'Мъжът с червеното палто' от Джулиан Барнс

OFFNews Последна промяна на 12 януари 2021 в 09:39 1163 0

Можем да започнем с един куршум и с пушката, която го е изстреляла. Обикновено този подход върши работа: според непоклатимо драматургично правило, ако в първо действие на сцената виси пушка, то в края на пиесата тя непременно ще гръмне. Но коя пушка и кой куршум? По онова време ги е имало в изобилие.

А можем да започнем съвсем прозаично – с палтото. Само че не е ли несправедливо да започнем с палтото вместо с човека, който го е облякъл? Тъкмо заради това палто обаче, и по-точно, заради начина, по който е изобразено, помним този човек, ако изобщо го помним. Как ли би се почувствал той? Облекчен, развеселен, малко обиден? Зависи как тълкуваме характера му от дистанцията на времето.

Джулиан Барнс, носител на наградата „Букър“ и ревностен франкофил, ни пренася в Париж от края на XIX в., за да обрисува Бел епок чрез живота на една забележителна личност: д-р Самюел Поци. През лятото на 1885 г. в Лондон пристигат трима французи с намерение да правят покупки „за духа и окото“. Единият е принц, другият е граф, а третият е човек с обикновен произход и италианска фамилия: д-р Поци.

Самюел Поци е красив и харизматичен. Той е хирург и гинеколог, учен, колекционер, светска личност, донжуан и близък приятел на Сара Бернар. И мъжът, изобразен на един от най-великолепните портрети на Джон Сингър Сарджънт. Сложните отношения в семейството на д-р Поци се развиват на фона на епохата на разкоша и удоволствията, която обаче непрестанно показва своята истерична, нарцистична и декадентска същност. Това е време на жестоки предразсъдъци и яростен национализъм, което прилича твърде много на нашето.

„Мъжът с червеното палто“ е оригинален портрет на Бел епок с нейните герои и злодеи, с нейните писатели, художници и мислители... и на живота на един човек, изпреварил времето си.

Барнс пише елегантно и забавно, като изследва събитията с въображението на писател и скептицизма на историк. Справил се е брилянтно!
„Ню Йорк Таймс“

Джулиан Барнс е автор на тринайсет романа, сред които „Папагалът на Флобер“, „Предчувствие за край“ (спечелил „Букър“ през 2011 г.), „Шумът на времето“ и „Единствената история“. Той е написал три сборника с разкази и осем есеистични книги. Носител е на редица литературни награди: британската „Дейвид Коен“, френските „Фемина“ и „Медиси“, италианската „Гринцане Кавур“. През 2017 г. е удостоен с Ордена на Почетния легион на Франция.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови