Грегъри Портър опитоми 3500 души в Античния театър

Стигаме в Пловдив след ужасяващ ден и силен дъжд по магистралата. Почти бях на път да се откажа, когато дъщеря ми (10 г.) казва: „Хайде бе, мамо! Колко пък често ще ти се случи да чуеш Грегъри Портър на Античния театър в Пловдив?“ И се оказва права. Изумително е, че въпреки усещането за апокалипсис, което все по-често се просмуква през медиите и новините им, хората и мрачните им физиономии по улиците и всички ежедневни неприятни случки, които ни сполитат нас, останали тук, в България, да се трудим, за да стане тя един ден, най-сетне, дано... една хубава, европейска, цивилизована държава… и у нас, в България има един друг, паралелен свят, който е обитаван от хора с висок дух, способни на приповдигнато, празнично настроение. Винаги, когато попадна на такова струпване на хора от такъв сорт - много се вълнувам. Можеш да ги срещнеш на концерт и театър, обикновено са на кино или на балет. Те са, както ги наричаше Валери Петров, „хвърчащите хора“. Друга порода. Друг вид.

И този пъстър народ днес е тук, в претъпкания древен театър, кацнал в сърцето на стария град на Пловдив. Иска ми се да прегърна всеки един от публиката, всеки един – дал пари и време, облякъл се хубаво и веещ си с ветрило, изпънат като струна слушател на джаз, соул и фънк, когото не познавам, но чувствам близък по особен начин. Това сме ние. Това са нашите хора! Част от интелигенцията на България – огромно, могъщо и ведро множество, което знае песните на Портър наизуст и се е събрало по свое желание тук, на това красиво и внушително място.

Одухотворените лица греят, на сцената излизат музикантите и той – голям и топъл, облечен в бял ленен костюм с неизменната си качулата черна шапка, с която крие ушите си, чудим се как не му е горещо… Публиката го посреща с вълна от аплодисменти, тя с удоволствие пее, когато я прикани и усещането е като че присъстваме на специален празник. Различно от първоначалното предназначение на мястото, естествено – няма гладиаторски бой, зверове – Античният театър е приказно културно средище. Придава на концерта друг, огромен мащаб. Поставя го в рамката на историята, на величествените, отдавна отминали времена и всички зрители стоят като че малко по-изправени, сякаш една струна вътре в тях ги държи така – като на пръсти.

Един от най-добрите съвременни джаз и соул музиканти, двукратният носител на "Грами", Грегъри Портър идва в България по покана на BG Sound Stage, а избира отново Античния театър за гостуването си у нас, защото – както сам ни казва – това място, хора, това място е върхът! Толкова е старо! Пък можем да го превърнем и на харлемски джаз клуб, ако поискаме! Можем ли? Да!

През 2022 г. Грегъри Портър гостува за първи път в Пловдив, отново в напълно разпродадения Античен театър. С песните от албума си All Rise, но и с по-стари емблематични хитове, и тогава той вдига на крака 3500 зрители. Пловдивчани още помнят как Грегъри Портър се разхожда сам из града, посещава известен бар и разговаря с хората. Сега ни се похвали, че отново го е направил така се радва, че тук го посрещат така радушно – „Пак ще ме поканите, нали?“ пита през смях.

Портър е може би най-успешният мъжки джаз вокалист в света и е един от най-продаваните звукозаписни артисти. Отличен е с три платинени и девет златни албума. Носител е на две награди "Грами" през 2014 и 2016 г. за най-добър вокален джаз албум. Има близо 340 000 последователи в Spotify и над 193 млн. гледания във видео платформите.

Изнася концерти в най-престижните и големи световни зали – Royal Albert Hall, Olympia и др. и си колаборира с музиканти като Стиви Уондър, Moby, Disclosure, Сам Смит и Джеф Голдблум. Негови вдъхновители са изпълнители като Нат Кинг Кол, Джо Уилямс, Дони Хатъуей, които дават отражение върху стила му, който с лекота прелива между джаз, соул, ритъм енд блус и госпел. Той прави още нещо – популяризира джаза сред аудитория, която не го познава.

„Всички сме възвисени от любовта. Това е моята мисъл и моята истина. Произлиза от моята личност, от тази на майка ми, личността на блуса и на черните хора. Това е идеята, че каквато и да е ситуацията, ще я направим по-добра чрез любов.”, казва Грегъри за последните си албуми All Rise и Still Rising, част от които представя в турнето си.

Искате да знаете повече?

Портър е роден в Лос Анджелис през ноември 1971 г. и израства в Бейкърсфийлд, Калифорния. Отгледан е от самотна майка с още седем деца и признава, че е “мамино синче".

Рядкост е да видим музиканта без характерната му шапка, която е специално модифицирана за да крие слепоочията и страните му. Тя му дава сигурност и едновременно с това е неговата "джаз шапка". В интервю през 2012 г. Портър обяснява защо започва да я носи: "Преживях операция и така шапката стана част от моята визия за известно време и ще продължи да бъде част от нея. Хората ме разпознават по нея. Каквото, такова."

Грегъри определя Нат Кинг Кол като най-голямото си вдъхновение, слуша го от дете.
"Бях обсебен от Нат Кинг Кол. Използвах музиката и стила му, а дори и образите от неговите записи, те запълваха по някакъв начин липсата на бащината фигура в живота ми.” Портър дори пише мюзикъл, посветен на любимеца си - “Нат Кинг Кол и аз - Музикално изцеление” - през 2004 г. В него музикантът изиграва своето алтер его, герой, който намира в Кол любовта и напътствията, към които се стреми.

Неговият хибрид между джаз, блус, госпъл и соул музика идва от корените му в Бейкърсфийлд. Въпреки че е епицентър на кънтри музиката, населението на града е най-вече от емигранти от Тексас, Луизиана, Арканзас, Мисисипи, които носят със себе си госпъл, блус, ритъм енд блус, джаз и соул души.

"Изпълнявах музиката на една отминала епоха с тези възрастни църковни изпълнители, с които майка ми беше приятелка,” спомня си Портър. "И това все още определя моята музика. “Liquid Spirit” идва директно от там. Напълно съм наясно, че всичко, което правя не отговаря напълно на очакванията на джаз традиционалистите," добавя той. "Опитвам се музиката ми да бъде честна, наистина се опитвам да бъде без претенции. Да бъде привлекателна, дори и като джаз изпълнител, за хората, които не са фенове на джаза. Опитвам се да говоря и с тях. Искам да говоря с човешкото сърце."

Дебютният му албум “Water" излиза през 2010 г. и е номиниран за най-добър джаз вокален албум на 53-тите годишни награди Грами. Вторият му албум “Be Good” е издаден в деня на Свети Валентин през 2012 г., а заглавната песен също е номинирана за Най-добро R & B изпълнение на наградите.

Портър най-накрая печели Грами през 2014 г. с третия си албум “Liquid Spirit”. Наградата е за Най-добър вокален джаз албум.

Изпълнителят е бил част от оригиналния състав на бродуейския мюзикъл “It Ain't Nothin' But The Blues”, темата на който е проследяването историята на блус музиката.

Неговият сингъл “The ‘In’ Crowd” е написан от Били Пейдж през 1964 г. и първоначално е изпълняван от Доби Грей. След това песента има дълъг живот и множество кавъри от артисти като Брайън Фери и The Mamas & The Papas.

Песента “Musical Genocide”, също от “Liquid Spirit”, е посветена на "смъртта на блуса и на соул музиката". Портър обяснява: "Ако произвеждаме всичко, ако се плашим от органичността на художника, който е преминал през нещо в живота си, в опит да разбере музиката, ако търсим само най-секси, най-новото нещо ... Е, това ще е смъртта на блуса, на соул музиката... Така че това е, което искам да кажа."

За щастие на съпругата му и на малкия им син, с които живее в Бруклин, Портър е много щедър човек.

"Обичам да готвя и обичам да бъда заобиколен от приятели. Мисля за музиката по същия начин, по който мисля за храната, тя е за споделяне - ще постави чиния с храна пред приятели и ако е добра, те са нахранени. Мисля, за музиката по този начин. И нещата, в които съм добър, са, за да ги давам от себе си – музика, храна .... масаж. Да правя, не да ми правят. И в някои други неща, които не е нужно да знаете за мен!”

На Коледа през 2023 г. Грегъри Портър издаде и първия си празничен албум.

Christmas Wish е посветен на любимото време от годината и включва интерпретации на коледни песни, джаз стандарти и задушевни парчета от 60-те години на миналия век, сред които "Silent Night", "Little Drummer Boy", "Purple Snowflakes" на Марвин Гей, "Someday at Christmas" на Стиви Уондър и "What Are You Doing New Year's Eve?" на Франк Льосер, в който гостува неотдавнашната носителка на Грами Самара Джой. Включени са и три оригинални празнични песни на Портър: "Christmas Wish", "Heart for Christmas" и "Everything's Not Lost".

По повод албума той казва: „Знаете ли, една от любимите ми песни в албума е "Everything's Not Lost". През последните няколко години имахме някои трудности – лични, национални, световни проблеми. Лично аз очаквах Коледа като балсам, като презареждане, обновление. Коледа винаги е била изключително важна за мен, но през последните няколко години стана още по-важна. Сега е моментът за такъв албум. Винаги търсиш подходящия момент. По средата на годината съм на много турнета – времето, в което би трябвало да направиш коледен запис, но аз си казах: "Не, сега е моментът, в който ще го направим." Времето беше подходящо. Имам много спомени от Коледа. Аз загубих брат си и мисля, че едни от най-сладките ни спомени бяха по време на празниците – независимо дали имахме еднакви велосипеди, или майка ми ни купуваше еднакви дрехи... "Моята кола с дистанционно управление е по-бърза от твоята кола с дистанционно управление". Всички тези глупости. Такива големи, хубави спомени. Спомени за храна: миризмата на сладкия пай с картофи, миризмата на пуйката. Всичко това ни събира отново и ни връща към най-сладките моменти, които сме имали като семейство. Така е за много хора, включително и за мен. Опитвам се да вложа това в музиката. Опитвам се да вложа скромността на времето и равновесието на времето - защото има някакъв празничен блус. Мисля, че записът е балансиран, както по отношение на радостта от Коледа, така и по отношение на тържествеността на Коледа.“

"В тези моменти, когато ти се струва, че никой не те слуша, ти все пак докосваш душите", казва Портър. "Едно интересно нещо: винаги съм смятал, че просто трябва да намериш правилното място, на което да се намираш в определен момент. Може да имаш семето, но трябва да го посадиш в правилната почва."

За Портър, независимо дали "почвата" му е била църквата в Бейкърсфийлд, където е ходела майка му, или задимените клубове в Харлем, където е свирил като млад, едно нещо никога не се е променило: гласът му. "Като артист винаги съм имал такъв глас и беше време, когато можех да пея в ъгъла на някое кафене, а хората нямаха проблем да ми обърнат гръб и да говорят над музиката. Но дайте ми друго време, друго място, друга почва - и това може да промени всичко".

Един от най-очарователните анекдоти на Портър: той разказва историята си в руски ресторант в Ню Йорк, където той пеел любовни песни. "И един човек ми плати, за да спра да пея", смее се Портър. "Той беше на среща, а момичето ме гледаше, обръщаше внимание на мен, а не на него. Затова ми предложи 200 долара, за да спра - най-големият бакшиш, който някога съм получавал!

"Може би именно заради тези преживявания и това, че се научих да се адаптирам, музиката ми се приема на много различни сцени. Мога да свиря на джаз фестивали, на камерни концерти, на Гластънбъри. Харесва ми, че музиката ми е толкова разнообразна. Тя ме държи постоянно зает."

И Портър е зает. Третият и четвъртият му албум, Liquid Spirit и Take Me to the Alley, печелят "Грами" за най-добър джаз вокален албум. Свирил е по целия свят - от Ню Йорк до Ибиса, "пред куп наистина готини 20-годишни младежи без ризи", смее се Портър.

"Но това е нещо, за което винаги съм мечтал. Така че, когато то дойде, по-добре да го прегърнеш с две ръце. Преди няколко седмици видях една наистина страхотна певица на улицата в Париж. Сервитьорите се блъскаха в нея, барманът беше блъснал кофа с лед в скута ѝ. Затова отидох при нея и ѝ казах да не се обезсърчава. Продължавай да се занимаваш с това, което правиш, и да упражняваш занаята си - казах ѝ. Въпреки всички тези неща, които ти се случват, продължавай - защото и аз съм бил на твоето място."

Музиката на Портър е изпълнена с този оптимизъм. Вдъхновение за музикантите по света, които все още не са успели, той прекарва голяма част от времето си в отговаряне на съобщения в социалните медии, като насърчава артистите да "продължават да се справят". "В музиката ми има струя оптимизъм и неудържима любов. Сигурно имам някаква цел - смее се той, - но не мога да я напипам. Тя е просто позитивна - No Love Dying, Holding On, Don't Lose Your Steam - песните ми са лирически и музикално оптимистични. И това идва от майка ми, госпъл музиката и Nat."

*В текста са използвани и материали от чуждия печат, както и от ViewSofia.com.

Следете новините ни в GoogleNews