Две изложби по случай 150-годишнината от гибелта на Васил Левски бяха откри в София.
Експозицията “150 години от гибелта на Васил Левски. Места на памет (1873 – 1933)” може да бъде видяна до 28 февруари в Централната сграда на БАН.
Тя подготвена от Института за исторически изследвания и Централната библиотека на Българската академия на науките и е част от Националната програма за отбелязване на годишнината, приета от Министерския съвет.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски отбеляза, че Академията таи по-специално отношение към Васил Левски, защото той е свързан със създаването на Българското книжовно дружество девет години преди Освобождението на България. Академикът отбеляза, че Левски е бил участник в дискусиите около създаването на дружеството, а и е бил сред първите дарители и това е било знак не толкова от материална гледна точка, колкото от гледна точка на това, че е разбирал важността на духовността, на българските корени, на българската история за Възраждането и за успеха на едно революционно движение, което ще доведе до освобождението на страната, отбеляза акад. Ревалски.
Забележително е, че едновременно с активното си участие в едно от първите събрания за създаване на революционна организация за освобождение на българите от османска власт, Васил Левски присъства и на заседание, на което букурещките представители са упълномощени да отидат в Браила, за да обсъдят Устава на Българското книжовно дружество, отбелязват от БАН. Историческите свидетелства сочат, че в своите обиколки в села, градчета и махали, основавайки революционните комитети, едни от най-верните сподвижници на Левски са местните учители и духовници, защото той е убеден, че чрез знанието може да се осъзнае какъв е смисълът на революцията и какво означава да си свободен. Това убеждение е споделяно не само от него, но и от други идеолози на Национално-освободителното движение. Съратникът на Левски - Тодор Пеев, принуден да премине отвъд Дунава поради разкритията по време на съдебния процес в София, също съчетава революционната си дейност с деловодителска работа в Българското книжовно дружество и редактирането на „Периодическо списание“.
Маркирайки местата, които са свързани с паметта за Левски в продължение на един период от около 50 - 60 години след неговата смърт, ние отдаваме почит на неговото дело, но също така спомагаме тези места все повече да се популяризират и по този начин да ги запазим и за бъдещите поколения, отбеляза още акад. Ревалски.
Експозицията проследява как се създават различните измерения на героичния и трагичния образ на Левски – от мъченическата му смърт през 1873 до 1933 г. Представени са първата кратка биографична брошура, написана от Георги Яковлев Кирков, дописен и действителен член на Българското книжовно дружество, математик и създател на Картографския институт; значимото историографско дело на Захари Стоянов и Стоян Заимов. Показани са и гениалните произведения на Христо Ботев и Иван Вазов, които изграждат каноничната представа на поколения българи за делото, личността и гибелта на Левски, превръщайки го в може би единствената свята и неприкосновена за кощунствени посегателства фигура в националната ни история. Вниманието е насочено към емблематични места на паметта – от паметника, недалеч от БАН, който не само в тържествени дни ни провокира да се замислим доколко сме изпълнили заветите на Апостола, но ни напомня и в моменти на отговорни и сложни национални решения онова загадъчно, и предупреждаващо “Народе???” с 4-те въпросителните след него. Представени са сакралните знаци на родовата памет – къщата музей и паметникът в Карлово, но и издигнатото наново Къкринско ханче – място за размисъл и покаяние.
Изложбата бе представена от директора на Централната библиотека на БАН Силвия Найденова и от доц. Алека Стрезова от ИИстИ-БАН.
Можем по най-различни начини да погледнем на темата за Левски днес, нашият екип избра да погледне през въпроса за паметта - как се ражда публичната почит за Васил Левски, местата на памет, първите негови биографии, литературния му образ и юбилейните чествания, каза доц. Стрезова. БАН са експонирали за първи път документи за Левски, които се съхраняват в Архива на Института за исторически изследвания при БАН. Във фоайето на академията в деня на откриването на изложбата можеше да се види и първият документален филм за Апостола “Прослава за Левски” (1931 г.), който е дело на оператора Христо Константинов.
Сред гостите бяха служебният заместник-министър на културата доц. Пламен Славов, началникът на Военна академия “Г. С. Раковски” ген.-майор Тодор Дочев, председателят на Общобългарския комитет “Васил Левски” Васил Василев, представители на академията и различните институти, общественици.
Изложбата „Васил Левски в София и Софийско. 150 години ПАМЕТ и БЕЗСМЪРТИЕ” може да бъде видяна в изложбеното пространство "Триъгълната кула на Сердика" на бул. Мария Луиза" 16.
Тя е организирана от в Регионалния исторически музей – София и е посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата и ще продължи до май.
В спомените за София и паметта на софиянци пребиваването на Васил Левски в града и околните села, последните дни от живота му, неговата кончина, са важни моменти от националната история. В съвременността много паметни места, монографични и периодични издания, филателни и нумизматични емисии, художествени произведения възкресяват живота и подвига на Апостола и обозначават пътя му към величието и безсмъртието.
Тази изложба се реализира с партньорството на: Българската народна банка, Министерството на транспорта и съобщенията, Националния литературен музей, проф. Пламен Вълчев, частната галерия „Лоранъ“, Софийската градска художествена галерия, Държавната агенция „Архиви“.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
-529
1
20.02 2023 в 15:42
За съжаление този музей от много години е изоставен.
Чистят около него около датата на злощастната гибел и толкова, а той се руши...
На съседната улица е малката черква "Св. Теодор Стратилат", в която не само има свети мощи на светеца, но в двора на която е покребан свещеника отец Тодор, който е изповядал Дякона преди бесилото...
В същата тази черква Васил Кунчев е служил като дякон...
Съседна улица е кръстена на на Келе Новачки, който скромно е рязал главите на "изявили се" османци, като след Освобождението до къщата му са намерени 12 или 14 трупа...
Нищо от това не се знае и за съжаление освен високопарни речи на централни площади нищо друго не се прави, практически!?
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България
Johnny B Goode
Радев за Пеевски: Тази наглост на стероиди няма да се осъзнае или да изчезне от само себе си