'Лолова чете Лалева' - великата Татяна Лолова представя дебютния роман на Мария Лалева

Последна промяна на 13 ноември 2018 в 14:29 1606 0

На 15 ноември 2018 г. (четвъртък) от 19,00 часа в „Кино Култура“ ще се проведе дългоочакваното събитие „Лолова чете Лалева“. Любимата българска актриса Татяна Лолова представя първия роман на популярната поетеса, сценарист и продуцент Мария Лалева. "Живот в скалите" е една от литературните сензации на тази година. 

Георги Тошев я нарича "различна, многопластова и емоционална; откровена и вълнуваща". Не е изненадващо, че романът печели хиляди последователи и се радва на безпрецедентен интерес в социалните мрежи още преди да е издаден.

Лолова и Лалева се срещат случайно. "Когато през лятото ме запознаха с нея и тя грабна стихосбирката от ръцете ми и прочете „Не съм ви ближна“ пред стъпалата на читалището в Царево, се почувствах най-голямата късметлийка под това небе. Не съм и мечтала, че ще дойде ден точно тази голяма жена и актриса да чете мои стихове и текстове пред публика", споделя Мария Лалева. Освен в София, двете талантливи дами ще представят откъси от романа "Живот в скалите" и стихосбирките „Личен архив“ и „Не съм ви ближна“ и в Германия. 

Драматичната история за неизлечимо болна млада жена и малкия ѝ син провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки емоции – от сълзи до смях, от страдание и усещане за загуба до тържество на красотата, любовта и истината. 

Представяме ви малка част от калейдоскопа на човешки емоции, наречен "Живот в скалите":

"Опасно нещо е обещанието, синко! Най-вече това, което даваш пред жена. Обещанието понякога е голям капан, който сам поставяш за себе си.

– Защо, дядо? Нали мъжката дума е най-мъжкото нещо?!

– Да, но за да спазиш или изпълниш едно обещание пред жена, са ти нужни две неща – любов и време. А нито едно от тях не ти принадлежи, защото си имат собствени закони. Отгоре на всичко, жените, момче, имат различни теглилки за любов и време от нашите. И ето ти капан.

– Значи да не обещавам нищо, така ли?

– Обещавай, но само наум. Пред себе си. Мъжът е хубаво да знае да обещава в мълчание и да се извинява на глас."

"Никой и нищо не може да надвика човек, който крещи срещу собствената си рана. Това е най-глухият човек на света. И най-добрият учител по търпение. Едно не си простих – дадох надежда на наранена от друг жена. И си я взех обратно на тръгване. След мен в тези очи вече нямаше рана, имаше ад.

– Къде е тя сега?

– Където и да е, знам, че ми е простила. Осъденият да помни съм аз."

“Малките победи и големите загуби те правят мъдър, приятелю. Не големите и шумни победи. Винаги съм вярвал, че мъдростта е тиха. Няма мъдрост без тишина и няма тишина без търпение. Голямата победа е подскок, след който не знаеш как и къде точно ще се приземиш.”