Тази покъртителна история е публикувана във форума на OFFRoad-Bulgaria от наскоро регистриран потребител с името Потс. От разказа е трудно да се установи за кои от жертвите точно става дума. Пускаме го тук с минимална редакторска намеса и правим опит да се свържем с автора. "Здравейте, аз съм от Харманли. На този язовир ходя за риба, откакто се помня. Проблемът за стената се знаеше от всички, дори наскоро е имало оглед на стената, надявам се от специализирани компетенти органи. Не знам какво са констатирали, но ще се разбере с времето. Започвам от вчера сутринта. Около 9 часа на няколко пъти чух в медиите за скъсала се язовирна стена на някакъв си микроязовир и влязох в нета, за да видя какво става. Изтръпнах като разбрах, че е Ивановския. Само да подчертая - този микроязовир, както го наричат, е дълъг 3 км, широк е средно по 200 м и е дълбок от 20м към стената до към 15 м в средата на язовира. Имам снимки, когато съм бил за риба, но съм снимал част от него. Та не знам по каква категория ги оценяват тия язовири, но този си е огромен според мен. Имам много познати от с. Иваново и с. Бисер,  приятелката ми е от там. Започваме да събираме информация. Линейки, пожарни, коли с лодки натоварени върху тях, фучат по главната на Харманли. Това е около 9:30. Линейките се връщат многократно. Чак тогава осъзнавам ситуацията. Имам приятел, с когото пихме до късно вечерта, а къщата му е близо до моста в Бисер. Страх ме е да му звънна. Научавам от приятели в Иваново, че е имало кола на моста в момента, в който е бил ударен от вълната. А мостът е само на 700-800 м от язовира. След това разбрах, че са мъж и жена и се досетих кои са. Пътували за работа от Иваново към Харманли. Обадих се на тяхни приятели, облякох се подходящо и вече бяхме тръгнали към моста на Иваново, за да ги търсим. Бяхме 5 човека. Обадиха ми се и ми казаха, че идвали 2 вертолета от Крумово да помагат в Бисер и че водата започвала да се отдръпва. Колата, която е била отнесена, се виждала около километър по-надолу. След 5 мин. бяхме до моста. Имаше софийски джип и 3-4 човека около него - прилично облечени двама или трима с оранжеви жилетки от Гражданска защта, които явно бяха дошли секунди преди нас. Попитах ги знаят ли нещо за кола, завлечена от моста. Те ми казаха, че няма такова нещо. Колата била в с. Бориславци и били със джип. Тогава ми стана ясно каква кореспонденция поддържат нашите аварийни служби. Обясних им набързо за колата, която е отнесена и че са наши познати, а те ни гледаха като гръмнати. Докато се обърна и групата беше тръгнала вече по поречието надолу. Всичко беше изпадало - дървета и ледени късове от язовира, който беше замръзнал целият с дебелина 15 см. Още като слязох долу усетих миризмата на батак (тиня) и студа от самата вода, която беше помела всичко по брега. Минахме около 500 м и срещнахме 3 момчета, които събираха риба и се връщаха вече. Казаха,че са намерили колата и жена на 700-800 м по-надолу. Там вече имало полицай, който описва, мярнах го по-надолу изкачен на склона да се обажда по телефона, понеже долу нямаше сигнал. Стигнахме до колата. Тя беше по таван и пълна с пясък, но видимо нямаше тела вътре. По колата установихме, че са същите хора, които търсим. Сърцата ни се свиха все повече, по- надолу от колата имаше човек в деренцето в най-горната част докъдето е стигала водата. Това беше братът на жената. Не отидох до тялото. Не мога да гледам такива работи. Един остана при него,  другите 4-ма тръгнахме надолу да търсим мъжа. Намерих сигнал и звъннах тук-там, за да събера информация и ми казаха, че отсреща уж го търсят, а като гледам повечето събираха риба в чували и се оказа, че ние сме единствените, които го търсят от този край. Чак тогава на се огледах, за да видя цялата обстановка. Там, където се намирах, разстоянието до другата страна беше около 120 м, а водата беше на 7-8 м. Навътре в гората листата бяха буквално изметени от нея, а самият воден стълб там е бил над 12 м. Всичко беше настлано с дървета. Огромни дъбове бяха изкоренени и съборени, а клоните им бяха отсечени от късовете лед, които са се движили с бясна скорост. Дори бе оглозгана кората на дърветата, бяха останали само най-дебелите клони. Имаше много нанос по храстите наоколо и се налагаше да се бутаме в тях, за да видим дали нямаше там тяло, толкова бяха гъсти на места и толкова пясък беше изнесен, че дори не съм сигурен дали не сме го пропуснали някъде. В един момент стъпките свършиха и осъзнах, че тези, които са търсили рибата, са стигнали до там и са се върнали. Останахме единствените, които го търсим. Вървяхме още около 2-3 километра надолу, но не можахме да стигнем до там, където си бяхме набелязали, а именно до там, където язовирът се вливаше в река Бисерска под село Лешниково. Започна да застудява и усетих, че ще започва да се стъмва, а и терена започна да става много скалист и стръмен. Решихме, че имаме доста дълъг път назад и потеглихме, но се изкачихме по-нагоре, за да вървим по по-чистото. Засякохме нашия човек, който оставихме при тялото и с няколко пожарникари и близки хора на пострадалите. Нямаха носилка и се наложи да се изчака носилка, за да се изнесе от района, който беше пресечена месност. Тялото беше качено до билото и като дойде носилката продължи износването на смени, докато тежка техника посрещна групата и изнесе част от нея от гората. През това време пожарникарите, които са от Харманли, разказаха, че са били първи на ударната вълна в Бисер и са спасили повечето хора, да не казвам всичките, с гумената си лодка, докато хеликоптера е фучал над тях и не са могли да чуват почти нищо. След като се прибрахме разбрах, че се е изсипала цялата телевизия на България, а след това и цялата управленческа група на България. Предполагам, сте ги видели по телевизията колко са съпричастни. Защо не кажат как на мръкване всички са се изнесли от селото, колко и кои хора са останали в селото да помагат и да го пазят от набезите на крадците. Вечерта са пристигнали провизии, които е нямало кой да разтовари и са го разтоварвали кметицата и кварталния полицай до 2 часа. Сутринта след това са пристигнали неправителствени организации с провизии и всъщност това сте били вие организаторите на офроуд дарението. Сега го разбрах, като влезнах във форума. Браво, благодарности за това, което правите! Между другото днес още се издирва този човек, който не намерихме вчера и още не сме го открили, а снегът стана 35 см, с много навявания и става много трудно да се търси. Днес бях за първи път в Бисер носих провизии. Гледката е много грозна. Снегът малко зари зловещата картина."