Продължава от стр. 1

И още една новост - новото десетилетие в Кан идва с операция ”3 дни в Кан”, обърната към младите от 18 до 28 години. Всички от света, които обичат киното и напишат убедително мотивационно писмо, могат да прекарат трите последни дни на фестивала, като се „измешат” с майсторите… Българските киномани да побързат! Само за един ден са получени 600 заявки от света.

А сега по същество – в „Особен поглед” впечатление веднага прави появата на многото нови имена, което е „сърцето на призванието на „Особен поглед”. Тук има изобилие от първи филми - 6 на брой, но и много втори филми, като селекцията определено ще бъде допълвана в движение. Познато име е актрисата и режисьор Валерия Голино с втория си филм „Еуфория”. Има сирийски филм („Моят любим плат” на Гая Джиджи”), филм от Южна Африка („Жътварите” на Етиен Калос), от Аржентина („Ангелът” на Луис Ортега), на руснака, работещ в Казахстан, Адилхан Йержанов (с интригуващо заглавие „Нежното безразличие на света”), филм от Кения, от Мароко, от Индия и - разбира се - от Франция - „На колете, момчета” на Антоан Дерозиер, който говори за новите моди на сексуалност в отношенията мъже-жени и неизбежно ще привлече вниманието. Отношенията между жените и мъжете се визират и в афиша на фестивала, който откликва на актуалната ситуация със скандалите в Холивуд и представя обработен дигитално кадър от снимачната площадка на филма на Годар „Лудия Пиеро”. Там са целуващите се, но и разминаващи се Ана Карина и Жан-Пол Белмондо, млади и красиви…

В състезанието също има изненади. Липсват „абонатите”, или „любимците” на Кан. От тежките класици-икони е само Жан-Люк Годар с „Книга с картини” – филмово есе в неговия стил. Той оставил на организаторите да изберат дали да го сложат в или извън конкурса. До него се нарежда младият египтянин А.Б. Шауки с първи филм “Yomeddine”, road movie, главният герой на който е прокажен, изпълняван от непрофесионален актьор. Така киното ни дава новини за света по един забележително силен и особен начин, обясни Фремо.

Американското кино е представено от Спайк Лий, който не е идвал в Кан повече от 20 години. Той ще покаже „Blackkklansman” вдъхновен от съвременността, макар и разположен през 70-те, за ситуацията на черните афроамерикански общности и реалностите около „Ку Клукс Клан”. Другото американско заглавие „Под Сребърното езеро” на Дейвид Робърт Мичъл ще представи авторското американско кино. Италианското кино традиционно е на почит в Кан – с майстора Матео Гароне, който се представя с „Догман” и Аличе Рорвакер с „Лазаро щастлив”. Тя получи неотдавна Голямата награда за „Чудесата” за особената си чувствителност към визуалното. Френското кино също не е забравено – то ще бъде представено от Стефан Бризе с „На война” (помним остро социалния „Пазарният закон”), Ева Юсон с втори филм „Слънчевите момичета” и Кристоф Оноре с „Да се харесаш, да обичаш и да бягаш бързо”.

Откъм Азия нападат младият японец Риусуке Хамагучи с „Асако I&II”, втори японец прочутия Хироказу Коре-Еда с “Shoplifters”, добре известният китаец Джия Жанг-Ке с „Прахта е с чисто бял цвят” и южнокорейският поет, писател и режисьор Лий Чанг-Донг с „Buh-Ning”. Тепърва предстои да се запознаем по-подробно с тези неразбираеми заглавия. Важен акцент от конкурса е присъствието на иранския режисьор Джафар Панахи, който за първи път е в състезанието с „Три лица”. Понеже има неприятности в Иран и с излизането си от страната, фестивалът официално го кани лично да представи филма си и вече прави нужните постъпки пред властите на най-високо ниво. Подобна донякъде е и ситуацията с Кирил Серебренников, руски артист и театрал, който ще представи черно-белия „Лято”. Филмът разказва за влиянието на рок-музиката по времето на Брежнев и как тя е спомогнала за разрушаването на режима. За него фестивалът също прави постъпки пред властите. Павел Павликовски, режисьорът на „Ида” също достойно присъства в селекцията с новия си филм „Зимна война” произведен от „Амазон”.

Далеч преди откриването на фестивала назря напрежение около стрийминг компанията и мощен продуцент „Нетфликс”, заплашили, че няма да дадат нито едно заглавие, след като Фремо оповести, че няма да показва техни филми в състезанието. Скандалът е продължение на миналогодишната схватка, когато Нетфликс отказаха показ във френските кина, какъвто е регламентът на Кан. А Кан вече беше избрал 2 филма в състезанието. Затова през 2018 организаторите смениха правилата и отсвирват от конкурса всеки филм, отказал френската киномрежа. Уви, от тази конфронтация страдат най-вече сериозните режисьори. Ситуацията е деликатна и все още се правят опити за помирение. „Хората на Нетфликс обичат червения килим и биха искали да присъстват. Но те разбират, че непреклонността на техния модел е противоположна на нашия” – отсече Фремо. И обобщи на пресконференцията: „Отворихме малко вратите и прозорците за хора, които не са идвали в Кан и за които се надяваме, че са живителните сили на бъдещето”. Очакваме 71-то издание да бъде именно такова – ведро, свежо, с дъх на истинско кино.