Ева - френският филм в борбата за Златна мечка на Берлинале

Последна промяна на 17 февруари 2018 в 15:45 3787 0

Снимка berlinale.de

Беноа Жако, режисьорът на "Ева", получава своята трета номинация за "Златна мечка". Дали този път ще успее да се пребори с конкуренцията остава под въпрос поне до 25 февруари.

Филмът му не е библейски, както името би заблудило. Точно обратното - той започва с творческа кражба и завършва с емоционален обир.

"Ева" не предоставя на зрителя всичко наготово. Именно този факт кара публиката да гледа внимателно и да следи за знаци. В основата на лентата лежи лъжата и двойният стандарт към живота. Типично за френското кино присъства изневярата, жената с характер и мъжът, жаден за мистерия.

Какво е новото или по-различното, което този филм ни предлага? Сценарият има свой собствен чар, на места диалозите са остроумни, има добро темпо в развитието на действието, драмата е в точни количества.

Филмът е дисекция на човешката отчаяност. Създадена е успешно мистична атмосфера, в която зрителят се движи като в мъгла. Главният герой отчаяно търси вдъхновение при липса на талант, а главната героиня спи с мъже за пари и е изцяло апатична.

Протагонистът краде от реалния живот, за да закрепи своя измислен свят и вярва, че тази безскрупулна жена може да запълни неговите липси. Липсата на смисъл в живота му. Той иска да докаже пред себе си, че може да я накара да се влюби в него, за да има поне една собствена заслуга в живота си.

Взаимно използване и злоупотреба - това е основният мотив в "Ева". Накрая някои са с изпочупени ребра, други продължават да живеят живота си. Вярно е, филмът има добри моменти, но бих се изненадала, ако вземе голямата награда на Берлинале. Причината да смятам така е, че "Ева" пасва перфектно в рамките на клишето за европейското кино. На прага е да го преодолее, но не успява.