Бившият национал, Михаил Александров, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Той обясни защо е избрал да завърши образование по спортен мениджмънт към УЕФА, признавайки, че не си е представял да влезе в ролята на треньор. Според бившия играч на Борусия Дортмунд спортният мениджмънт предоставя далеч по-всеобхватна възможнсот за влияние върху процесите във футбола.

Александров призова за моментална промяна по високите етажи на Българския футболен съюз, заявявайки в прав текст, че дори този процес е закъснял с години. Екс-националът смята, че за почти 20 години управление на екипа на Борислав Михайлов родният футбол само и единствено върви надолу и че е време за нов кандидат да опита да раздвижи нещата.

Здравей, Мишо! Да започнем от завършеното мениджърско образование към УЕФА. Разкажи ни малко повече по темата.

Да, малко преди да се откажа от футбола мислех как бих се представял в живота след футбола. Установих, че да съм треньор не е точно моето, а по-скоро се насочих към спортния мениджмънт, от който в много по-голяма степен може да повлияеш на футбола като цяло. Наясно сме, че когато си треньор, може да повлияеш единствено на своя отбор, докато при мениджмънта може да се разгърнеш една идея повече. Освен това винаги съм гледал да съм по-различен от останалите и това не е стъпка, която е толкова типична за един бивш футболист. Смятам, че това е призванието ми.

Спомена, че това е нещо различно от обичайния път след края на активния футбол. Има ли по-голямо поле за изява в такава роля у нас?

Това много зависи от нагласата на собствениците на клубовете. Няма какво да се лъжем – в момента спортният мениджмънт у нас е слабо развит и малко хора знаят как да ръководят и управляват един клуб. В повечето случаи се назначават хора, които имат опита във футбола, но нямат ръководителските познания. Затова се получава крах в развитието на даден клуб.

Дали има развитие за това в България? Зависи дали хората в съответния клуб имат правилна стратегия и искат да се развиват. Ако повечето отбори продължават, както сега, то естествено няма да имам поле за изява. Това обаче не ме притеснява в момента.

Накъде си се насочил, на първо четене – да работиш в България или зад граница?

Това е въпрос, на който дори и аз не мога да отговоря на 100% категорично. Бих се надявал, все пак, да продължа в България, тъй като няма смисъл да сдобия ръководителски познания и да ги приложа в друга страна, а не в собствената, където в този аспект ситуацията е направо плачевна.

Има ли нужда от повече инвестиции в спорта от страна на държавата?

Парите у нас не достигат, защото няма резултати. Това е така, защото няма правилно ръководене. Нещата са навързани. Нека да не обвиняваме винаги държавата. Да, тя има огромно влияние върху развитието на спорта, но ако в собствената си къща не поддържаш ред, то няма как да се очаква отвън да дойде спасението.

Нужна ли е промяна и по високите етажи в БФС?

Аз не само вярвам, че трябва да има промяна, но тя е закъсняла с години. Абсолютно съм сигурен в това. Всеки, който иска да спори с мен по тази тема, ще се опитам да го оборя с факти, които са обективни за всички, интересуващи се от футбол у нас. Не може да си последен в група, в която до преди 10 години щеше да се борим за място в топ 2. Ние сме и на голяма разлика от предпоследния. Трябва да се поеме отговорността от ръководителите, а не да се хвърля вина върху треньори и играчи, които са продукт на родния футбол. Основата роля на БФС е да се развива този спорт. Когато не си свършиш работата, напълно нормално е да се подаде оставка и да се даде път на следващите кандидати.

В кои аспекти се провали това управление на БФС?

Проектът ми към УЕФА беше свързан с инфраструктурните въпроси, но това не е най-най-наложащият проблем на родния футбол. Българският футбол няма права концепция за развиване на талантливите играчи. Мисля, че имаме такива, но средата и липсата на подходящи условия води до провал и на тези таланти. Това се пренася в националния отбор и резултатът е налице.

Защо отново се търси единствено отговорност от треньора?

Така е по-удобно – да се хвърли вината на по-нискостоящия в йерархията. Така никой няма да сочи с пръст теб и ти оставаш в играта. Най-очакваното нещо е това да се случи с Кръстаич, като нито един от ръководните фактори дори няма да поеме отговорност за думите си, че сега е време да се класираме. Във всяка една друга бяла държава тези хора щяха да бъдат линчувани, но ние сякаш толкова сме свикнали с провалите, че това не прави впечатление на никого.

Свикнали ли сме прекалено много с посредствеността като цяло, като народ?

Ако погледнем историята на България, ще видим, че сме доста велик народ. Най-малкото, което трябва да правим сега, е да показваме, че не отстъпваме с нищо на предишните поколения. Сега цари обаче едно бездействие, което е не само на политическо ниво, но и се разпростира до всички хора. Футболът е спорт №1 у нас, но не вземаме крайни мерки, а те са наложителни. В БФС сега изглежда все едно всичко е наред. Тук е мястото хората да изразят мнение, чрез което да се постигне някаква промяна. Не искам да натрапвам мнение, но политическата отговорност е доста сериозна. Нито един зрител не би се радвал на сегашното състояние на нашия национален отбор.

Екипът на Димитър Бербатов ли е алтернативата?

Лесно ще е да го посоча с пръст. По-скоро смятам, че промяната е необходима и наложителна моментално. Трябва да се даде шанс на друг кандидат, на когото да се даде шанс и време. Не 20 години обаче, а по-скоро да има отчетност и да се наблюдава дали наистина има някакви резултати. Ако погледнем работата на БФС за тези 18 години, то може да констатираме, че тя наистина е скандална откъм резултати. От началото на управлението на сегашното БФС родният футбол потъва все по-надолу. За това отговорността пада върху хората във Футболната централа, но и обществото трябва да спре само да пише във Фейсбук, а да излезе с по-сериозни действия на преден план.

Пречат ли допълнително на футбола собствениците на клубове, гледайки колко малко от тях наистина налагат и развиват българи?

Веднага ще разбия тази грешна теория. БФС е структурата, която налага правилата на играта у нас. Когато има 10 чужденеца, а основната цел е да се развиват млади таланти, то БФС трябва да създаде модел за развитието на родните играчи. Когато няма задължение за подобно нещо, най-нормалното е клубовете, борещи се за Европа, където са най-многото пари, да прибягват до повече чужденци. Българският млад футболист трябва да получи търпение, за да се развие, но това време не е налично за топ клубовете. Ако се наложи на тимовете да се налагат повече българи, то тогава съм сигурен, че няма да имаме такива спорове.

Друг е въпросът кога един клуб трябва да прибегне до купуването на чужденец. Имаме доста класни чужденци у нас, които са над средното българско ниво и за тях нямаме претенции. Когато обаче чужденец без качества взема мястото на роден юноша, то тогава имаме сериозен проблем.

За финал, Мишо – какво пожелаваш на българския футбол?

На българския футбол пожелавам да излезе от тази кома. Да се намери правилния модел за развитие и да започнем да работим. Нека се надяваме, че България ще се върне там, където е била преди години.