Галин Стоев: Интересува ме политическото въздействие, което театърът може да окаже върху обществото

"Това, което ме интересува напоследък, е политическото въздействие, което театърът може да окаже върху обществото, особено в днешно време, когато всичко, което познаваме, вече не работи. От една страна, сме уплашени и изгубени, но това може да се разглежда като много вълнуващ начин за отваряне на възможности пред нас," каза режисьорът Галин Стоев, който представи на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ своя нов спектакъл „Илюзии“ от Иван Вирипаев.

Наблюдавайки тенденциите в европейския театър, той вижда, че приключва времето, в което всички творци се стараят да попаднат на Авиньонския фестивал или да бъдат признати в утвърдените театрални центрове. Мисли, че авторите от Източна и Южна Европа по-скоро трябва да измислят нов тип сътрудничество помежду си, отколкото да се опитват да бъдат признати от западните фестивали. Важно е да се осъзнае това, защото театърът, който се произвежда в тази част на света, е изключително интересен, по някакъв начин доста див, а понякога много традиционен, но ако можем да предвидим някои бъдещи стратегии, потенциално тази част на света е много по-интересна от другата, каза Стоев.

Той се включи в срещата на участници в програмата „Шоукейс“, където сподели, че интересното в работата му е нейният номадски характер, преминаващ през различни контексти, страни и езици. Предизвикателство е била конфронтацията между различни модели на мислене и създаване на театър. Призна, че е преминал през кризи на идентичността, играейки различни роли, основно като театрален режисьор и артистичен директор на един от театрите във Франция. Напуснал е на 31 януари тази година, защото решил, че програмата, за която е избран да води трупата, не може да продължи с финансовите ограничения и съкращения в бюджета, които се налагат.

Той добави, че във Франция, която е социалистическа страна, без да е изграден истински социализъм, все още се получават някакви субсидии за култура. Неговата трупа има субсидия за три години и вероятно ще получи за още три години след това, но трябва да изпълнява определени изисквания. Режисьорът счита, че новият формат на работа с независима трупа не носи тежестта на голяма културна институция и му дава много по-голяма гъвкавост, повече свободно време да прави постановки и в чужбина, да се връща в България и да не прекъсва връзките си с родината и колегите тук, чиято дейност следи редовно.

„За мен е важно да бъда част и от българския културен контекст и най-вече да изграждам мостове между различни културни нагласи и модели на мислене и правене на театър. Срещата с различното и непознатото винаги е храна за нашето любопитство и противоотрова срещу капсулирането и комплексите, пораждащи ксенофобия, страх и омраза. Културата и в частност театърът са онези сили, които ни помагат да оставаме хора, включително и в нечовешки времена“, смята Стоев.

„Илюзии“ е първото представление на компанията „Спунк“, която Галин Стоев създава наскоро във Франция, след като в периода 2018-2025 г. е артистичен директор на Градския театър в Тулуза. Трупата работи с млади, тепърва прохождащи артисти, като често влиза в копродукции със столични театри и с престижни фестивали.

Интересът на режисьора към съвременния руски драматург Иван Вирипаев е от години. Той е поставял в България „Археология на сънуването“, „Кислород“, „Танцът Делхи“, а във Франция – „Битие 2“ и „Непосилно дълги прегръдки“. Смята, че Вирипаев продължава да създава вълнуващи текстове, които непрекъснато оспорват, подлагат на проверка и на преосмисляне установените театрални конвенции. Това е човек, който експериментира, търси и работи не защото е хубаво, модерно, интересно или вълнуващо, а защото не може да не го направи и това променя цялата перспектива на света, добавя той. В начина му на писане има нещо провокативно, но и дълбоко интимно и близко до всеки от нас. Пиесите му звучат експериментално, но всъщност са някак заземени в една класическа театрална традиция и това е част от силата им. В тях често зрителят е активен участник, защото случващото се на сцената изисква от него не просто да наблюдава, но и непрекъснато да прави избори, да се съгласява, да се противопоставя, да е съучастник или съдник на сценичното действие и на изборите на героите. Това, което авторът изгражда, е възможност за лична опитност на всеки един от зрителите в зависимост от неговата лична стратегия на гледане, смята режисьорът.

Според него „Илюзии“ също носи потенциала на едно пътуване в себе си, което всеки зрител е свободен да осъществи, докато гледа представлението, което е всъщност мисията на един спектакъл – участващите в него герои, изпълнители и зрители да поемат своята роля на създатели на илюзорна действителност, която обаче се оказва единственото ни средство за автентично преживяване.

Интересното в пиесата е, че тя представя две възрастни двойки, които обаче са разказани, изиграни и анализирани от съвсем млади актьори. Според Стоев това автоматично анулира каквото и да било битово измерение и ни отпраща към състоянието на свободна игра и интерпретация, в която да открием хумор, който прави разказваните случки универсални. Така зрителят започва да преживява сюжетите като свои лични истории. Когато младите изпълнители разказват спомените на вече остарелите герои, те не ги съпреживяват, те ги измислят наново и това изцяло преобръща перспективата на повествованието, но също и перспективата в погледа на гледащия, предава БТА.

Следете новините ни в GoogleNews