Довечера в Клуб Studio5 на НДК малко преди полунощния час да е отлистил Деня на героите в календара, емблематични музиканти от Второто българско рок поколение, фенове, журналисти, приятели, ще се съберат да празнуват излизането на първата рок антология с хрониката, поезията и снимките от 5-годишната епоха на онези (повечето) дългокоси младежи – за които хич не бе лесно да си тиква в задния двор на естрадната музика… Там, някъде в края на 80-те. Цветята на този период, когато падаха стени и се отприщваха свободни мечти.

Издателство „Парадокс”, Доротея Монова, Румен Янев и Емил Братанов посветиха уникалното и тежко лъскаво томче на всички, които съпреживяха годините на експлозията на нежно или гневно изпетите послания, в които си отиваше периодът на държавно-политическия тоталитаризъм и казионните Мюзикхолове и Златниорфеи и се задаваше спонтанния ентусиазъм за европейско бъдеще и желанието да се развие рок културата след дирите на доайените. Както подобава на европейци и на млади хора, които знаят и чувстват, че рокът е много повече от просто музика. Защото всички от историята, сцената, публиката и снимките, събрани между кориците на книгата, без кръгли маси и партизански боричкания, бяха дали своята социална оценка на миналото и бъдещето – в тяхното си тогавашно настояще.

Някои ще дойдат, някои и ще изсвирят емблематични химни от репертоара си. Акустично или „включено”, със или без помощ от свои приятели. И не заради самата книга, нито заради приятелства и възторзи. А за да напомнят от сцената, че ги има, че им дължим много и че са все още сред тези, които пяха за промените, но не възседнаха гребена на промяната. Паметният концерт за Митко Воев преди, comeback-ът на „Клас” или „Контрол”, инатът на „Конкурент”, „Ревю”, „Атлас” или Милена – доказват, че „пътниците” за тези „влакове” се увеличават и поредното най-ново рок поколение има генерация, от която да почерпи своето собствено днес и утре.

Парчета от рок хрониката:

Кольо Гилъна: В онези години имаше маса групи, но всички ние се учехме от Ахат на професионализъм. Ние бяхме самодейци, а те вече бяха професионалисти. Имаха мениджмънт, техници, апаратура, мърчъндайзинг и разни други неща, за които ние не бяхме и чували. И вървяхме след тях. Тогава Денис идваше на Кравай с едни шофьорски ръкавици на дупки и без пръсти и ходехме да караме една количка от тези, тип лунапарк. И тогава ни викаше, пичове, искате ли да ви уредя на турне в Ленинград? Познавам там една Лена от техния ЦК на комсомола и мога да ви уредя лъч със 70 концерта. И ние си мечтаехме.
Милена Славова: Написах „Защо” в момента, когато всички заминаваха за Канада, се стягах да ги последвам. Бях си събрала пари, даже си направих и резервация за самолета и отидох да пея на някакви балове в Русе. И точно тогава отмениха тази дестинация, защото маса народ слизаше в Монреал на път за Куба. И аз увиснах тук. А беше гадно време. Имаше режим на тока два на два часа и София мигаше като дискотека. Това беше 90-а година. Чувствах се измамена и адски самотна. Ходех с фенер в чантата и не смеех да се кача на асансьор, защото не знам кога ще спре токът. И седнах една вечер и я написах.
Дони: Когато „Атлас” ме намериха, свирех в групата “Супермаркет” с Дани Милев, Момчил Колев и Веско Василев. Това беше някъде през лятото на 1989 г. Всъщност Момчил ми се обади и с някаква нелогична бодрост в гласа ме попита: “Искаш ли да разпаднем групата?” И аз много се учудих защо. Той ми каза, че него го искат в “Клас”, а мен – в “Атлас”. Въобще не очаквах, защото те бяха много стабилна банда и нямаше никакви индикации, че ще правят персонални промени. А интересното е, че буквално няколко дни преди това се разхождах с една приятелка покрай НДК и си говорехме. Аз й казах, че много ми се иска да отида да свиря в друга група и си мечтая да ида в „Атлас”, но няма да стане, защото те са много стабилни. И изведнъж – това обаждане. А тази приятелка и до днес не вярва, че тогава, когато си говорехме, не съм знаел нищо.

Програмата довечера:

Вярвате или не, за едни наистина знаем, че идват и забиват. За други не сме сигурни. Но не правим фестивал като някога – онези на ДКМС, дето всичко беше „подредено”, а на първите два в София „отговорни другари” дори преглеждаха текстовете и външния вид на участниците.
Очаквайте Strins, Милена с някои от „Конкурент” и самите тях – съвсем акустично, ВасоГюровото „Ревю”, Мони Воев, „Атлас” (ама съвсем като в далечните тогавашни години), Ники Томов, Дечо Чипилов с Влади Хармониката и Геша от Нови Кричим, Субдибула, „Джендема” без един. Ако Калки и Дони успеят след представление, ще донесат „векът на любовта” и една „кукла”. Не ми се мисли какъв джем може да се завихри накрая. Довечера, след 22 часа, НДК, клуб Studio 5.

Още по темата

04/05/2015

Култура

30 години „Субдибула”: Жесток купон!

09/11/2014

Култура

Цветя от края на 80-те: тъмният „уейв” (Част ІІ-ра)

07/11/2014

Култура

Цветя от края на 80-те: тъмният „уейв” (Част І-ва)

08/05/2013

Култура

Там, в малкия град, където рокът се случи