Кадиев: Борисов и Пеевски са едно. Дори да искат, не могат да се разделят

Александра Маркарян 29 февруари 2016 в 09:30 10663 15

Георги Кадиев

Снимка БГНЕС

Георги Кадиев

На 25 февруари сайтът Balkan Leaks публикува секретната обява на Фонда за гарантиране на влоговете до одиторските фирми със заданието и параметрите за разследването на фалита на КТБ. Твърдите, че това задание е било променено и в договора с AlixPartners – също секретен - заданието е друго. Какво Ви дава основание за този извод, г-н Кадиев?

Balkan Leaks и „Биволъ“ публикуваха не самия договор, а поканата за участие в подаване на оферти за работа с Фонда за гарантиране на влоговете по КТБ.

Тази покана е от 29 април. 12 компании подават документи за участие. От тях отсяват две и на 6 юни се сключва договор с AlixPartners.

В този период – между 29 април и 6 юни – са водени преговори с тези 12 компании и очевидно е променяно заданието, защото това, което е написано в поканата като задачи, които компанията трябва да свърши, няма почти нищо общо с доклада. В поканата, освен одиторски действия, има и изпълнителни действия – да се намерят пари в чужди банкови сметки, да се работи с чужди компетентни органи, да се работи с прокуратурата, да се търси наказателно преследване, да се възстановят активи на банката в полза на кредиторите, да се следи за съмнителни банкови преводи, да се следи за преводи, които могат да са по Закона за пране на пари. Всичко това го няма в доклада, който аз прочетох. Той е един обикновен одиторски доклад, в който са описани кредитите, кредитополучателите, обезпеченията по тези кредити, направена е прогноза колко процента могат да бъдат спечелени обратно и са дадени някакви препоръки какво да се направи, за да бъдат спечелени тези проценти. Той е предаден на 23 септември.

Ако правилно разбирам, правителството, Министерството на финансите и Фондът за гарантиране на влоговете са разделили работата на етапи – първият е този одитен етап и AlixPartners са го свършили, да речем. След това те е трябвало, на втори етап, да преценят дали искат да тръгнат към изпълнение – към наемане на адвокати, към работа с прокуратури, защото са имали опасения, че разходите по тези неща може да са повече от полученото. Дали са преминали към втори етап не знам. От 23 септември, когато докладът е предаден, до ден днешен никой от нас не знае какво се случва. В него има препоръки, някой изпълнявал ли е тези препоръки? Това е истинският въпрос към министъра на финансите.

Какви са препоръките?

Те са конфиденциални, но, общо взето, са за действия, които трябва да предприемат определени органи, които струват пари – дали ще е наемане на адвокати, дали ще е някакви други действия, за да може да се събере това, което те прогнозират.

Представете си, че имате кредит от 100 млн. лева и обезпечението по него е било за 80 млн. лева. Към момента AlixPartners оценяват обезпечението за 40 млн. лева и казват: „За да добиете тези 40 млн. лева, вие трябва да свършите х, у, z", но това е към 23 септември. Ако към днешна дата не е свършено нищо, има много голяма вероятност тези фирми кредитополучатели да са обявили банкрут, обезпеченията да се стопили и ако държавата успее да събере дори 5% от това, което е загубила в КТБ, защото тя покри част от депозитите, би трябвало да се радва много. 5% са около 200 млн. лева. Аз не мисля, че дори и толкова ще съберат. Дупката в КТБ е 4.2 млрд. лева – толкова загубиха кредиторите на банката.

Ако приемем, че заданието – без значение дали е секретно или не – е равносилно на обявление за обществена поръчка, не е ли незаконно то да бъде променяно и ако бъде, това не подлежи ли на обжалване от загубилите?

Това не е обществена поръчка. Прави се по специални правила.

И може да бъде променяно по всяко време?

Не. Направили са покана за участие, в която са описали какво очакват да свършат фирмите, които участват. И след това, когато са избрали фирмата, вече са подготвили окончателен договор с нея, който е секретен и ние не го знаем. Там, освен възнаграждението, е описано какво точно те трябва да свършат, което, според мен, би трябвало да е приблизително това, което е в поканата за участие, защото иначе няма смисъл, няма логика. Само че, гледайки окончателния доклад, няма нищо общо.

Давам един пример, за да разберат всички – в поканата за участие е написано, че фирмата, която спечели, трябва да възстановява активи и финансови средства, пари. AlixPartners не са възстановили нито един лев и нито един актив. Просто в техния доклад не пише нищо такова. Там пише само: „Проверихме това, това, това“, но никъде не пише: „Възстановихме Х лева“ или „Възстановихме някакви обезпечения“, или нещо друго. И това не е защото те не могат да го направят – очевидно не им е било дадено такова задание. Изводът, че от поканата за участие до окончателното задание има огромна разлика, която не знаем защо се е получила.

Да, големият въпрос е защо.

Според мен са се изплашили от това, което може да се случи и са манипулирали самото задание.

Кой се е изплашил?

Комисията, която го е писала, която се състои, доколкото чета по медиите, от един представител на Министерство на финансите и представители на Фонда за гарантиране на влоговете, който също е с принципал Министерство на финансите.

От кого са се изплашили? Кой ги "страхува“?

Не знам, но очевидно няма воля да се съберат средства от КТБ, защото минаха почти две години откакто банката фалира. За две години има един доклад от AlixPartners, който е написан за 3 месеца. От този един доклад до ден днешен са минали пет месеца и нищо не е свършено, или поне не е известно да е свършено, и няма нито един събран актив, няма нито един политик, за когото да е доказано, че е участвал вътре, няма нито една офшорна сметка, която да е разкрита на някой политик или какъвто и да е друг, няма нито един лев от офшорна сметка върнат обратно към България и Цветан Василев е в Белград. Общо взето пародията е пълна.

За най-големия грабеж на 21-ви век в България, за 4.2 млрд. лева, както виждате, няма нито виновни, още по-малко – осъдени, нищо, абсолютно нищо.

Ако държавата не иска да си събере парите, които е загубила, това не води ли до извода, че тя е организирала загубването на тези пари и че някой с власт е спечелил нещо? Че някой държи някого твърде силно, за да не може този, който има механизмите и ресурса да реагира адекватно.

Държавата е определени лица. Определени лица са имали интерес от фалита на КТБ, с действия или бездействие държавни лица са предизвикали този фалит и в момента тези определени лица имат интереси от придобиване на активите на КТБ, личен интерес – те да ги придобият, а не да се върнат в държавата като средства.

Защо те контролират държавните решения? Те на такива позиции ли са – министри, депутати?

Съдейки по резултатите, можем да предполагаме, че ги контролират, да. Защото ако имаше истинско желание от Министерството на финансите, от Министерския съвет да се събере нещо, щеше след 23 септември да е взето някакво решение. Иначе за какво правите този доклад? Платили са Х лева – ние не знаем колко, говори се за $22 млн., за мен тази сума е абсурдна...

Абсурдна е, а и нашата неофициална информация е, че е значително по-ниска.

Колкото и да е, единствената информация, която имаме, макар и непроверена, е тази. Една средностатистическа добра одиторска фирма може да напише такъв доклад за не повече от стотина хиляди лева. Всичко над тази цена е надуто. Но ок, платили колкото платили – фирма с голяма репутация, известна именно с това, че успява да възстановява средства, а не толкова с това, че прави одитни доклади, тях много фирми ги правят. И няма смисъл да я наемаш, за да направи първата част и да спреш дотам. И какво? Имаш едни коментари и оттам нататък нямаш никакво изпълнение.

Това е все едно аз да очаквам от Вас да напишете книга, а Вие да ми направите преглед на печата. Горе-долу това се е случило с доклада на AlixPartners. В сегашния си вид той е абсолютно безсмислен. Нито дава отговор кои са задкулисните лица - вътре няма име на един политик, нито дава отговор къде са парите, нито дава отговор как да се върнат обратно, а още по-малко е върнал парите.

А те могат ли да направят всичко това?

Според това, което са правили в други държави, те са една от фирмите – не са много, 3-4 са такива в целия свят, които могат да го направят. Само че, очевидно, някой трябва да ги натовари с всичко това и някой трябва да вземе решението, че трябва да им се плати, те няма да го направят без пари. Те го правят срещу много пари, обикновено срещу процент от това, което е върнато. Колкото и да е - 15-20%, няма значение. Ако върнат 2 милиарда, дайте им 20%, защото иначе никога няма да си ги върнем. Но така само – един доклад, в който пише, че кредитополучател е тази фирма и онази фирма и парите са изчезнали, и вътре имало шофьори и охранители – тези неща ги пишеше абсолютно същите и в доклада на парламента, който беше без пари. Каква е разликата? За какво правихме този доклад?

Прах в очите?

За мен ако остане на този етап и не се продължи нататък, е прах в очите, да. Безсмислен доклад, грешно изхарчени пари, колкото и да са. Те затова искат да го разсекретят, защото знаят, че в него няма нищо. То наистина няма нищо в него. Дори и препоръките, които са единствената по-секретна част, дори и те са остарели за тези пет месеца. Ако досега не са предприети мерки, обезпеченията отдавна са заминали.

И официално отговорните са...?

Докладът е за синдиците. Синдиците се назначават от Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът за гарантиране на влоговете има председател, който се назначава от Министерство на финансите. И за мен е учудващо, че излиза финансовият министър и казва: „Ами аз не съм чел доклада и няма да го чета“. Добре, той не го е чел, министър-председателят няма да го чете, защото не знае английски, кой да го чете? Аз да го чета? Какъв съм аз, че да го чета? Тези, които трябва да вземат мерки, не го четат, което е абсурдно.

Така разказано изглежда безнадеждно. Вие, като депутат, имате ли механизъм да окажете допълнителен натиск?

Единственото, което можем да направим, освен да разровим докрай тази история и да видим дали има продължение след 23 септември, дали има втори етап, е ако няма продължение, да се опитаме да създадем парламентарна комисия, която да изготви задание за изпълнение и по някакъв начин да накара Министерство на финансите да го изпълни.

Парламентът има ли воля за това?

Съмнявам се. Първо, имам усещането, че няма никакъв интерес. До вчера докладът беше четен от 8 депутати от 240. Това, че е на английски автоматично стопява голяма част от депутатите, друга част не се интересуват от финанси, трета ги е страх да четат в секретна секция, защото не знаят дали някой ден някой няма да ги обвини, че са казали нещо, което не трябва и накрая може да стане така, че някой от нас, които сме го чели, ще го осъдят и ще го вкарат в затвора, а тези, които ограбиха КТБ....

Защо да ви съдят?

Защото ако кажеш нещо, което е секретно, се предвижда затвор от 3 до 8 години, съгласно закона. Макар че вътре няма нищо секретно.

Тогава защо е засекретен?

В самото начало така са поискали.

Кой?

Предполагам, че и двете страни. AlixPartners може би, за да не разбере някой методите им на работа, но това е чист одиторски доклад, а нашите са го засекретили, предполагам, защото не са знаели какво ще открият, какво ще пише, да не изскочи някое име, което не трябва. И сега, като видяха, че няма такива имена, казаха: „Давайте, ще го разсекретяваме“. И Бойко Борисов казва: „Ние, като го пуснем в парламента...“ – което е абсолютно незаконно. Ако докладът е секретен, никой няма право да го чете - няма депутат, няма не депутат.

Чели сте го незаконно?

Да. И те ми говорят тук, че било по ръба на закона. По никакъв ръб не е, направо си е незаконно. И Бойко казва: „Ами ние ако го пуснем в парламента, при тоя разнороден парламент, все някой ще го разкаже на медиите“. Един вид – ние не искаме да ви го кажем, но ще го дадем на тях, те да ви го кажат, да си измием ръцете. Само че аз Ви казах – в разнородния парламент от 240 души само 8 са го чели. От 8-те парламентарни групи има четири, от които нито един човек не го е чел. От тези осем депутати само двама са от бюджетна комисия. А тя е от 20 души – всички трябва да го прочетат. Те ако не го четат, кой?

ГЕРБ проявяват ли интерес?

Ами да, Деси Атанасова. Тя дойде малко след мен и я пуснах да го чете преди мен, защото вечерта беше в „Референдум“ и трябваше да се подготви.

Но ако някой чака парламентът да свърши работата на Министерството на финансите, на Фонда за гарантиране на влоговете, на синдиците, няма да стане. Нито има интерес, нито има капацитет, нито английски знаят, а защо не е преведено на български е пълна загадка. Плащаш няколко милиона или хиляди и не можеш да го преведеш. И AlixPartners в самото си писмо до парламента пишат: "Даваме ви го на английски и признаваме само документа на английски и всякакъв превод на български за нас не е валиден, защото не вярваме на качеството на превода". Ами преведете си го вие тогава! Досега не бях виждал такова нещо някъде - дори международни договори, които България е сключвала – дали ще е с МВФ, дали ще е със Световната банка, винаги са на английски и на български и двете копия са валидирани.

В момента най-важни са две неща - първо, да разсекретим договора с AlixPartners, за да видим истинското задание, за да можем, ако истинското задание няма нищо общо, както подозирам, с тази покана, да зададем въпроса на МФ защо са дали такова задание. И другото нещо е да видим дали има втори етап след 23 септември.

Освен активната Ви борба по казуса "КТБ" започвате и нова битка - наскоро обявихте създаването на политически проект. Бъдещата ви партия ще се казва „Нормална държава“. Как си представяте една нормална държава?

Предполагам, че покрай цялата сага с КТБ хората разбират защо сме избрали такова име – това може ли това да е нормална държава?

И все пак?

Събрахме се една група хора, които досега са се интересували от политика, но не са се занимавали с нея. Много съм доволен, че успях да ги мотивирам да участват лично в политиката, защото вече никой не го прави. Много хора казват: „Единственото, което ме интересува, е емиграцията и оттам нататък не вярвам на нищо“.

Представям си нормалната държава като правова държава, в която има свобода за всички, солидарност, равнопоставеност на всички, равен достъп до правосъдие и на най-бедния, и на най-богатия, равен достъп до образование и на най-бедния, и на най-богатия. Представям си я като държава, в която правото да се развиваш е равно за всички.

Гледам на нашата бъдеща партия като на партия, която не се движи в плоскостта ляво-дясно. Разбира се, идвам от лявото и ако кажа, че правя десен проект, никой няма да ми повярва, включително и аз няма да си вярвам.

Но вашите избиратели не са точно леви...

Да, аз 15 г. съм живял в чужбина, завършил съм Харвард, собственик съм на компания и не съм класическият ляв човек, но моите убеждения са такива. Това няма значение, за мен отдавна сблъсъкът не е леви срещу десни, истинският сблъсък е честни срещу нечестни, некорумпирани срещу корумпирани, тези, които искат да скрият какво става в КТБ срещу тези, които не искат.

Корупцията ражда бедност. Когато махнем корупцията, а трябва да я махаме и леви, и десни, тогава ще се делим на леви и десни, тогава ще мислим икономически мерки, които да са за едните по-леви, за другите – по-десни.

Първата и основна задача е да изчистим корупцията, защото ГЕРБ през 2006-2007 година, когато се появиха на небосклона, казаха: „Ние ще махнем комунистите и тройната ламя“, тоест тройната коалиция. И какво направиха? От тройната ламя стана ламята ГЕРБ.

Другият сблъсък, както чух някой да казва по повод "Нормална държава", е "отвратените срещу отвратителните". За съжаление, често когато отвратените влязат в политиката, стават отвратителни. Можете ли да гарантирате, че това няма да се случи и с вас?

Аз съм 10 години в политиката и това не ми се е случило. След като толкова време съм се пазил, защо на 11-ата година да го направя? Можех да си остана зам.-министър на финансите на Орешарски и да си управлявам митници и данъчни и да взимам по някой лев, само че не го направих, защото се отвратих от това, което видях там. Което ми доведе проблеми в БСП, със Станишев – когато напускаш кораба, никой не те харесва. Можех да се сниша покрай случая с Пеевски, да се направя, че не съм в залата или нещо такова, само че не се сниших, което ми създаде допълнителни проблеми. Когато на един конгрес на БСП от 30 кандидати за председател срещу Станишев всички се отказаха, можех и аз да се откажа и Станишев да спечели с абсолютно мнозинство, просто защото е единствен кандидат. Което щеше да бъде пародия и срам за БСП. Тогава не се отказах с целия риск да загубя гръмогласно. В крайна сметка съотношението беше 70:30 горе-долу, което беше добър резултат. Можех 2009 година, когато бяха мажоритарните избори за парламент и всички се отказаха да са мажоритарни кандидат в София, защото знаеха, че ще ядат бой, да не отида в 23 МИР, но го направих. Да, станах втори след ГЕРБ, но бих Иван Костов, което в 23 МИР хич не е малко.

Не съм се отказвал при целия риск да изгубя и съм губил много, но пък това ми е дало много. Аз знам, че мога да мина през една загуба. Изобщо не ми пука от тая работа, минавал съм през десетки загуби, само че най-важна винаги е последната битка. Ако тя завърши с победа, и се надявам с „Нормална държава“ тази битка да доведе до победа, тя оправдава всички предни загуби.

Големият въпрос е дали аз мога да предам моето усещане към членовете на партията. Защото, хубаво, аз ще остана некорумпиран, но около мен ако са 10 корумпирани, какво от това?

Да, така е. Можете ли?

Единственото, което мога да правя, е да давам постоянно пример, защото в политиката най-важното е личният пример, и да съм безкомпромисен, ако някой бъде заловен. Не мога да гарантирам, че някой няма да се корумпира, защото всеки е различен. Има корумпирани и некорумпирани във всяка партия. Хората, с които съм се обградил, са и по-млади, идеалисти и си мисля, че има много голям шанс да ги запазим идеалисти, което ще ги предпази от корупция. В края на краищата, докато не опита, човек няма как да разбере.

Последните действия, които демонстрират премиерът Борисов и депутатът Пеевски – имам предвид спрените обществени поръчки, някои словесни престрелки, „Булгартабак“ – говорят като че ли за разрив. За някои той е реален, за други – симулиран. Истинско ли е това преразпределяне на територии?

Не. За мен Борисов и Пеевски са едно и също. То е неразделимо. Дори и да искат, не могат да се разделят.

Защо?

Защото са прекалено обвързани. Знаят прекалено много един за друг. Това, което разиграват в момента, според мен е фарс, изчистване на имиджа на Борисов след натиск от Запада. То е ясно – от ЕС очевидно му казаха: „Ти какво правиш там с тази корупция? Покажи нещо!“. Особено след като той ходи във Вишеградската четворка, подразни малко западните държави, че ще се присъедини към Вишеградската четворка и те може би решиха да му скръцнат със зъби и да му кажат: „Дай сега пък ние, след като ти се заиграваш с Полша, Чехия и Словакия, да видим какво правиш с корупцията“.

В крайна сметка спрените обществени поръчки бяха спрени абсолютно основателно, защото имаше съмнения за корупция. Когато имаш съмнение за корупция, веднага трябва да действаш.

Въпросът ми е – примерно за най-голямата, за автомагистрала „Хемус“,  която е за 1 млрд. лева, която е от края на декември. На 12-ти се отваря поръчката, на 19-ти е избран победителят. На 11 януари аз задавам парламентарен въпрос как така е избран толкова бързо, защо са махнати фирмите с най-добри оферти, с най-добри цени, за да спечелят фирмите на Пеевски и на Златев. От 11 януари до, примерно, 15 февруари нищо не се случва, въпросът нито влиза в пленарна зала, нито нищо и на 15 февруари изведнъж премиерът се изтъпанва и казва: „Спирам обществената поръчка“. След това спира втора, трета, четвърта – чистачките на летището и така нататък. Такива съмнителни обществени поръчки са хиляди.

Чистачките му подариха метла и той каза, че ще мете корупцията. Той от последните 6 години управлява пет. Сега ли ще я мете тази корупция? Последното поколение корупция е създадено от него, то е негово дете, при него се е родило, при него е израснало, при него е станало това чудовище, което е днес. Това метене на корупцията започва от него самия, от неговия политически кабинет, от неговите министри, от неговите кметове, от неговите депутати, защото корупцията е при управляващите, а не някъде другаде. Тази една година, през която той не е бил управляващ, по времето на кабинета „Орешарски“, не може да е оправданието за годините, в които е бил на власт. Докато ГЕРБ не бъдат махнати от властта, ще има корупция.

Кога ще има нови парламентарни избори?

Колкото по-скоро, толкова по-добре за мен, въпреки че съм чувал какви ли не контрааргументи от типа: имаме нужда от стабилност, имаме нужда от това и онова, но аз не мисля, че сегашното управление има визията какво да направи с икономиката, така че българинът да живее по-добре, и че може да се справи с корупцията, защото то самото генерира корупция.

„Нормална държава“ иска да постигне като партия няколко неща. Първо, да върне ролята на държавата в икономиката, не да възражда комунизма, но там, където няма частни инвеститори, държавата да влезе като инвеститор, да създаде фондове, с които държавата да инвестира в стартиращи компании като съсобственик за известно време, за да им даде някакъв капитал, особено в IT сектора, за да могат да създават работни места. Да създаде средна класа, защото средната класа не си продава гласа за 50 лева, а мисли и гласува за този, за който вижда смисъл да гласува.

Има голям проблем в българското общество и той е, че няма средна класа – има 60% под прага на бедност, 30%, които са около прага и 10%, които са добре, но това не е нормална структура на обществото.

Целим също да се създадат условия за връщане на българите в чужбина. Много държави го правят, Канада примерно. Да има специални условия за релокация на бизнеса. Ако имаш добър бизнес в Англия и той може да работи по същия начин в България, защо държавата да не ти помогне да го преместиш тук?

Условия за релокация на самите хора, които са решили да се върнат в България. Купуваш им някакви билети, намираш им настаняване за 6 месеца, за тези 6 месеца той трябва да си намери работа и ако успее, ще му платиш и билета да се върне в чужбина, но ти си направил усилие да си дойде тук. Защото 2 милиона българи изчезнаха за 20 години, голямата част от които качествени българи. Няма нация, която да може да издържи на това. Румънското правителство, например, вече започва стратегия за връщане на румънците в родината.

Нека да говорим честно – има ли партия или партии, които да могат и да искат да го направят?

Затова казвам, че сам не мога да го направя. Нито моята партия може да го направи сама. Обществото е прекалено раздробено – някои ще ни повярват, други няма да ни повярват. Но да речем, че аз ще го направя в лявото пространство. Някой ще го направи в дясното пространство, някой ще го направи в центъра и по някакъв начин по общи теми ние ще действаме заедно в борбата с корупция. Ето, сега с колеги от Реформаторския блок и с други действаме по въпроса за Закона за обществените поръчки, заедно писахме искане за вето до президента Плевнелиев. Тоест има теми, които не са леви и десни. И ако хванем тези теми и успеем да отрежем едно парче територия от отвратителните и го придърпаме към отвратените, ще имаме сблъсък на това поле и ще завземаме повече и повече територия, докато накрая стане ясно кой е победителят. Не е безнадеждно, само че няма да стане от един човек и една партия.

Ние сме антисистемна партия, има и други такива, които не искат да се вписват в руслото на партиите, разграбили държавата. В един момент тези антисистемни партии ще станат системни, защото тогава системата ще е променена и тези партии ще налагат правилата – честно управление, никаква корупция, компетентност, издигане спрямо заслугите, а не спрямо партийна принадлежност, стимулиране на активност, на бизнес.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!