В качеството ми на водач на листата с кандидати за народни представители в 24 МИР София, но и на юрист с френска диплома, практикувал в чужбина, не мога да остана пасивна и да не изявя позиция относно един актуален проблем, с който се сблъскват хиляди добросъвестни данъкоплатци и родители в София – този с липсата на достатъчно места в общинските ясли и детски градини.

Публично е известно, че софийските деца, които не са обезпечени с общински детски заведения са над 14 000, което означава, че потенциално един родител в 14 000 семейства няма да може да се върне на работа, ще бъде принуден да наеме детегледачка или да намери частна ясла, чиито такси надвишават минималната работна заплата. Несъмнено, негативният социален и икономически ефект от недостига на места в градините е огромен.

Факт е, че кметът на Столична община се намира в патова ситуация, за да спечели малко време. При всяко следващо интервю пред медиите тя комуникира нов срок, но така всъщност удължава агонията както за родителите, така и за подопечната й администрация.

Във Франция, държавата в която съм живяла над 17 години, този проблем не съществува – всяко едно дете, което живее на територията й, независимо от националността му, има място в общинско детско заведение. Законът предвижда, че всяка община носи отговорност както за предоставените сгради, общинска собственост, така и за точния списък с деца навършили възраст и пребиваващи на територията на съответната община. А управниците праволинейно спазват нормативната рамка.

Няма как да не си зададем въпроса защо в България очевидно този проблем продължава да бъде на дневен ред и какво логично обяснение бихме могли да намерим за недалновидните политики водени досега в този сектор.

Една от възможните причини е, че Столична община не знае истинската бройка на децата, които са на възраст за ясла или градина и които живеят в София. Според официалните данни на НСИ, в София има места за 98 от 100 деца. Тази констатация неименуемо води до въпроса – на базата на какви обективни критерии администрацията прави планирането на нови места и помещения?

Друго логично обяснение на „неразрешимия“ проблем е ширещата се безстопанственост от страна на районните администрации, както и липсата на контрол при предоставянето на обекти и терени, общинска собственост. Вероятно, неясната нормативна уредба, със сигурност, допълнително затруднява полагането на нищожни усилия от страна на администрацията в тази посока.

Докога софиянци трябва да чакат, за да видят резултата от една адекватно планувана и ефективно изпълнена стратегия, слагаща край на задръстванията по пътните артерии, на мръсния въздух и отпадъците, на несъстоялата се дигитализация на административните услуги, на липсата на достатъчно места в общинските детски заведения? Докога липсата на политическа и управленска воля ще определя нашето бъдеще и това на децата ни?

От ПП „Републиканци за България“ предлагат:

• Да надградим съществуващите помещения и построим нови такива, там където е възможно;
• Да приложим добрите европейски практики;
• Да обезщетим родителите, чиито деца не са обезпечени с места в общински детски заведения.