Милена: Живият огън от края на 80-те

Последна промяна на 23 октомври 2012 в 17:14 5450 2

milena-slavova-blife.bg_

Отдавна я чакам в рестартираната Музикална кутия. Тя също води предаване, гледа дете и съпруг, изобщо, нещо все не се „уцелваме”. Уговорката ни бе за тази сряда. В понеделник следобед катастрофира на бул. „България”; тя е добре, но колата – много зле. Този път няма да отлагаме намерението. Пък и съм се потрудил да изровя някои стари парчета – извън онова, което всички знаем, че е на Милена. Май ще си говорим по телефона, а от студиото ще пускам музиката.

Не я познавам от времето, когато през прозорчето на някакво мазе слушала едни батковци как си правят репетицията. И те по някое време я повикали, дали ѝ китара и я подкукуросали да запее. Сетне един свестен човек, работещ в БНР-то, помогнал още и красивото момиче сменило манекенския подиум с музикалната сцена. Аз я помня от Синьото кафе, където всички се виждахме всеки делничен ден по обед. Обменяхме клюки, намерения, впечатления и касети с демозаписи. Денис и Амебата си бяха просто музиканти от група. „Тротил”-ците се бореха за името си с ДКМС и Народната милиция. Воев и Васо Гюров бяха заедно и който и да не бе чувал нищо за „Вход Б”, щеше направо да падне в омаята на „Кале” и „Нова генерация”. „Субдибула” и Люси Дуков усвояваха залата на УКЕВ (Университетския Клуб за естетическо възпитание) и го превърнаха в рокклуб. Задаваха се Първият и Вторият Софийски рокфестивали. А Милена не знаеше още, че ще пее на Сан Ремо, но (както после ще признае: не за радост на баща си) я отпечатаха на цяла страница като „мокър сън” в култовия „Ритъм”. От Синьото имам специален спомен с нея.

А аз вече бях почнал да нося демозаписи в същото БНР, където в тогавашното „Как си ти?” на Тони Митов създадохме рубриката „Рокборса” още преди да отгърми първия изстрел на Блектопа (малко по-късно), като класация именно за такива уж непрофесионални и непускани никъде записи. Разбира се, че ония, дето бяха оторизирани да следят за комсомолския морал и правилното поведение на младите хора, юркаха Милена за пъстрите коси и шарените дрехи. Но все по-често тогавашните фестивали, роксрещи, концерти, пролетно-есенни конкурси, забавни програми (и въобще – „мероприятията”, от които като дух от бутилка, се появи и понесе рокът на Втората БГ-генерация) канеха, пускаха и не можеха да минат без Милена Славова. С „Роккооперация”-та, с „Трио”-то, с „Ревю”-то, или сама, а в едни периоди и с „Орион” и дори с „Ера”.

Цветята от края на 80-те бяха заглавие на парче и бъдещ албум, но истинското, уникално, самобитно, бодливо-откровено, красиво цвете на БГ-рока си беше Милена. А само които я познават дълго, или от тогава, знаят и че, прямото говорене, нефризирания изказ, липсата на превземки в контактите й – са едната страна. А другата е на земно момиче /вече майка, очертаваща се като първа най-добра приятелка на растящата си щерка/, с много ранима душа, с човешки болки, чувства, спомени и мечти. Впрочем, след Англия, тя порасна осезаемо. И винаги подкрепя хората, на които държи, ще помага на нуждаещите се, ще радва, ще споделя и раздава съпричастие.

Та, докато сме споменали лондонската ѝ „връзка” и приятелите, пред сп.”Ева” – както винаги без грам притворство, Милена казва за тях:

Приятелите ми са българи. Другите са познати или са само за по дринк. С българите има някаква връзка, която не може да се осъществи с англичаните. При тях контактите са поставени на друга ценностна основа - проблем на новото поколение. Англичаните животът ги е направил големи двуличници, много лъжат и се представят за такива, каквито не са или им се иска да бъдат. Номер едно е Аз и Моите пари! Душата е мъртва, няма индивидуалност. Представи си филма "Матрицата" в зародиш. Е, има и изключения, но говоря като за 90%.

И веднага обръщам „лицето” на нейните битки, каузи и добротворство. В интервю с новозагорския журналист Ст. Георгиев споделя гражданското си кредо:

Хубаво е човек да е ангажиран с неща, за които да милее и да участва активно в тяхна подкрепа. Аз винаги съм готова да защитя каузи, които ми харесват и смятам за полезни. Винаги имам надежда, че нещата ще се оправят.

По повод протестите около спорни казуси в Закона за горите тази година, мнението ѝ пред „Новинар” е, че:

В България нещата са стигнали дотам, че и при най-малкия спор всеки скача на бой. По принцип е хубаво да има ски писти, за да се развива туризмът и да има инвестиции. От друга страна, обаче на хората им писна от разни имотни и др. далавери, които са правени досега. Аз съм „за” туризма, но искам и да останат гори в България, тъй че всичко трябва да е много добре регламентирано в законите, които се приемат, за да няма поредна измама.

Миналата година Милена организира голям концерт по случай 24 май, заедно със Столична община и Министерството на културата. Проектът бе част от кандидатурата на София за Европейска столица на културата и посланието на рокаджийката бе, че с концерта ще успее да докаже, че и в София се случват хубави и качествени неща.

А само преди месец-два, с шарена кърпа на главата, светлоотразителна жилетка и с метла в ръката се снима за видеоклип на ПРОФОН, който е насочен срещу нарушаването на авторските права.

Преди седмица пя с колеги на лятната сцена в Борисовата градина за всички почитатели на българските изпълнители и за онези, които искат да научат повече за трафика на хора. Концертът бе в навечерието на 18 октомври, дата която се чества като ден за борба с проблема.

Задължително трябва да добавим нейната РокКоледа, която тъкмо мислехме, че ще стане традиция. За тази година не е ясно дали ще я има – проблеми с Общината може и да я провалят. Но тя не се отказва лесно. Троши коли, пари и нерви и упорства да създава радост или ценности, мъничко по мъничко, колкото сам човек успява. И като „вербува” нови съмишленици. И като предизвиква позиция, нетърпение, несъгласия с „алабализмите”, които изобщо не са само в песента й. Ще кажете, че пресолявам „манджата” с дитирамби, ала Милена не е само „една готина пънкарка” – като в песните си. Тя наистина е запазила огъня от годините и емоциите от края на 80-те, но колцина я познават с грапавото й непристорено мислене от днешния ден? Е, не я канят във „Всяка неделя”, но чувствата й не са заспали под „шарената сянка”.

"Проблемът е, че всички искаме по-добър живот, но не на всички им стиска да се борят. Всеки мисли, че промяната ще дойде някак изведнъж. Повечето хора смятат, че като си облекат черно-бели дрехи, излизайки навън, те изведнъж ще станат цветни. Не става така. Трябва човек да промени съзнанието си, манталитета си, за да осъществи подобрението, което желае. Иначе е просто ала-бала.

Може да има бунт, обаче от интелигентните, мислещите хора. От един пияница, за който е много важно да гледа голи жени на плакати, какво пробуждане да искаш? Всичко е свързано. Трябва да забранят на циганите да удрят конете с камшици по шосетата! Трябва да бъде забранено да се връзват кучетата на синджири и така да седят цял живот! Започва се от най-елементарното… като влезе някой в къщата ти да те обира, трябва да има строго наказание за него, без възможност за условни присъди и висящи дела!

Ние сме разграден двор, далеч от цивилизацията. Простотията разцъфтява като плевел. Интелигентните хора са като цветя в една кална нива, пълна с вредители. И са потискани и унищожавани" (това също е Милена Славова, съвсем прясно мнение от септемврийското ѝ интервю за в. „Нова Загора днес”).

"Ако някой открие себе си в песните ми, толкова по-зле за него. За да бъдеш герой в тях, наистина трябва да си доста празноглав. Този типаж мъже и жени са хибрид на новата българска “цивилизация”. Когато обаче подобни птици кацнат на някое чуждо летище, след няколко часа разбират, че са сбъркани герои" (друго интервю за „Труд” от 2009 г.).

 

Преди повече от 20 години, когато в единственото Национално радио се пускаха български песни, които тогавашната нарочна Комисия бе одобрила, Младежка редакция имаше и по-сериозно тематично предаване. Освен забавните „Хоризонт на вълните на младостта” и „Как си ти?” (”Кутията” я нямаше още). Правехме, каквото правехме, някак пускахме откъси или уж репортерски записи от „събития” с песни на появилите се рокгрупи от края на 80-те. И не, че колегите ни от „сериозните” предавания не знаеха за тях и, че има ново явление в противовес на „мазната” естрада (определението е автентичен рокаджийски жаргон). И така, съвсем изненадващо, възложиха на младия сътрудничещ репортер Братанов, да направи „сериозно” интервю с Милена за живота, за младостта, за мечтите ѝ, за връстниците ѝ, за всичко друго и покрай това – и за песните ѝ. Видяхме се пак на Синьото кафе, извън времето на ежедневните шумни събирания. Повървяхме 20-тина метра по алеята от последното магазинче към Колодрума и седнахме да една пейка. Приказвахме докато се записа една цяла касетка на „рипортера”. А после подготвих за предаването някъде към 20-тина минути. За съжаление не го пазя, няма запис-архив от него. Може би някаква част да са отпечатали в „Диалог” – притурката на в.„Народна младеж”. Трябва да питам Милена дали тя си спомня за това ѝ „сериозно” представяне. Но аз знам какво е останало в мен. Когато слушам нейно парче, понякога си мисля за онова момиче от интервюто на пейката край Синьото. Нежно и не винаги непременно щастливо. Откровено и не винаги разбирано. Вярно на приятелите си и не винаги получаващо същото от тях. С много добро сърце. Може би, хлевоуста в приказките си (повече по-преди, в най-рокаджийските години), „простееща” за снобите. Но преливаща от положителна енергия. За хората около нея. За другите.

А след онова интервю в младежкия блок на пр.”Хр.Ботев” (1987-88 г.), колежката от „сериозните предавания” ми беше казала: „Тази Милена, тя е страхотен млад човек!” Годините си вървят. Продължавам да си мисля същото.

На прием в българското посолство в Лондон по случай 125-години от установяването на дипломатически отношения между Обединеното кралство и България като паун сред ято пуйки се открояваше певицата Милена. Вярна на своя стил, тя сияеше в розово с многобройните си сякаш детски украшения по косата, врата и ръцете. Всички я поздравяваха, оказа се, че по-голямата част от българската общност в столицата на Великобритания се състои от нейни фенове. (Ваня Шекерова в „Ева”: и иронията е дори в Миленин стил, а вярното е, че всички сме ѝ фенове.)

 

В навечерието на възпоменателния фест за Митко Воев, в който и тя ще участва; понеже още време ще мине, в което няма кой друг да гледа малката Куийн, два часа ще говорим с Милена по телефона, а от студиото ще пускаме разни песни от края на 80-те и от настоящето. Тази сряда в Музикална кутия. Часът и линкът на Оффроуд радио са известни.

Непосредствено преди предаването голям технически проблем спря радиото. До края на вечерта за съжаление ще ви липсва хубавата ни музика. А "Музикалната кутия" с Милена остава за някоя от идните среди. Следете темата във форума.

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.10 2012 в 18:57

И наблюдателен - едната снимка не е от kliuki.bg, а е от milena.cphpvb.net

23.10 2012 в 17:56

Бива.
Но чакайте да дойде Wattie, той и се явява истински фен.