'Каузата на юношите' от Франсоаз Долто

След големия успех на „Каузата на децата“ Франсоаз Долто пише „Каузата на юношите“ (1988), където продължава анализа си на съзряването на човешкото същество, като го пренася във времето на юношеството. През този труден, понякога мъчителен период от живота, когато се изгражда личността, когато юношата се търси, лута се, експериментира, родителите, учителите и обществото като цяло имат огромната отговорност да го подкрепят, да му помогнат да премине по-безболезнено към зрялата възраст.

Със свойствената си чувствителност Долто се спира на проблемите на младите хора, като отново призовава към зачитане на личността и свободата им, към доверие в силите и възможностите им – и към законодателни мерки, които да разширят правата им. „Каузата на юношите“, фундаментален труд, който голямата психоаналитичка завършва малко преди смъртта си, поставя финалния щрих на един живот, отдаден на науката и човека.

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете й са станали класически, а оригиналният й принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение.

Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа „детската кауза“.

Идеите си развива в дипломната си работа „Психоанализа и педиатрия“ и в книгите си „Детство“, „Каузата на децата“, „Всичко е език“, „Евангелието и рискът от психоанализата“, „Играта на желанието“, „Трудно е да се живее“.

Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция - тя заема в науката свое собствено самобитно място.

Следете новините ни в GoogleNews