашата?

- Не. И никога не е имало. Имаше едно "Рок око" преди много години и това е.

- А как изобщо се случват нещата?

- В интернет. Аз нямам никакви оплаквания. Нещата се случват много трудно, но никога не са били невъзможни. Ние сме големи бачкатори, работим много, имаме ясна концепция какво трябва да се случи. Ние много си държим на рекламата. Един бизнес без реклама не става, какъвто ще да е бизнес. Имаме си ПР, който трябва да отговаря за нашите медийни изяви, имаме си промоутър, който трябва да отговаря за нашите участия в чужбина. И интернет, интернет е голяма сила.

- В чужбина как ви приемат?

- Прекрасно. Не мога да се оплача как ни приемат нито в България, нито в чужбина. Концертите ни са пълни, а не сме евтина група. Държим си на качеството, всичко правим професионално. За разлика от другите групи, които подаряват албумите си, ние го продаваме. Докато другите групи продължават да си подаряват албумите и песните, няма да изкарат нито една стотинка. Пари се изкарват, когато се продава.

- А има ли кой да купува?

- От предния албум не знам дали и 100 бройки са ни останали. Тениските са се продали преди повече от една година - всичките, до една. Пуснахме ги нарочно бели - да са различни от другите.

- Всички музиканти, с които говоря, казват: "Няма продажби, всички пиратстват..."

- И аз говоря с много, които казват: "Наде, как го правиш"? Наде, прави се реклама, батко. И освен всичко това си е бизнес и производство. У нас всеки, който излезе повече от 3 пъти на сцената вече се счита за звезда и ходи 3 сантиметра над земята. А ние сме точно обратното. Може да ни знае половин България и четвърт Сърбия и Гърция, но извън сцената сме бизнесмени. Правим си реклама, уреждаме си концерти. На концерти хората се изпотрепват да ни купуват мърчингдайзинга. Много съм доволна. Имаме много строго счетоводство. Всичко, което се изкара от тениските, се влага в нов албум и отива за покриване на разходи от типа на пиар, правене на клипове и т.н. Ние изкарваме личните си пари от участия, а всичко останало се вкарва в общата каса, с която се покриват общите разходи.

Всяка една работа е работа. Хората у нас имат навика да смесват удоволствието с работата. И аз побеснявам, когато почнат да ми се оплакват.

- Много оптимистично звучи това. А колко концерта правите?

- 20-25 концерта за година. Правим само качествени концерти. Безсмислени участия отказваме. Няма да отида в рок-клуб, ако нямаш пари да ми платиш. Ама, аз няма как... Ами, направи си бизнеса, така че да имаш очи да поканиш група. Може ли да направиш рок-клуб, който има 20 столчета, 4 бутилки алкохол, 2 вида бира и едни гранясали фъстъци. У нас рок-клубовете са като кафе-аперитив. Само в София има няколко по-стабилни клуба.

- И най-големите обикновено са празни...

- Защото им е слаба рекламата. Това са смехотворни работи за европейска столица в 21 век. 

- Как ще се казва новият ви албум?

- "Кога".

- Какво би искала да кажеш на българската публика?

- Да се научи да си плаща входа в клуба. Да се научи да си купува албумите на любимите си групи. Който иска да има оригинален продукт да си го купи. Не е толкова скъпо - излиза колкото едно шише водка. Какво друго? Да не се оплакват толкова. Българинът е свикнал да се оплаква от всичко.

- Странното е, че ти не се оплакваш.

- И аз това се чудя - как може да съм музикант, след като не се оплаквам :) Аз съм с висше музикално образование, професионална певица съм, но мисля малко по-търговски. Не можеш да се занимаваш с нещо безсмислено. Когато това ти е работа, трябва да мислиш как ще си пласираш продукта. Или работиш, или не работиш. Не може да запишеш едно парче и цял живот да разчиташ на него. 

Следете новините ни в GoogleNews