Лични писма на Христо Явашев - Кристо до семейството му, детски рисунки и непоказвани творби са част от нещата, изложени в експозицията „от Явашев до Christo“. Изложбата може да бъде разгледана само през следващите десет дни в новото пространство на столичната ул. „Ген. Гурко“ 46, което е колаборация на Мария Стефанова от Gallery 2.0 и Силвия Заимова от Marché Antiquе.

В експозицията са включени 21 творби - ранни, непоказвани рисунки на Явашев, подписани литографии, плакати от реализирани проекти. Освен тях, в изложбата са изложени ръчно написани писма до брат му, както и въжето, използвано за опаковането на Триумфалната арка. Произведенията, включени в експозицията, са от лични колекции, повечето от тях се продават - уточняват от екипа на новото пространство за изкуство.

„Най-ранните неща, които имаме, са от 1954 година - рисунки личен архив, никога не са излагани пред широката публика. Освен тях, има едни негови детски рисунки на герои от различни пиеси. Той ги е създавал, за да играе с братята си на марионетен театър и на всеки образ отзад лично е написал името на героя“, разказва пред БТА Силвия Заимова.

Те са доста по-ранни от рисунките и картините, но не са в контекста им, уточнява тя. Някои дори са започнати и недовършени, недоизрязани, показва галеристката. Образите са много разнообразни, от различни епохи, но да се усети, че темата за изкуството го вълнува от дете. „Ще покажем лични писма, които е изпращал на братята си, в които пише: „Разбери, че всичко е изкуство и нищо друго няма значение“ - дори има и рисунка в писмото“, показва галеристката. По онова време брат му Анани учи театър и започва да прави една пиеса, за която Кристо му изпраща идея за сценография на пиесата, отбелязва тя.

„За българската публика, която има колебания за нивото на неговия български език, в тези писма може да се види какво изумително отношение към словото изобщо, към изказа и колко красиво е пишел“, казва Силвия Заимова. Показват също коледно писмо, което Кристо пише от Прага до своето семейство. В него пише: „Писмото ми е много неспокойно, дори глупаво, ако го четеш в недобро настроение [...] Желая успех и вяра в изкуството“, казва на финала на писмото си Христо Явашев.

„Помислете си дали имате друг пример за човек, който е отдал живота си само на едно нещо“, казва Заимова. „За него очевидно не е имало ограничение. Не е имало предел“.

„За „Завесата в долината“ гледах видеа наскоро. Впечатляващо е! Огромни инженерни проекти от човек на изкуството“, казва Мария Стефанова.

„И да не забравяме, че всички те са финансирани от собственото му изкуство“, допълва Силвия Заимова. Никога не е имало галерист, който да го представлява, или държава зад гърба му - никога“, отбелязват двете галеристки. „Ние затова сме оставили тази изложба да говори сама за себе си. За него е изписано, изказано толкова много, че само трябва да му се възхитим и да сме щастливи, че сме били съвременници“, казват те.

Според двете галеристки голямата сила на Кристо идва от съпругата му - Жан-Клод дьо Гийебон, с която са родени на една и съща дата в една и съща година. „Дава му увереност, дава му сила“, казват те. „Те са се допълвали и са родили толкова много творчество“, отбелязват те.

Галеристките разказват, че за своите мащабни проекти Кристо се е колаборирал с инженери от различни точки на света. „Надяваме се един ден „Мастаба“ да се реализира. За нея има разнообразни решения - за това как да оцелее такава гигантска конструкция, която би била седем пъти колкото Хеопсовата пирамида. Има японско решение, има германско решение, четири различни варианта има, обясняват те.

„Изкуството според мен е това, което го е водило, накарало го е да излезе от България и да осъществява проектите си“, каза Мария Стефанова. Той е мислил много напред. Понякога един проект е бил осъществен тридесет години след замислянето му, отбелязва тя. „За мен е инженер на изкуството“, казва галеристката.

Силвия Заимова го описа като „чувствен, сърдечен и много силно емоционален. Фин човек, който улавя времето и усеща пътя му. И някак си е успял да изпревари процеси и да ги предизвика“.