Чирпанлиевата къща – ренесансът на един възрожденски символ

Една история за хората, мечтите и подкрепата

Последна промяна на 30 януари 2019 в 10:00 2152 0

1/1

Град Шипка неизменно се свързва с най-емблематичната битка за Освобождението на България. Затова и наричат цялата местност „героичният образ на Българското възраждане“. Противно на очакваното, в града има едва няколко възрожденски къщи, запазили духа на най-тежкото и славно време в историята ни.
Изградена и възстановена от истински възрожденски будители – свещеник, учител, авиатор и актьор, днес една от тях - Чирпанлиевата къща тържествува в своя ренесанс, благодарение на смели мечти и безценна подкрепа.

За къщата и хората

През август 1877 г. по време на Руско-турската война цяла Шипка е опожарена - всички къщи изгарят до основи. След освобождението на България, част от хората се завръщат и започват да строят наново къщите си. Същото прави и поп Шиньо – Симеон Караджов, който се захваща да възстанови къщата си, наречената по-късно Чирпанлиева, и през 1884 г. я завършва в сегашния ѝ облик. По късно Симеон Караджов оставя къщата на дъщеря си Рада и нейния съпруг Атанас Чирпанлиев, а синовете им – Симеон и Петко Чирпанлиеви успяват да съхранят и поддържат къщата във вида, в който е и до днес.

Симеон Чирпанлиев и изключителна личност, съчетаваща в себе си духовност и интелект. Работи като учител, артист, режисьор, сценарист и един от основателите на читалищната дейност. С присъщия му идеализъм и благородство коментира предложението възстановената къща да се нарича Попсимеонова, а не Чирпанлиева:

„Какво значение има името, важното е, че къщата носи красота за града ни.”

Последен в нея живее по-големият брат – Петко Чирпанлиев – авиатор през Европейската война 1915 - 1918 г., актьор и изключително успешен режисьор. След героичната си военна кариера, Петко Чирпанлиев се отдава на артистичния ген на семейството си и става един от първите актьори в България.

Критиците са категорични, че негови филми са извисили българското кино до европейско равнище. През 1930 г. е премиерата на филма „Под орловото гнездо”, в който Петко Чирпанлиев е режисьор, сценарист, монтажист и изпълнител на главната роля. Във филма играе и десетгодишният му син, а повечето от кадрите за заснети именно в гр. Шипка.

След смъртта на Петко Чирпанлиев, къщата е продадена от съпругата му Олга. Новите собственици са овчари и вкарват вътре животните си. Къщата е окаяно състояние, когато е отчуждена и предвидена за събаряне, за да бъде изграден по-голям училищен двор. Активни граждани на Шипка буквално спират бригадата, която вече махала керемидите на покрива. Те правят необходимото, за да привлекат средства за реставрация и превръщат къщата в музей през 1972 г. Оттогава къщата се стопанисва от Читалище „Светлина -1861“, което в лицето на първия уредник на къщата Стефан Карагьозов, провежда мащабна събирателска дейност, като цялата етнографска колекция, която днес се помещава в музея е дарена от шипченци. В музея се съхранява и богатият краеведски архив на Читалището и на Шипка.

Народно читалище „Светлина-1861” е едно от първите читалища в България, с богата и добре съхранена история. Читалищните дейци успяват да поддържат и днес възрожденската къща, с помощта на дарения и проекти, по които читалището работи. Негов председател днес е Татяна Косекова-Бърч.

За притегателната сила на Шипка

Татяна Косекова-Бърч е Магистър по Макроикономика, Бакалавър по Стопанско Управление, учила е в Институт за Политика и икономика – Джорджтаун Университет, САЩ и Институт Политика и икономика- Карлови Университет, Чехия. Владее 4 езика.
Добро образование, успешна кариера, финансова обезпеченост. Светът на Татяна Бърч изглежда съвършен. И точно тогава на хоризонта му „изгрява“ Шипка. Татяна загърбва добре устроения си живот и започва да се връща бавно, но сигурно към себе си и корените си:

„Преместването беше в резултат на един дълъг период на търсене, който започна в ранните младежки години. На 33 години бях постигнала успех в „кариерата“ и добра финансова обезпеченост. Но сърцето ми беше другаде – в последните 20 години участвам и се занимавам с проекти, насочени към гражданско участие, осъзнато потребление и опазване на природата. Така се запознах с една сравнително непозната (за широката общественост) наука - пермакултура, която най-общо казано е система за дизайн на човешки пространства. Реших да посветя цялото си време на нещата, които добавят истинска стойност за мен.

По бащина линия родът ни е от Шипка, назад чак до 14 в., когато е създадено селището. Още тогава родът Косекови са правели коси, ножове и саби. Къщата на дядо ми и баба ми беше опустяла и за десетте години след смъртта им никой от семейството ни не беше стъпвал там, макар че като малка аз имах силна връзка с Шипка.

Започнах да експериментирам в градината, заедно с приятели запалихме и съседите - англичани и ето че през 2009 г. стартирахме първото място в България за разпространение на идеята и демонстрация с гръмкото име „Център за пермакултура - Пермашип“.

Организирахме курсове по темата и така успяхме да разпространим тази идея из цялата страна. Съседите ни продължават да развиват тази дейност и се радвам да споделя, че те успяха да поставят Шипка стабилно на световната пермакултурна карта с техния Балкански екологичен проект.

Тъй като моята сила е да инициирам нови неща, когато даден проект придобие определена степен на зрялост, вниманието ми се насочва към следващото ново нещо. През 2011-2012 с раждането на дъщеря ми, логично фокусът беше естественото раждане. Затова направихме един документален филм по темата, а впоследствие се присъединих към „Сдружение Родилница“, с които и до днес работим за подобрение на условията за раждане в България. След като дъщеря ми стана на 3-4 години, за мен стана от първостепенна важност да работя за подобряване на условията на живот на местна почва.

Обединихме се много местни хора в комитет за опазване на гората над Шипка, а през 2015 година проблемите, свързани с поддръжката и управлението на Чирпанлиевата къща, ме привлече към Читалището в гр. Шипка.“

Възраждането на един Възрожденски символ

„През 2016 година поехме ръководството на Читалището и направихме необходимите стъпки за връщане на управлението на Чирпанлиевата къща, тъй като това беше желанието на Шипченци.
Заехме се с почистване на джунглата зад къщата, облагородяване на двора, консервация на гюлпаната и належащите ремонти, като успоредно с това започнахме да работим за привличане на дарения и по проекти.“ – разказва Татяна.


Амбициозната цел – музеят да се разрасне в цялостен етнографски комплекс води Татяна и екипът ѝ до конкурса "Предприемачество за нестопански организации", организиран от Българския център за нестопанско право (БЦНП) и успява да спечели така необходимата подкрепа:

„Екипът на БЦНП беше много подкрепящ през цялото време, самата менторска подкрепа (акселератора) е замислена много подходящо, за да спомогне нещата да се случват, да държи екипът фокусиран и да ни срещне с подходящите хора, които да съдействат за реализацията на проекта.“
Днес в Чирпанлиевата къща се организират изложби, работилници за автентични занаяти на открито (сапунджийство, плъстене), възстановка на ритуали - лазаровден, ритуал розоварене, детски игри и седенки, образователната игра "Да открием богатство".

От април месец стартира предлагането на играта „Да открием богатство“ и за посетители срещу заплащане. От БЦНП ни съдействаха много, за да можем да добавим към образователния характер на играта, и стойност като инструмент за финансова устойчивост. Играта е създадена от екип с ръководител Деница Стефанова. Деница е имала честта да бъде член на експедиция ТЕМП с ръководител проф. Георги Китов и на практика е ходеща енциклопедия за бита и обичаите на траките.

През 2019 г. предстои да организираме много други работилници под навеса на гюлпаната (свиркарство, дърворезба, ковачество, металопластика, бродерия, гайтанджийство и др.) Реализацията им ще стане възможна, благодарение на програма Кулурен туризъм на национален фонд „Култура“. По същия проект работим за оформянето и на Културно-информационен център в етнографския комплекс.

На 24, 25, 26-и май т.г. предстои да се проведе за първи път „Шипка Фест. Дни на изкуствата и занаятите“. Събитието ще се проведе с подкрепата на програма Еразъм + на Европейския съюз. Интегрираме и трите проекта, по които работим, за да се случи този фестивал. В рамките му ще има от всичко: работилници за автентични занаяти, „Да открием богатство“, щандове на занаятчии, филмови прожекции, представяне работата на нашите доброволци по програма Еразъм+ за превръщане на Шипка в модерно културно, историческо и туристическо селище и музикална програма. Очакваме с нетърпение този празник! Програма и повече информация можете да намерите на нашия сайт: www.shipka.info – въодушевено разказва Татяна Бърч и мечтае в следващите години Шипка да се превърне в истинско средище за културен туризъм, а Етнографският комплекс „Чирпанлиева къща“ да бъде вече напълно изградено пространството за ателиета на автентични занаяти и да привлича все повече и повече хора.

Подкрепата, която превръща малкото в необятно и освобождаващо

Програмата „Предприемачество за нестопански организации“ на Българския център за нестопанско право (БЦНП) включва обучения за развитие на стопанска дейност от неправителствени организации, съвети при подготовката на идеята за стартиране на дейността, участие в конкурс „Най-добър бизнес план на неправителствена организация“ и менторска подкрепа за наградените организации.

Програмата се реализира от 8 години и е подкрепила завиден калейдоскоп от истински смислени, ценни и значими проекти чрез своите участници.

Ежегодно конкурсът за най-добър бизнес план на НПО излъчва своите победители на церемония през февруари. Церемонията по награждаването е част от друга инициатива на БЦНП - Базар на социалните предприятия. В него участват социални предприятия от София и страната.

И конкурсът, и базарът са насочени към създаването на стимулираща среда за предприемачество у нестопанските организации и, едновременно с това, към осигуряването на пространство, което да направи смисъла от тяхната дейност по-разпознаваем от хората.

Тази година Церемонията по награждаване ще е на 16 февруари, по време на Базара на социалните предприятия „Малкото е Много“ в Сердика Център.

„Участието в програмата на БЦНП е една изключителна възможност за неправителствените организации в България – обучението и контактите, които се създават по време на програмата са безценни. Кандидастването по програмата ни вдъхнови да мечтаем какво искаме да развием за „Чирпанлиевата къща“, а участието в програмата ни даде средствата, за да започнем да постигаме мечтите си.
Пожелавам успех на всички участници, бих ги посъветвала да отделят достатъчно време, за да участват пълноценно във всички елементи на програмата, защото наистина могат да научат много и да се запознаят с много интересни хора, които да отворят необходимите врати, за да се сбъдне мечтата им“ - споделя Татяна Бърч и категорична, че : Малкото е много освобождаващо!

Програмата на БЦНП "Предприемачество за нестопански организации" 2018/2019 се реализира с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България" и в партньорство с TELUS International Europe и УниКредит Булбанк.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !