„Жените, които купуват цветя“ е книга, която ни отправя на дълга разходка из ботаническата градина на живота, където цъфтят рози, които понякога убождат пръстите ни.

Растат маргаритки, чиито листа късаме, за да ни дадат отговор, който невинаги е очакваният. Срещат се орхидеи, които ни парализират с красотата си и слънчогледи, напомнящи ни къде е Слънцето. По време на разходката из тази градина компания ще ви правят пет жени, които купуват цветя. В началото никоя от тях не ги купува за себе си. Едната – за тайния си любовник, другата – за офиса си, третата – за да ги рисува, четвъртата – за клиентките си, последната – за един покойник.

Авторът Ванеса Монфорт прави тези жени приятелки на читателя, с които заедно слушат джаз, пият вино и се учат как се посява, отглежда, полива и изживява щастие. Не някога, а днес, защото животът е неотложна задача и често трябва да си припомняме това.

В книгата се разказва историята на Марина. Жена, загубила съпруга, а заедно с него и посоката на живота си. Изпълнена със страх, че не може да изпълни обещание, което е дала. Без капчица вяра в себе си. Жена, която мисли, че има нужда от някого, но греши – има нужда единствено от себе си. Случайността отвежда Марина в „Градината на ангела“ – цветарски магазин в квартала на писателите в Мадрид. Там тя ще се научи, че ангели съществуват и че всички опити за летене си струват. Уроците по летене преподава безплатно Оливия - ексцентрична и вълшебна дама, която лекува цветя и хора еднакво добре, защото те може би имат нещо общо – нуждаят се от любов, светлина и грижа. Марина започва работа в този оазис, който я запознава с още четири жени, намиращи се на кръстопът в работата, любовните отношения и семейството. Между всички тях разцъфва приятелство, което ги кара да променят посоката на живота си.

Накрая Марина се качва на яхтата на покойния си съпруг, за да разпръсне праха му в Танжер, но по-важното - тя става капитан на кораба на живота си. А останалите героини - тях ще срещнете на страниците на романа – с цветните им рокли, с обърканото им минало, с неподозираните им таланти и необятните им мечти.

Главен герой в „Жените, които купуват цветя“ е и морето. Средиземното, което умее да се сърди, да прощава, да забравя и да приютява. Морето, в чието лоно също се раждат цветя, които напомнят, че не е чак толкова лошо на дъното (но трябва да скатаем в някой джоб силата да изплуваме).