Кой е Чехов, роден днес

Руският писател Антон Чехов за 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, докато работи и като лекар. Произведенията му са преведени на повече от сто езика. Неговите пиеси "Чайка", "Три сестри", "Вуйчо Ваньо" и "Вишнева градина" се поставят на театралните сцени по цял свят. Животът на писателя отразява процеса на формиране на хуманистичните идеали на твореца, неговия дълбок лиризъм и разбирането на духовния свят на човека.

Антон Чехов е роден 29 януари 1860 г. в голямо семейство в Таганрог. Баща му, Павел Егорович Чехов е търговец. Заедно с жена си Евгения Морозова те имат шест деца, като Антон е третото.

Атмосферата в дома на Чехов е строга. Всеки ден в пет часа сутринта братята пеят в църковен хор, а след училище помагат на баща си в бакалията, която той притежава. Всички деца трябва да учат някакъв занаят. Малкият Антон научава професията на шивач. Майка им Евгения учи децата да бъдат отзивчиви, да уважават и подкрепят слабите и да обичат природата.

Бъдещият писател започва обучението си през 1868 г. в Таганрогската гимназия. Там той приема литературния псевдоним Чехонте, по прякора, даден му от един от неговите учители. На 13-годишна възраст той за първи път посещава театър, където се играе оперетата "Хубавата Елена" от френския композитор Жак Офенбах. Тогава Чехов се влюбва в сцената и литературата. „Театърът ми даде много хубави неща... Преди за мен нямаше по-голямо удоволствие от това да седя в театъра“, пише Чехов в писмо през 1898 г.

През 1876 г. бащата на Чехов губи работата си и парите си. Докато цялото семейство заминава за Москва, шестнадесетгодишният Антон остава сам в родния град, за да завърши гимназията. Той започва да преподава, за да изкарва прехраната си. През тези години той чете много и пише есета за училищни списания. През 1879 г. Чехов завършва гимназия и заминава за Москва. Там той започва да се грижи за семейството си със скромните си доходи от литературни издания. През същата година Чехов постъпва в медицинския факултет на Московския университет "И. М. Ломоносов". След като завършва университета започва да работи като лекар.

Антон Чехов съчетава обучението си в университета с постоянна литературна работа. Публикува предимно под псевдонима Антоша Чехонте. Писателят има около петдесет псевдонима. Някои от тях са Антоша Ч., Брат на моя брат, Рувер.

Една от най-важните творби на писателя е „Остров Сахалин“. Той заминава за острова през 1890 г., когато вече е болен от туберкулоза и изминава много тежък път през Сибир. Стигайки до Сахалин, той проучва живота в руските затвори. Местната администрация му забранява да общува с политическите затворници, но писателят нарушава това правило. Той успява да проведе преброяване на населението на острова, да научи житейските им истории, причините за изгнанието им и събира богат материал. Пет години по-късно е публикувана белетристична и журналистическа книга с пътни бележки за наказателна колония и трудов лагер „Остров Сахалин“. Неговите съвременници приемат книгата с огромен интерес и дори шок от случващото се на острова.

След Сахалин писателят се установява в Москва. През тези години Чехов вече е един от най-четените автори в Русия. През март 1892 г. той купува имение близо до Москва, където отваря медицински център, построява три училища и лекува болни.

Медицинската практика му отнема много време и енергия, но именно през този период Чехов пише най-известните си произведения - пиесата „Чайка“, разказът „Стая № 6“ и още около 40 значими творби.

Мнозина от неговите съвременници смятат творчеството му за песимистично.

През същата година писателят се запознава с бъдещата си съпруга, актрисата Олга Книпер. За първи път я вижда на репетиция в Московския художествен театър. Двамата се женят през 1901 г., но цялата им връзка се развива на разстояние, тъй като актрисата работи в Москва, а писателят живее в Ялта, заради влошеното си здравословно състояние. Докато Чехов работи върху пиесата „Три сестри“ и разказа „Дамата с кученцето“, той поддържа топли и нежни отношения със съпругата си чрез писмена кореспонденция. Те си изпращат повече от 800 писма и телеграми. Писателят често се обръща към съпругата си по доста нетрадиционен начин - „малка актриса“, „моето куче“, „моята скъпа, хубава, мила, умна съпруга, моята малка светлина“. В писмата си Чехов се шегува: „Не забравяйте писателя, не забравяйте, иначе ще се удавя тук или ще се оженя за стоножка“.

Последната творба на драматурга е „Вишнева градина“. През лятото на 1904 г. туберкулозата, от която писателят се разболява през 1884 г, се развива, а лекарите разбират, че вече няма надежда за неговото възстановяване. Той заминава в Германия, а в нощта на 14 срещу 15 юли писателят се събужда и за първи път през живота си моли близките си да доведат лекар. Чехов казва на лекаря и на жена си, че умира, след което поисква чаша шампанско, изпива я спокойно, тихо ляга на лявата си страна и умира. Тогава той е на 44 години, пише БТА.

Следете новините ни в GoogleNews