Какво предлагат за висшето образование формациите, които ще се борят за вота ни на 2 април (видео)

Александра Маркарян Последна промяна на 23 март 2023 в 15:18 1996 0

Снимка Кадър

Какви политики в областта на висшето образовани предлагат партиите и коалициите, които ще се борят за електоралния вот на парламентарните избори на 2 април 2023 г.? Дискусия по тази тема направи днес Висшето училище по телекомуникации и пощи. В нея се включиха с представител от ГЕРБ-СДС, ИТН, "Възраждане", ДПС и "Български възход". ПП-ДБ са отказали участие, а от БСП се колебаели до последно и накрая не изпратили никого.

ГЕРБ-СДС

Увеличение с поне 300 милиона лева на средствата за висше образование в бюджета за 2023 г. поиска бившият министър на образованието Красимир Вълчев, за да се компенсира инфлацията, но предупреди, че по негова информация в проектобюджета Министерството на финансите не е заложен никакъв ръст за сектора.

„През последните две години заради инфлацията номиналният ръст на БВП е над 35% - подчерта финансистът. - При това положение без увеличение на средствата за висше образование, процентът от БВП (за него) ще падне още, а трябва да се увеличи на 1%."

Той разкритикува последния редовен кабинет с премиер Кирил Петков, който вместо да се погрижи за образованието, което осигурява най-добрата възвращаемост на инвестициите, макар и в дългосрочен план, увеличил социалните разходи с 3,4%, което Вълчев нарече „популизъм“.

„Дано не ми е точна информацията, но това, което знам, е, че в проектобюджета на Министерство на финансите няма никакво увеличение на разходите за висше образование.

(...)

Така е, когато доминира популизмът – увеличават се социалните разходи, режат се разходите за развитие. Или се увеличават данъците, което пак е за сметка на бъдещето.

Разходите за развитие са за инфраструктура и за образование.

Ако има държавници, те знаят, че най-висока възвращаемост в дългосрочен период са разходите за образование", каза той.

"Асен Василев (финансовият министър в кабинета "Петков") внесе две актуализации, и в двете - нула за образование - възмути се бившият ресорен министър и бивш председател на парламентарната комисия по образовани и напомни, че благодарение на ГЕРБ-СДС, ИТН, ДПС и "Възраждане" в актуализацията са били вкарани повече средства за образование - Вярно, само 27 милиона за висше образование, 150 милиона за училищно, но ако не бяха те, сега базата щеше да е още по-ниска."

Оттук нататък според него "стипендиите трябва да се увеличат поне с тази инфлация, за която говорим. Разходите за храна са над 50%, респективно нормативът за храноден трябва да се увеличи, издръжката се е увеличила навсякъде.

Само за да компенсираме инфлационния данък, защото той е ударил и вашата система (на висшето образование), ударил е заплатите, ни трябват 300 милиона, но популизмът се връща. Или ще плащаме дългове и лихви, или ще трябва да вдигаме данъци, защото в момента по-малко от половината от пенсиите ги финансираме от осигуровки. 8,5 млрд. миналата година сме взели от данъци, тоест от други сектори, за да финансираме пенсии.

Да, пенсиите трябва да се вдигат, но ние трябва да кажем как го вдигаме устойчиво, съобразено с БВП, как го правим така, че да не е за сметка на останалите сектори. Или трябва да вдигаме данъците, или да си казваме: „Ще пестим от образование, ще изконсумираме днес всичко, каквото може да изконсумираме, м**ната му на бъдещето, извинявам се за думата“, заяви Вълчев.

Той припомни целите си като министър за заплатите: за преподавателите - 150% от средната заплата за страната, за учителите - 125% от нея.

"Разбира се, това трябва да бъде финансирано, а не както последната година - задължиха ви (ректорите) да давате по-високи минимални заплати, без да ви ги обезпечат", отбеляза той.

Според него формулата за финансиране на висшите училища трябва да се промени, като се увеличава компонентът за качество на обучението и да има допълваща субсидия за осигуряване на минималните преподавателски заплати.

Необходимо е и да намалява разликата във финансирането на различните професионални направления. "Преди 8 години беше 1:10 разликата минимално-максимално, направихме я 1:5 и малко. Трябва да стане до 1:3, тоест да продължи сближаването, защото все още има необоснованост в тази голяма разлика."

Като друга цел той посочи да се направят студентските кампуси в Студентски град в София и в другите градове.

Трябва да стартираме поне две национални програми - посочи още Вълчев - за спортна инфраструктура и за електронизация, най-вече за оборудване на учебни аули с цел обучение чрез информационните технологии.

По отношение на бакалавърските програми той смята, че компетентностният им профил трябва да бъде по-широк, защото се очаква днешните ученици и студенти да сменят два до три пъти професията си през живота си.

По повод изведената на преден план от образователния министър в кабинета "Петков" акад. Николай Денков тема за окрупняване на университетите Вълчев каза, че са необходими университетски консорциуми, в основата на чиято концепция да са споделените ресурси, но без да имат отделни органи на академично самоуправление, "тоест запазват си висшите училища, но регламентираме концепцията за споделени ресурси".

На фона на опита за насилствено закриване на университети, последният редовен кабинет премахна мораториума за откриване на нови професионални направления и висши училища, което Вълчев нарече "глупост". Според него от 52-те направления няма недостиг в 47. В повече ВУ може да се открият например специалности като "Медицинска сестра", свързаните с ИТ, математика, още някои инженерни специалности, но не и в останалите.

ИТН

Доцент Манол Манолов беше представителят на "Има такъв народ" и в изказването си той обяви, че партийният фокус в сферата на висшето образование е върху издигането на науката. Той поиска държавата да определи приоритетните си области и да насочва натам средствата, а научните открития да са в основата на вземаните законодателни решения.

Според него е необходимо оптимизиране на картата на висшето образование (която определя колко университета къде да има и с какъв профил), но не посочи нещо по-конкретно.

"Възраждане"

Представителят на формацията беше лидерът ѝ Костадин Костадинов, който изброи сред приоритетите ѝ промени на Закона за висшето образование, които да касаят управлението на висшите училища, настоятелствата, докторантурите, наукометрията (не стана ясно точно как трябва да се промени сегашната законова база). Атестацията по думите му трябва да е съобразно спецификата на висшите училища, да има опции за партньорства с общините и бизнеса, да се въведат интердисциплинарни образователни продукти.

Според него е необходимо да се дефинира думата "консорциум" и да се разширят възможностите за комбинирано обучение в различни университети.

Акцент за "Възраждане" е борбата с плагиатството и лидерът ѝ поиска засилване ролята на Комисията по академична етика, която се занимава именно с тези сигнали. Костадинов го нарече "един от най-големите бичове в академичното пространство".

Той постави под въпрос ефективността на финансирането на принципа "парите следват преподавателя" и поиска ревизиране на формулата.

А също - "преформатиране на картата на висшето образование" и закриване на несвойствени специалности вместо "насилствени обединения".

Категорично против "насилственото окрупняване се изказа и Четин Казак от ДПС. Той поиска и по-голямо диференциране на профила на специалностите.

"Български възход"

Участникът от формацията също беше лидерът ѝ Стефан Янев, който също изброи сред приоритетите ѝ преформатиране на картата на висшето образование, а също - по-голямо съответствие между преподаваното и нуждите на бизнеса, както и на определяните от държавата бройки в унисон с нуждите на предприятията.

Според него е необходимо да се инвестира в регионалните ВУ, за да не западат градовете. Нещо, на което Красимир Вълчев категорично се възпротиви.

"В Стопанската академия в Свищов преди две, три години държавният прием е бил над 2500, а сега са под 500 души. Липсата на студенти прави картината мрачна там от гледна точка на развитие на местен бизнес и цялостният живот в града и региона е мрачен. Държавата трябва да отчита и този фактор", настоя Янев.

Вълчев опонира, че фрагментацията на висшето ни образование е достигнала предела си  в почти всички професионални направления.

"Ясно, че всеки регион иска да има висше училище. Ние сме достигнали предела на фрагментиране на системата в почти всички професионални направления - подчерта той. - Имаме пет професионални направления, в които е целесъобразно да продължим да откриваме – примерно „Здравни грижи“ - медицински сестри; ИТ може би трябва да се открият на още няколко места, други инженерни специалности – като „Машиностроене“, няма проблем и „Математика“ да се открие. Ако в тези направления няма студенти, ще имаме най-голямата обществена загуба.

Оттам нататък студентът е пълнолетен. Той може да живее на друго място, ако има осигурени условия за общежитие и стипендия, не е необходимо да има в същия град висши училище", каза той.

Друга нестандартна идея даде Стефан Янев: университетите да започнат да предлагат програми на английски за българи, които не владеят добре писмено... български.

"Да кажем в каква демографска картина се намира държавата. Имаме достатъчно български граждани, които със семействата си живеят извън страната. Децата им се обучават в чужди учебни системи. Ако семейството е запазило говоримия български, писменият на тези деца може би не е добър. Ще дойде моментът, когато ще започнат да пристигат наши деца, българи, с недобър български език и ще е добре висшето им образование да бъде по тези програми, които са на английски или други подобни езици. Защото тези деца, връщайки се да работят тук, потенциално ще останат да работят в българската икономика", защити идеята си той.

Запис на дискусията:

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Къде ВСУ ще удари руските нашественици?