С продължителни аплодисменти и викове „Браво“ от страна на публиката свърши първото представление на „Звукът на музиката“. Премиерата на 3-часовия бродуейски мюзикъл беше снощи в Софийската опера и балет. Той има изиграни почти 1500 пpедcтавления cамо за тpи години на Бродуей в Ню Йорк, пет нагpади "Тони" и дори едно "Гpами", "Звyкът на музиката" сред най-награждаваните и любими на зрителите бродуейски представления. Премиерата му е през далечната 1959 г., а две години по-късно вече е поставен и на Уест Енд в Лондон.

След успеха на мюзикъла е направена и филмова адаптация, която също става много популярна. Филмът e от 1965 г. c участието на Джyли Андрюс и Кристофър Плъмър и печели 5 награди Оскар. Сред тях са и за най-добър филм и най-добър режисьор.

Ето че и българската публика ще може да го гледа. Това е поредното заглавие, което американският режисьор Уест Хайлър поставя у нас – след изключително успешните „Авеню Q“ и „Спондж Боб“ в Кукления театър, „Шрек“ в Софийската опера и „Книгата на мечтите“ в НДК.

„Звукът на музиката“ е по музика на Ричард Роджърс и текст на Оскар Хамърстайн II. Либретото е по едноименната книга на Хауърд Линдзи и Ръсел Краус.

Сюжетът се основава на мемоарите на Мария фон Трап, писани през 1949 г., „Историята на певците от семейство Трап“. Действието се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мюзикълът разказва историята на Мария, която започва работа като гувернантка в голямо семейство, докато опитва да реши дали да стане монахиня. Тя се влюбва в децата и в техния овдовял баща – капитан фон Трап. На него му е наредено да приеме служба в германския флот, но той се противопоставя на нацистите. Той и Мария решават да избягат от Австрия с децата.

Много от песните в „Звукът на музиката“ са станали стандарти, включително Do-re-mi, My Favorite Things, Edelweiss, Climb Ev'ry Mountain, както и едноименната заглавна песен – The Sound of Music.

Изпълнители

Весела Делчева е в ролята на Мария, която ще накара децата на капитан фон Трап да запеят, а малките палавници са от детската формация „Таласъмче“ на Димитър Костанцалиев. За ролята на капитан фон Трап е ангажиран Александър Георгиев. Монахини, игуменка, баронеси, барон, адмирал, пощальон и други персонажи от времето преди Втората световна война са сред действащите лица.

Александрина Стоянова-Андреева, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Диана Димитрова, Рада Тотева, Цвета Сарамбелиева, Николай Павлов, Николай Войнов, Антон Радев, Пламен Гранжан са в останалите главните роли.

Режисьорът Уест Хайлър

Толкова съм щастлив, че работя върху „Звукът на музиката". Постановката е много значима за мен. Филмът беше един от любимите филми на майка ми и много ясно си спомням как като дете тя ми показваше този филм и плачеше на изпълненията. Те означаваха толкова много за нея. Отново и отново ми пееше песните Edelweiss и Do-re-mi. Това представление е част от живота ми още от съвсем малък.

Но аз тук не правя филма „Звукът на музиката", а бродуейският мюзикъл „Звукът на музиката", който не мисля, че някой от зрителите е виждал преди.

Идеята ми и концепцията е да разкажа реалистично и искрено една музикална драма. Постановката е много красива, много силна и много истинска. В основата е истинската история на Мария и семейство фон Трап. Те действително са преминали през тези преживявания. Тя е била послушница. Той е бил аристократ и се е отказал от всичко, за да се ожени за нея. Те създават група от певци и когато нацистите нахлуват в Австрия, им се налага да избягат.

Искам да разкажа тази история възможно най-истински, така че когато хората я видят, да гледат нов тип мюзикъл. Той е красив и в него има комедия, има смях, любов и радост, но това е музикална драма. Това е сериозен мюзикъл.

Тук, в операта, има невероятни актьори. Подготвяме сцени с много искрен диалог, много са реални. Това, че те представят тези реалистични ситуации и емоции, е много, много силно. Има много от това, което в Америка наричаме „да настръхнеш", когато цялото ти тяло започва да трепери, защото се случва нещо толкова емоционално. Мисля, че това ще бъде истинско откровение.

Костюмографката Уитни Уокър

Много съм развълнувана отново да бъда тук. Когато започвам нещо ново, правя задълбочени проучвания. В тази постановка действието се развива през 1938 г. Разглеждам снимки от миналото и илюстрации - всичко, което ми помага да разбера детайлите на облеклото от този период. След това рисувам, правя всички скици за костюмите, а после режисьорът ги одобрява и се изпращат в работилниците за костюми.

Костюмографите тук вършат чудесна работа. Правим проби с актьорите. В този спектакъл има над 90 костюма, защото децата на Фон Трап имат много, много костюми.

Ще призная, че едноименният филм ми повлия донякъде, защото наистина не можеш да избягаш от филма, всеки го познава, а и аз обичам този филм. Всички обичат този филм. Много се вълнувам, че публиката ще види тази постановка и ще види красивите костюми и прекрасната работа, която екипът и аз вложихме в нея.

Сценографът Джереми Барнет

Първият път, когато работих върху „Звукът на музиката", беше преди двайсет години в малък театър, в САЩ, близо до Бостън, където съм израснал.

Филмът „Звукът на музиката" е със същата история, но е малко по-различно, защото във филма можеш да отидеш в Залцбург, можеш да последваш децата в града, можеш да ги последваш сред природата.

В театъра трябва да сме малко по-икономични по отношение на това къде се развива действието. Тази конкретна пиеса е написана за традиционен стил на театър. Начинът, по който ние постигнахме това е, че цялото представление се изпълнява в различните лица на един декор. Той е прост, по-минималистичен.

Това е първият път, в който работя с Уест Хайлър, който е чудесно креативен. Той е толкова изобретателен, че когато си говорехме как да поставим този традиционен американски мюзикъл с модерна чувствителност, той имаше чудесни идеи как да направи пиесата по-модерна, по-съвременна.

Мисля, че ще бъде прекрасно. Това е толкова красив мюзикъл, толкова красива музика и толкова красива история. Ще бъде вълнуващо и ще бъде прекрасно за публиката тук. Грижата за публиката е първото нещо, от което се нуждае една успешна постановка. Дори да имаш всички идеи на света и страхотен сценарий, ако не мислиш „Как мога да направя това красиво за публиката, как мога да направя това вълнуващо и силно преживяване?“ и да се поставите на мястото на публиката, тогава си в беда, защото просто правиш опера за себе си.