Премиера на единствената стихосбирка на Максим Кривцов, който остана завинаги на 33

Поет, фотограф, активист, доброволец в украинската армия от 2014 г. насам, картечар, Максим Кривцов остана завинаги на 33. Поетичната му дарба съзрява на фронта, където екстремните преживявания формират дълбокия емоционален заряд на стиховете му и специфичната им образност.

Поезията на Максим Кривцов, с позивна "Далѝ" (1990-2024), среща топъл прием сред публиката и критиката в Украйна - тиражът на останалата му единствена стихосбирка "Стихове от бойницата", издадена няколко седмици преди смъртта му, се изчерпва за броени дни, а украинският ПЕН клуб я избира за книга на годината за 2023 г.

Българските читатели най-после могат да се срещнат със стиховете му. Издателство "Парадокс" представя книгата му на български език, преведена от Албена Стаменова.

Изданието на "Парадокс" е осъществено с подкрепата на програма "Творческа Европа" на ЕС и програма "Translate Ukraine" на Украинския институт за книгата.

Премиерата на "Стихове от бойницата"  е в сряда, 17 юни, от 18.30 часа, в Място за четене и култура "Вход Б" - София, ул. "Бистрица" 2.

Водещ на събитието ще бъде Радослав Чичев, с участието на преводача Албена Стаменова. Няколко думи за книгата ще каже Райна Камберова, а стиховете на Максим Кривцов ще оживеят в прочита на Ахмед Юмер-Ози.

Войната като свят, човекът във войната, човекът, откъснат от мирновременната си личност и житейски пътища, човекът, преживяващ и осмислящ трагедията от унищожителното нахлуване на войната в света на съзидателното мирно съществувание, човекът, който воюва срещу агресора в името на нещо много по-високо от собствената си личност – света на мира – това е сърцевината на поезията на Максим. Непатетичният, сякаш делничен лиричен разказ от предната линия на фронта прави читателя съпричастен с наблюдаваното и описваното, както никой репортаж или документален филм не би могъл.

Прелети
прелети като безпилотник
по фронта, леглото, ушенцето

Подготви
подготви инженерната част
за да можеш да се скриеш при нужда

Бомбардирай
бомбардирай с целувки
линията на нейната отбрана

Мълчи
мълчи докато има небе
брой звездите по нейното тяло

Взрвявай се
взривявай се
докато слушаш
и гледаш и я целуваш

Дръж
дръж ръката ѝ
като въжето на мост над река

Форсирай
форсирай тази река
Сиверския Донец на съцето ѝ

И когато свърши войната
слушай
нейното дишане.

Максим Кривцов, превод: Албена Стаменова 

Следете новините ни в GoogleNews