Трагичната смърт на пътя на известния треньор Ферарио Спасов потресе всички футболни хора у нас. Феро, който е правил Литекс шампион и е работел успешно за няколко български клуба, стана поредната жертва на безразсъден шофьор.
В памет на Ферарио Спасов Nostrabet.com потърси един от футболистите, на които той е бил наставник – бившия централен нападател Валентин Станчев, за да разкаже като какъв ще запомни Феро.

Г-н Станчев, какъв човек и треньор беше Ферарио Спасов?

Първо, искам да благодаря на съдбата, че ми даде привилегията и огромното щастие два пъти да работя с Ферарио, Бог да го прости. Първият път ми беше треньор в Спартак Варна, а вторият - в Литекс. Той бе уникален и като човек, и като специалист, с богати футболни и житейски познания. Беше удоволствие да се работи с Ферарио, тъй като всеки научаваше много от него, без значение дали е млад и или опитен играч.

Какво си спомняте от онова страхотно начало за Спартак през есенния полусезон на 1997 година под ръководството на Спасов?

Първо с него направихме пълноценна лятна подготовка на базата на Трапенкамп в Германия, където бяхме заедно с Локомотив София, който се водеше от Христо Бонев, и Литекс с наставник Драголюб Беквалац. Логично влязохме уверени в първенството и първите два месеца се оказаха силен период за Спартак, толкова силен, че оттогава отборът не е повтарял такъв старт при майсторите. Неслучайно под ръководството на Феро постигнахме знаменити победи срещу Славия в София, когато тимът се ръководеше от Наско Сираков и Николай Илиев, и имаше амбиции за титла, и над ЦСКА. Помня, че след седмия-осмия кръг бяхме на второ място, преди Феро да се прибере в Ловеч.

Вашите най-ярки спомени от домакинския успех с 2:1 над ЦСКА, в който сте автор на втория гол?

Преди тази среща нямахме повече от 30 години победата над тях, но спечелихме с 2:1 във Варна. За съжаление, този успех си остава и единственият за Спартак срещу ЦСКА оттогава. Спомням си невероятната атмосфера и препълнения стадион, въпреки че бе четвъртък, работен и учебен ден. ЦСКА ни гостува като настоящ шампион и носител на Купата, но ние бяхме солиден тим. Спомням си и няколко неща от разбора на Феро. Той ни каза, че това е мач, от който може да спечелим, колкото и да е клиширано, но добави, че е сигурен, че ако покажем това, което можем и това, което сме тренирали през седмицата и в подготвителния период, няма да загубим. Ние не само, че го постигнахме, но и успяхме да победим и да доставим огромно удоволствие на всички наши фенове, които месеци наред говореха за този двубой.

С какво Ферарио Спасов спечели съблекалнята на „соколите“?

Той бе изключително ерудиран човек, който никога не повишаваше тон, и говореше така, че всеки един да разбира къде греши и какво трябва да подобри. Предразполагаше всички и при него нямаше резерви, нямаше и титуляри. Всички бяха доволни, че им се даваше шанс.

Какъв футбол играеше Спартак с Феро?

Спартак не се съобразяваше с никой, тъй като практикуваше собствен футбол, динамичен и агресивен. Имахме страхотен колектив и всички момчета се раздаваха. Голяма част от тях бяха и приятели извън терена. Ферарио даваше свобода на всички да разкрият потенциала, който имат, и не ги ограничаваше в някакви рамки и специални изисквания. Той имаше усета и начина да извлича максимума от всеки един футболист.

Може ли да се каже, че Спасов остави готов отбор на Димитър Пенев?

Абсолютно, тъй като останаха същите футболисти, когато през зимата дойде Димитър Пенев. Тогава нямаше текучество и Пенев имаше основата, върху която да надгражда.

Как научихте злокобната новина за кончината на Ферарио Спасов и какво почувствахте в този момент?

Разбрах за неговата трагична гибел от телевизията, когато се бях прибрал в хотела след работа. Не само аз обаче съм изпаднал в ужас, научавайки такова нещо, тъй като съм сигурен, че няма човек в България, който да каже една лоша дума за Ферарио. Не, защото е починал, а защото бе добър и почтен човек, и успешен в професията си.

Какво мислите за този, който отне живота на Феро?

Това е истинска лудост и най-големият проблем за всички нас - да карат с такава голяма скорост, която е следствие на алкохол и наркотици. Според мен не може нормални хора да се движат така с автомобилите си. Тези, които го правят, нямат никакъв инстинкт за съжаление, камо ли за хората около тях, и затова се получават тези трагедии.

Какво би могло да се направи, за да спре тази война по пътищата?

Трябва задължително в такива случаи да се прилага Закона с цялата му тежест. Той е строг, но в момента всички го заобикалят, и не само Закона за движението по пътищата, а и законите във всички други сфери. Затова сме и на такова ниво. Специално на пътя, полицаите вместо да следят, се крият като шумкари, за да хванат някой да кара с 10-20 километра превишена скорост и да го глобят. А това, че се качваш пиян или дрогиран на колата си и причиняваш смърт на невинни, които спазват правилата, е простено.

Ако сега, трябва да кажете нещо на близките на Ферарио Спасов, какво би било то?

Те могат да бъдат горди с този човек, който за съжаление си отиде твърде рано, с такъв прекрасен родител, дядо и роднина, и всички се молим да е отишъл на едно по-добро място.