Няколко дни след като заяви, че ще се кандидатира за втори мандат, президентът Радев се с рещна с представители на културата - проф. Елена Кутева, проф. Сава Димитров, ректор на Националната музикална академия (НМА), проф. Ростислав Йовчев, пианист и преподавател в НМА, новоизбрания генерален директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и Даниел Спасов, музикант и фолклорист. На срещата президентът се е ангажирал с един конкретен казус - нова концертна зала в София.

„Макар и с по-скромни възможности в областта на икономиката, в областта на културата България е велика държава. Доказваме го навсякъде по света с нашите невероятни таланти“ - заявил пред дейците на културата президента. И е застанал зад инициативата.

Впрочем, президентът не за първи път се ангажира с културни казуси. В началото на 2020 той се срещна и изслуша и авторите на петицията за помощ на независимия културен сектор в България.

Сега обаче заявката е далеч по-сериозна.

Темата за нова концертна зала в София далеч не е нова. И далеч не е само на Радев. И президентът далеч не е първият политик, който подема темата.

Затова днес е добре да направим една ретроспекция относно нуждата от подобна зала и всички идеи и инициативи, които в последните години все не се случваха и все не се случваха...

Що е то концертна зала и има ли тя почва у нас?

За да не направя този текст излишно дълъг и да не влизам в ненужни подробности, ще припомня един пример отпреди няколко години.

Когато пред София се откри шанс световноизвестният диригент Валерий Гергиев заедно с оркестъра на Мариинския театър да свири пред родна публика, пред зала "България" се изви опашка, напомняща онази за банани по времето на социализма. Зала "България" - домът на Софийска филхармония - е храм на класическата музика. Залата е с великолепна акустика, но има един проблем - тя е с ограничен капацитет. До края на Втората световна война залата е имала капацитет от 1470 места, но през 1944, на 24 май, след бомбардировка, залата претърпява големи щети, а органът на франкфуртската фирма „Sauer“, разполагал с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби и монтиран през 1937 година, е напълно унищожен.

И така, зала "България" остава без орган до 1973 година, когато е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, Потсдам, разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации – най-големият съществуващ днес в България. За сметка на това обаче залата разполага само с 1087 седящи места.

Да се върнем на гастрола на Гергиев. Концертът му се случи в зала "България" и беше изумителен, но остави огромна част от почитателите му навън. По едно щастливо стечение на обстоятелствата обаче се оказа, че той ще гастролира отново у нас.

Този път имаше време и вторият концерт на Гергиев и Мариинския театър бе организиран в Зала 1 на НДК.

Сега малко за Зала 1 на НДК. Голяма, модерна за времето си зала. Събира 4000 души седяща публика. Има два проблема. Няма орган. И акустиката е тъжна. Налага се електроакустично (с озвучаване) да се провеждат подобни събития. И ако това е ОК за поп и рок концерти, то при класическите такива, колкото и да е добър екипът, не се получава онази магия, която се случва в зала "България".

Която пък е малка и не може да събере всички.

И така се получава вакуум и нужда от нова, модерна, но и акустично обезпечена зала за класическа музика.

Къде да бъде залата?

По отношение на нуждата от нова концертна зала като че ли има консенсус. Консенсус обаче няма по отношение на това къде трябва да се намира тя.

През 2016 година радио "Класик ФМ" пуска петиция за създаване на нова музикална зала в София. В петицията е посочено конкретно искане - за нуждите на новата концертна зала да се ползва мястото на Царските конюшни в София (на булевардите "Дондуков" и "Васил Левски").

"Локацията на скандалните „Царски конюшни“ е с много подходящи параметри за създаване на музикална зала, а именно размер на парцела, близост до други културни институции като Музикален театър, опера и единствената към момента концертна зала – „България“, аргументират се авторите на петицията, която събира както подкрепата на интелектуалци, така и подписите на 4111 граждани.

От Столична община обаче имат друга идея за локация на залата. Впрочем, тази идея се върти из отделите на общината от доста време, но беше и част от предизборната кампания на кмета Йорданка Фандъкова, която, на среща с творци по време на кампанията си, заяви, че амбицията ѝ е да построи не една, а две концертни зали.

Общината предлага 12 декара общински терен, който се намира срещу Централна гара. На сайта sofia.bg дори има новина: "На мястото на старата автогара да се направи концертна зала. Съоръжението трябва да е многофункционално, за да привлича публика постоянно. Как точно може да се случи това, ще стане ясно след провеждане на конкурса."

Третата идея за място, на което да се построи залата, е на фондация "Богария", която работи по темата "нова концертна зала" още от 2016. Конкретика няма, но от фондацията вече са правили работилници със студенти по архитектура, които са работили по собствени идеи как трябва да изглежда залата. Фондацията е категорична в това, че "архитектурното съоръжение трябва да се превърне в предизвикателство за творческия гений на българските Артисти – архитекти, инженери, скулптури и художници. Съграждането на този нов Храм трябва да мобилизира най-високите амбиции, да разпали най-дръзките фантазии и да почерпи вдъхновение от най-искрената и дълбоката любов на бъдещите Автори."

Към тези три идеи за нова зала прибавяме и четвърта - тази на наскоро починалия композитор и бивш директор на Софийска филхармония Явор Димитров новата концертна зала да се случи в бившата сграда на Народното събрание.

Както се казва - идеите са много. И всичките не са никак лоши...

Кой ще ни даде пари?

Идеите обаче до момента нямат никакво финансово изражение.

Строежът на нова концертна зала изисква огромни инвестиции от всевъзможен порядък. От строежа и проекта до инструментите, акустиката, сцената и какво ли още не.

И в най-смелите си обещания властимащите дотук са запазвали една сериозна "умереност" в посланията, касаещи новия храм на музиката, като например Столична община всеки път, когато заговори за нова зала, заявява "от нас мястото, търсим инвеститор".

А конкретика е нужна. И за това ще е любопитно да видим един проект, облечен не само в идеи, а и в цифри. Къде, как и колко.

Единни ли са музикантите?

Уви, и тук не всичко е идеално.

На различни обсъждания гилдията не е единна по темата защо залата трябва да е само за класическа музика. Представители на другите жанрове съвсем не са съгласни, че само класическите жанрове имат нужда от своя зала, а другите - не. И донякъде те имат право, защото "Арена Армеец", гордостта на ГЕРБ и Борисов, е ОК за спорт и съвсем не ОК за концертни мероприятия. За разлика от нейната посестрима зала "Комбанк Арена" в Белград например.

Ще имаме ли нова концертна зала?

Силно се надявам да имаме такава. Но реалистът в мен отново казва, че това няма да се случи. След срещата на културните дейци с президента Радев е време за конкретика. И тази конкретика е свързана с няколко прости неща - отговор на въпросите "къде", "кога", "как" и "колко".

И после може би следващият въпрос - "кой".

И когато имаме отговор поне на първите четири въпроса, ще можем да излезем от говоренето по темата и да влезем в конкретиката.

А дотогава - дотогава ще останем в сферата на обикновените разговори от типа - "Имаме нужда от зала!" - "Да, даааа, ние ви подкрепяме напълно!".

От мен да знаете - когато за нещо се говори много, то не става бързо.

Така говореха много как ще се спасим чрез ваксинация, па в момента сме на последно място в ЕС по тоя фактор...

Още по темата

03/02/2021

Култура

Радев стана патрон на инициатива за изграждане на нова концертна зала