Място на провеждане: BULGARIA GALLERY
Адрес: Via Monte Brianzo, 60 - 00186 - Рим - Лацио
Кога: от 06/04/2023 г. до 23/04/2023 г.
Вернисаж: 06.04.2023 г., 18:00 ч.
Куратор: Susanna Horvatovičová
Жанр: съвременно изкуство, колектив

ARTTRIBUNE, 06/04/2023

Превод от италиански: Искра Ангелова

Груповата изложба „Лоши момчета“ на Група XXL се организира от Българския културен институт в Рим в сътрудничество с куратора Сусана Вагнер Хорватовичова. В галерия „България“ в Рим е представена софийската група XXL в състав: Иван Кюранов, Хубен Черкелов, Генади Гатев, Георги Тушев, Росен Тошев и Свилен Стефанов. Творбите на българската група се колебаят между постмодерната реинтерпретация на експресионизма, абстракционизма и попарта.

Група XXL „Лоши момчета“ е тематична изложба, посветена на ранните творби на групата в периода 1995-1997 г., които са съпоставени с някои по-нови творби с идея за приемствеността.

Група XXL е създадена в София през 1994 г. след падането на комунизма в България (1990 г.) Художниците си спомнят за 90-те години на ХХ век в България като за незабравим период, изпълнен с еуфория от новооткритата демокрация, свобода и художествен разцвет, по същия начин, по който ние си спомняме за ненадминатите 60-те години на ХХ век на попарта и икономическото развитие в Рим. Еуфорията отшумява в рамките на едно десетилетие, последвана от общо разочарование от реалните възможности за промяна в посттоталитарната източна политика. След падането на берлинската стена през 1989 г. теорията на Жан-Франсоа Лиотар за края на „големия разказ“ или голямата история (Постмодерното състояние, 1979 г.) изглежда става модерна в източните страни, където се появява нова тенденция на художниците да разказват лични, прекъснати и фрагментарни микроистории.

Група XXL израства в този постмодерен климат, изпълнен с въпроси за посттоталитарните социални проблеми. Те са много отворени към Запада и към експериментирането с различни техники и медии – от пърформанс до хибридни творби, които се колебаят между концептуалния подход и попарта (Кюранов, Тошев): скулптури-ансамбли (Тошев), постмодерни и перформативни постпродукционни творби. Някои от тях манипулират потребителския обект и трансформират неговото значение (Стефанов), други се връщат към фигуративната или абстрактната живопис (Черкелов, Гатев).

Според Свилен Стефанов, художник и теоретик на Група XXL, съществува вродена склонност към подражание на природата, която се проявява в реалистичния образ, от който тръгва „граматиката на образа“. Тя се обогатява с нови значения чрез „метаизобразителния феномен“, когато в произведението на изкуството се отпечатват следите от практиките на художника, подобни на спонтанния дадаистки жест.

В манифеста XXL, озаглавен „Флаг“ (Флаг, 1995), концептуалният художник Стефанов активира процес на деконтекстуализация, дематериализация и пародийна имитация на обекта чрез игра на двойни значения, придадени от българските букви XXL, които се отнасят до името и „големия формат“ на групата. Представеният обект се отнася до идея-значение, която се проявява в движение или повторение, в момента на преминаване от една среда в друга.

Според критика Жан Бодрияр в непрекъснатото бомбардиране с изображения реалният обект има тенденция да изчезва във фантазиите на потребителя. Във фотографската серия „Нова иконология“ (New Iconology, 1997) на Иван Кюранов симулакрумът може да бъде съзрян в облеклото на младото българско поколение. „Граматиката на образа“ се формира в социологическия анализ на портретите – млади хора, заснети с внимателно наблюдение над детайли: като дрехите и прическата, които следват западната мода, като спокойното изражение на лицата, което напомня за разпространението на феномена „чалга“ – алтернативен музикален жанр, появил се след 1989 г. и роден от контаминацията на българската народна и етнопоп музика с гръцката, турската и арабската музика, често свързвана с известна свобода на обичаите и непринудено отношение.

Изложбата „Лоши момчета“ на Група XXL в Galleria Bulgaria в Рим представя най-значимите творби от 90-те години на ХХ век: ready-made „Пишка“ на Свилен Стефанов, фотографските отпечатъци в поп стил „Pen Up“ на Иван Кюранов с умножаване на фигури, взети от стари химикалки, и фотографиите „For Sale“ на Росен Тошев с обърнат гол мъж, на чийто гръб е изписано „for sale“ – саркастична алюзия за капиталистическата система. Скулптурата-асамблаж „Говорещи глави“ на художника и скулптора Георги Тушев, част от инсталация, състояща се от гротескни фрагменти от глави и ръце, преплетени помежду си в скучен, безсмислен диалог на някаква публика. Фигурална серия Light-Box от 90-те години на ХХ век и по-новият цикъл абстрактни картини „Хаплогрупи“ на Генади Гатев. Живописецът представя генетична карта на европейските популации: хоризонтални цветни ивици са съчетани с цифрови таблици, които измерват и превеждат ДНК на всеки народ в геометрични знаци като графики на алгоритъм.

Особен интерес представляват експресионистичните картини на художника Хубен Черкелов, активен в Ню Йорк и известен в Италия с участието си през 2011 г. във Венецианското биенале на изкуствата. През 90-те години на ХХ в. той създава творби със социална насоченост като акварелния цикъл „СПИН“, изпълнен с цитати на любовни сцени от картини в стил рококо, а след 2000 г. – иконографията на банкноти и монети от цял свят. Историческите фигури и произведенията на изкуството, отпечатани върху банкнотите, се превръщат за Хубен във визуален код, който може да бъде интерпретиран по нов начин, в символика на културни и материални ценности, които се колебаят между политиката, финансите, историята и пазара на изкуство.

Художниците от групата XXL споделят критично и иронично отношение към изкуството и обществото. Творбите им са посветени на оспорването на социалното неравенство, насилието и противоречията в обществото, поради което са се превърнали в симулакруми на съвременното българско изкуство, обекти-символи на нови ценности, образи на нови вкусове и потребление, изразители на трудния преход от комунизъм към капитализъм и посткапитализъм. Днес остава открит въпросът за тяхната идентичност в условията на нарастващ мултикултурализъм и за принадлежността на българския художник в прехода между постмодернизма и транснационалната глобализация.

Група XXL се събира около галерия XXL на площад „Македония“ в София между 1996 и 2003 г. Тя публикува манифеста „Удар в гърба на инерцията“ в списание „Културен седмичник“ през 1995 г., а по-късно и в „Литературен вестник“. Първите творби на Черкелов и Тушев са създадени на улицата – графити, изрисувани в центъра на София, които предизвикват много критики, заедно с проектите за улично изкуство на Кюранов, които той уголемява и окачва на мястото на билбордове. Често повтарящите се, провокативни жестове на художниците довеждат до това, че критиците ги наричат „лошите момчета на 90-те години“, които са се заели да показват българските стереотипи, свързани с консуматорството и западната мода, както и с местната политическа корупция.

През 2003 г. изложбата „Антисакс – ново политическо изкуство“ предизвиква такъв скандал, че води до затварянето на галерия „XXL“ по решение на кмета на София и разпускането на групата, която дълго време е разделена между два града – София и Ню Йорк.

Група XXL и до днес остава значим художествен феномен на българската художествена сцена. Дотолкова, че важни галерии и обществени институции са ѝ посветили няколко ретроспективи – както в България, така и в чужбина. Първата голяма ретроспектива на групата се провежда в Градската художествена галерия в София (2010 г.), последвана от изложбите „Нова живопис“ в галерия „Юзина“ в София (2012 г.); „Група XXL – минало и настояще на един контракултурен разказ“ в Националната галерия в София (2017-2018 г.); „Група XXL“ в Националната галерия на Северна Македония в Скопие (2022 г.)