Автор: Емил Братанов

Когато осъществихме прекрасната радиопромоция на новата 3 х 10 юбилейна „Ейша”, загърбихме още няколко албума и имена на рокаджии, които също не почиват през горещото лято. С помощта на приятелите ни от Музикален център „Рива Саунд” – които са „петата рокколона” на издателите от „Frontiers Rec.” – дойде време да хвърлим едно ухо и на други хард-енд-хеви проекти, които се появиха на бял свят в последния месец. Или излизат буквално тия дни. Има какво да се чуе!

Няма да подреждаме дисковете в плейъра хронологично, но ще започнем и ще завършим с двама от най-известните соло-динозаври. Явно е, че нито са се уморили, нито са пред отказване. Разбира се, продукцията им е подготвяна преди да ни похлупят жегите. Но сега феновете също могат да добавят градуси, като дадат „жега” на усилвателите: Bring Heavy Rock to the Land!

Точно това е заглавието на новия албум на Jorn Lande – един от емблематичните гласове, които разтопяват тежкия метал с присъствието си. Почитателите на Дио, Блек Сабат, Рейнбоу или Уайтснейк добре го познават и вероятно ще оценят високо и последния му проект. Тандемът на Йорн и Томи Хансен отново е избрал Jailhouse Studios в Дания, на китарата се е завърнал Джими Иверсен. Другата е в ръцете на Торе Морен. Останалите в екипа са: Ник Анджилери – бас и Вили /Уили/ Бендиксен – ударни. Богат китарен звук, мелодични рифове и характерния глас на Йорн са „рецептата”, по която е правен и този албум, „свалящ хевиметъла на земята”.

Наистина е един от големите живи гласове на твърдия рок. Има зад гърба си участия на най-различно равнище в над 40 формации и продукции. Разбира се, с най-славни моменти в кариерата си от Ark и Masterplan, с Малмстийн, с водещо участие в Рокоперата „Нострадамус” на нашия човек Николо Коцев и още в Tobias Sammet’s Avantasia и Ayreon. Точно на 31 декември 2009 г. Каварна се готви да посрещне Новата година с негов лайф. Тогава – в интервю на Мартин Николов за „От другата страна” по радио Варна, Йорн отваря малко портата към себе си, творчеството и кредото си:

Винаги в живота ми голямо място са заемали писането на песни и композирането им. Ние говорим за миналото, живеейки в настоящето и отразявайки се в бъдещето. Както виждаш, животът е очакване – поглеждаш надолу и ни виждаш как сме тук от много дълго време. Виждаш колко сме незначителни и как сме живели през и извън историята. Така че се опитвам да използвам всичко това и да го приложа в работата си. Да, животът... Няма много групи и артисти, които да правят това. Много от тях се опитват да изградят концепция, която е фалшива и не се основава върху чувства и усещания. Това в голяма степен се създава, за да бъде политически правилно или да отговаря на тенденциите на пазара. Смятам, че хората се страхуват от вътрешното си аз. Мисля, че е време да бъдем честни. Винаги се опитвам да бъда честен, както са били повечето артисти от 60-те и 70-те. Те са били искрени и идеалисти, което рефлектира върху всичко, което са правили. Техните концерти са били много мощни и одухотворени, сърдечни. От тях и по този начин се научих да бъда певец. Защото бях дете, когато чух за първи път Ronnie James Dio в средата на 70-те.

Добре де, те още нямат статута на динозаври, но ако продължават по избрания път, нищо чудно да им го лепнат след още 9 години, примерно. Кариерата им май започва малко комично, след 2 демо-„заявки”, през 2005-та Circus Maximus са готови с дебютния си албум “The 1st Chapter”, в който отвсякъде изненадващо струи стилен прогресив рок с красиви инструментални фигури и добър саунд. Норвежците от Осло започват уж с премерена смес от симфоник, глем и пауър метал, но преди да са готови за пред света, свиря кавъри на Dream Theater и Symphony X и става ясно: всъщност, накъде ги влече… Основателите – Михаел Ериксен и братята Матс и Трулс Хауген разширяват влиянията с препратки към мелодичния хардрок на някои от известните банди по северните ширини с високо технологичен инструментариум. И добрите отзиви не закъсняват. Твърдо ги причисляват към скандинавския прогметъл с излизането на втория им диск - “Isolate”, 2007-ма, събрал точно 9 „фантастични” /както ги окачествява критиката/ композиции. След длъжко затишие, „Големият цирк” /името им е латинско определение/ се завръща с албума “Nine”, с едно парче повече /10/ и най-доброто, зрялото и премисленото, до което са достигнали по пътя си. Скандинавците разбират от прогресив рок, можете да им се доверите. Мелодични и тежки с „небесната бленда” /пак от критиката/ на Ериксен, дискът наистина впечатлява.

Hardline също не са точно супергрупа. Макар на старта си и малко по-късно да включват истински звезди в състава си, които явно са видели заряда и обещанието за нещо голямо, истинско и стойностно. Водят се американци, основатели са братята Джони /вокал/ и Джоуи /китарист/ Джоели, годината е 1991-ва. Предишният им опит е от групите Killerhit и Brunette, които се подвизават в Холивуд. Сега внимавайте! Вече като „твърда” /но не червена или синя/ „линия”, първоначално убедили да ги продуцира Нийл Шон /”пътешественик” и „лош англичанин”, сещате ли се?/. Той обаче, толкова харесал проекта на двамцата, че направо се присъединил. Дошли и Тод Йенсен /съратник на Дейв Ли Рот и Алис Купър/ и Дийн Кастроново /той пък също от Bad English/. Какъв състав, а! В този екип издават дебютния албум “Double Eclipse” за MCA /92-ра/ и веднага се хвърлят в турнета с великани като Van Halen и Mr.Big.
Трябва да признаем, че популярността им не идва толкова осезателно. Времената са изтикали към върховете на чартовете грънджа и алтернативния рок. Така, дори водещия сингъл намира място повече в местни радиостанции, но пък стига до МТВ. След това идват някои пререкания между членовете на групата, с издателите и опитите за търсене на собствени пътища. Нийл и Дийн завиват пак към „Джърни”, а самият Джони е нает за вокал в един от албумите на Аксел Руди Пел. 90-те години изтичат.

На втората година от Новото Хилядолетие братята са изкушени от „Фронтиърс Рекърдс” и се завръщат славно: албума „ІІ” с Джош Рамос вместо Шон на китарата бележи връх на продажбите и е приет като събитие. А „твърдата линия” е прокарана подобаващо на GODS Festival-а в Брадфорд през юни. Джоели започват работа върху нови парчета…, които виждат реализация едва през 2009 г. в диска “Leaving the End Open” /отново за Фронтиърс/. И за да не преминат в поредната „хибернация”, най-големият им фен – Серафино Перуджино, шефът на лейбъла – им осигурява Алесандро Дел Векио / Edge of Forever/ за да работят заедно.

И ето го чисто новият “Danger Zone”: както казват издателите – „европейски базиран” и с енергия, каквото от дебюта не е изкарвана. От първите хардлайнери е останал само вокалиста Джони. Другите са: Франческо Джовино /барабани, ex-UDO/, Торстен Кьоне /китари/, Дел Векио /кийборди и беквокал/ и Анна Порталупи на баса. Зрелищно и качествено. И правено специално по твърдата линия. Наистина опасна зона.

Да завършим обзора, както и започнахме – с безспорен динозавър. Повече от 20 години Richard Marx последователно оставя своята ярка следа в съвременната музикална индустрия. Дебютният му сингъл “Don’t Mean Nothing” и албум, издадени през 1987-ма, отбелязващи началото на соловата му кариера са продадени в над 3 милионен тираж. Следващият диск “Repeat Offender” (89) е още по-успешен и се продава в над 7 милиона копия по света. В периода 1987 – 1990 г. Ричард става първият изпълнител в историята, чиито първи 7 сингъла достигат Топ 5 в класациите за сингли на Billboard. Той е номиниран 3 пъти за Грами и получава American Music Award за „Любим мъжки вокалист”. През 1992 г. Маркс получава и наградата на Billboard Music за „Най-продаван съвременен изпълнител”, а песента “Hazard” от двойно-платиненият му диск “Paid Vacation” (91) му носи отличието „Международна песен на годината” в Австралия.

Напоследък той продуцира и пише музика за Leann Rimes, Travis Tritt, Natalie Cole, Keith Urban, Kenny Loggins, Chris Botti и Michael Bolton. През лятото на 2006, Ричард е поканен в “Ringo Starr’s All-Star Band” за турнето им в Щатите, в което той свири на китара и между другото изпълнява и своите хитове.

“Inside My Head” е новият албум на Маркс, предназначен за европейския пазар. Той включва няколко парчета от американското издание “Emotional Remains”, както и 4 съвсем нови песни. Почитателите му в Европа ще имат удоволствието да чуят плодовете на неговата съвместна работа с американския айдъл Крис Доутри (“Had Enough” и “On The Inside”), Чад Крьогер от Nickleback, Мат Сканел от Vertical Horizon (който е съавтор на “Always on Your Mind”), Джейсън Уейд от Lifehouse, Фий Уейбил от The Tubes (“Come Running”) и много други. Впрочем, предвиден е и бонус диск с 12 от най-големите хита на Ричард Маркс. От динозаври – за маниаци; една продукция по-гореща и от лятото.

Тези и още новости от лейбъла на рока без граници от последния месец – с помощта на Рива Саунд – ще се въртят в поредната Музикална кутия по ОФФРоуд Радио в сряда, 11 юли. Часът и линкът на срещата ни в Рокателието са известни.

А записа от предаването ще намерите ТУК!