На 17 март 2016 г. в 18:00 часа в Музея на социалистическото изкуство на ул. „Лъчезар Станчев” № 7 в ж.к. „Изгрев” в София ще се открие изложбата „Образът на вожда”, съобщиха от Националната галерия, цитирани от Министерството на културата.
Това е първата изложба от новата дългосрочна програма на музея, включваща представящи на сюжетно-тематичен принцип изкуството от социалистическия период цикли.
Художествената система от идейно-съдържателни, тематични и стилово-пластични принципи, която е наложена в българското изкуство след установяването на тоталитарното управление, е формулирана още през 30-те години в Съветския съюз и е позната с термина „социалистически реализъм”. Изкуството става един от пропагандните инструменти на властта и създава своите митологеми, най-важната от които е образът на комунистическия вожд. През периода съществува строга йерархия на жанровете, на върха на която са фигуралните композиции със сюжети от историята и революционните действия на комунистическата партия, социалистическото строителство, индустриализацията, колективизацията и труда във всичките му разновидности. Портретите на комунистическите водачи заемат главно място и гарантират на своите автори професионален престиж, както и политически актив.
В изкуството на тоталитарните държави образът на вожда е обект на култ, на обожествяване, което води до обезличаване. Превърнат в схема, образът на реалната човешка личност е лишен от индивидуална психологическа характеристика. Начело на слетите в едно партия и държава вождът има много превъплъщения: „теоретик и идеолог на революцията”, „народен водач и трибун”, „гениален военен стратег”, „държавен и партиен ръководител”. Неговият образ доминира визуалната среда на държавата, обществото и отделната личност.
В изложбата са включени фигурални композиции и портрети на комунистическите идеолози и лидери Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао Цзедун, Димитър Благоев, Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков, Леонид Брежнев и др.
В показаните произведения се проследяват движенията в стила на социалистическия реализъм. Нещо повече – долавя се и политическият климат на времето, в което те са създадени: повърхностния академичен натурализъм на сталинския култ, опитите за догматично „разкрепостяване” в края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век, творческите интерпретации по темата от 70-те и 80-те години. Като цяло обаче формулата остава доста устойчива и наложеният в теорията и практиката на държавите от тоталитарен тип канон остава да функционира в най-широки идейно-тематични рамки.
Изложбата включва 70 произведения на живописта, скулптурата и политическия плакат, както и цитати от идеологическата критика през този период, каталози, списания и албуми с репродукции от 50-те до 80-те години.
Куратор на изложбата е Николай Ущавалийски – завеждащ филиала Музей на социалистическото изкуство към Националната галерия.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
16.03 2016 в 17:10
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
''Най-доброто предстои!''. Пеевски сменя устава на ДПС в НДК (видео, снимки)
Депутатите ще разгледат Бюджет 2025 на 7 януари
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват