Как художникът вижда красотата на машините

От доста време живея между хора, които се занимават с офроуд. Когато един художник живее в такъв свят, започва да се вглежда в техническите неща, да вижда красотата на машините и да се опита да я претвори в своето изкуство, разказва Виктория Петрова.

Талантливата художничка в събота открива изложба в Галерия 2.0 на улица "6-ти Септември" 26 в София.

Галерия 2.0 е градско място за изкуство и дизайн. Модерен прочит на галерийното пространство, което диша с града и хората в него. Отражение на това, което което наричаме „Душата на София“.

Експозицията на Виктория Петрова се казва "Симбиоза" и вече е подредена в Галерия 2.0.

"Симбиоза" е послание за нежност и естетика, открити в неочаквана среда.

Какво се крие в машините? Художникът ли придава смисъл на света около себе си и ни приобщава към своя прочит или света намира отклик в една душа, настроена да търси тънката нишка на смисъл и красота, са въпроси, които възникват при срещата с картините на Виктория.

Да бъдеш художник, да искаш да бъдеш художник, е призвание за пътешествие без край. Низ от стъпки, понякога бързи и уверени, друг път криволичещи и без посока, по малки пътеки, понякога по магистрали. Пътят няма край и е нишката, свързваща творец, душа и търсения. Дори авторът не знае къде и до какво води този път, времето е съдник и отговор, казва Петрова.

Виктория Петрова е изцяло свързана с живописта още от постъпването си в училището за изящни изкуства. Завършва в Художествената академия, работила е в ателието на акад. Светлин Русев.

Синтезът между форма, цвят и идея, е художествен изказ на нейните търсения в представената експозиция. Между машините Виктория търси и се взира за една едва доловима есенция.

Пластиката и синтетичната машинна визия са вплетени в основата на изтънчена естетика. Трудно съчетание и уникална възможност да погледнем към тази индустриална среда през призмата на естетическа концепция, водена от търсенето на деликатност и неочаквано равновесие.

Самата Виктория гледа на картините си като на незавършен процес, покана за пътуване напред. Подвижна в неподвижното, тя ни кани на едно пътешествие без край...