Александър Александров, по-известен като Кривия, е един от футболистите на Левски, които се помнят. Мислещ и интелигентен халф, той бе в основата на един успешен тим на клуба, който прекъсна четиригодишна серия без титла и положи основите на нова синя хегемония. Тя започна със спечелване на Купата на България след епична победа над ЦСКА с 5:0. Това е най-големият успех на Левски над вечния враг във финали на надпреварата и втората най-голяма победа изобщо във финална битка на турнира, след като преди това „сините“ са побеждавали със същия резултат и Пирин.

В ексклузивно интервю за EB България Александър Александров се връща към триумфа над „червените“ и разкрива своите очаквания за предстоящия сблъсък за трофея.

Г-н Александров, каква беше нагласата в Левски преди финала с ЦСКА през 1998 година?

Ние бяхме изгубили титлата и много искахме да спечелим трофей, който щеше да е добър завършек на сезона за един нов отбор на Левски, който се градеше.

Когато излязохте на терена, какво си казахте?

На трибуните имаше 50 000 зрители и нямаше свободно място. Повече бяха фенове на Левски и си казахме, че ще дадем всичко от себе си, за да ги зарадваме. Ако не бъркам, впоследствие толкова публика не се е събирала на финал в турнира.

Имате ли респект от ЦСКА?

Към тях изпитвахме уважение, но не и притеснение или страх, тъй като ние все пак носихме екипа на Левски. ЦСКА иначе разполагаха с добри изпълнители, сред които Милен Петков, Емил Кременлиев, Емил Костадинов, Георги Йорданов - Ламята, Бончо Генчев и изгряващият Стилиян Петров. Но аз също имах футболни имена за съотборници – с Митко Иванков, Владимир Иванов-Фугата, Николай Тодоров -Кайзера, Владо Йонков, Гонзо, Дончо Донев, Асен Николов -Бебето и другите, бе удоволствие да се играе.

Минаваше ли Ви през ума, че може да ги разгромите?

За цифрово изражение на резултат не сме мислили. Бяхме пределно надъхани да спечелим, без значение с колко.

Мачът тръгва идеално за Вас с ранен гол.

Кайзера откри с глава и ни даде криле. Наистина това бе мечтано начало.

След като поведохте, бяхте ли още по-уверени в победата?

Получихме импулс, но беше твърде рано и изобщо не бе лесно. При 1:0 за нас те уцелиха греда и опитваха да ни притискат.

Точно тогава обаче Вие излизате на сцената и правите 2:0, което сякаш решава всичко?

Бях на точното място в правилния момент и след като Гонзо се размина с топката, вкарах от воле за 2:0. Но бих казал, че и този резултат не ни даваше спокойствие, първо, защото е сред най-коварните във футбола и второ, имаше много време до края. Ние убихме интригата в началото на второто полувреме, когато подадох на Дончо и той се разписа за 3:0. След това Гонзо покачи на 4:0, аз излязох и отстъпих мястото си на Бебето, а накрая Ламята оформи крайния резултат с автогол.

Сините фенове обичаха да казват, че сте спечелили точно с 5:0, за да поздравите ЦСКА за 50-годишния юбилей?

Чувал съм го това и то си остана в синия фолклор. За нас най-важно беше, че си свършихме работата по най-добрия начин.

Какво означаваше за Вас този трофей и как го отпразнувахте?

Този трофей бе специален за мен, тъй като беше първия с Левски. После станах шампион и още един път носител на Купата. Иначе след финала веднага отидохме при феновете и беше луд купон. Всеки искаше да ни докосне, да ни прегърне, да се снима за спомен. След това с моите съотборници се веселихме в заведение.

На 15-и май Левски отново излиза срещу ЦСКА в спор за трофея. Вашите очаквания?

Естествено, надявам се Левски да ликува. Дано да излезе краен победител още след редовното време, за да не се стига до усложнения.

Левски очевидно е в подем и в по-добро състояние от съперника. Това дава ли му предимство?

В такива двубои фаворит няма и ще е доста интересно и напрегнато на терена. Надявам се Левски да изиграе умно и прагматично срещата.

Как се печели един финал?

Печели го този, който е по-концентриран, по-спокоен и по-търпелив. Който иска повече победата и има късмет.

Какво Ви харесва в Левски?

Положителната промяна е видима и напролет със стойностните си продукции Левски се доближава максимално до отбора, който всички левскари искат да виждат. Неслучайно се изкачи нагоре в класирането и има шанс за трето или четвърто място, а стигна и финал за Купата.

Възможно ли е догодина „сините“ да свалят Лудогорец от върха?

Това, което мога да кажа на този етап е, че ако Левски запази финансовата си стабилност и успее да надгради с новите, както тази пролет, ще спори за титлата и ще прави щастливи левскарите.

Със Станимир Стоилов станахте заедно шампиони с Левски преди 22 години. Ако тогава някой Ви беше казал, че Мъри ще стане и успешен треньор, какво щяхте да си помислите?

Тогава виждах, че футболът на Мъри му е много ясен и разбира всичките му тънкости. Но нямаше как да зная с какво ще се занимава, след като преустанови активната си състезателна кариера.

В какви отношения сте с Мъри сега?

В добри. След като се завърна в Левски, се видяхме два пъти и си поговорихме.

Г-н Александров, планирате ли да работите пак за наш клуб?

Нямам такива планове, нито амбиции. Работя с Лъчо Танев и ми доставя удоволствие да търся млади играчи, а таланти в родния ни футбол определено има.