ВЕИ бизнесът: Законопроект на ИТН ни заплашва с лавина от фалити

Две от най-големите браншови организации в сектора на възобновяемата енергия у нас излязоха с обща позиция срещу промени в Закона за енергетиката, внесени от Тошко Йорданов и други депутати от ИТН

OFFNews Последна промяна на 20 юни 2022 в 11:11 12089 0

тошко

Снимка БГНЕС Архив

Вносителят на законодателните промени Тошко Йорданов от ИТН.

Две от най-големите браншови организации в сектора на възобновяемата енергия у нас излязоха с обща позиция срещу промени в Закона за енергетиката, внесени от Тошко Йорданов и други депутати от ИТН. 

Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и асоциация „Хидроенергия“ възразяват категорично срещу предлаганите нови текстове.

Двете организации припомнят, че всяко изменение на законовата рамка и в частност промяната на механизма за определяне на доходите на производителите е съществен момент от изменение на цялостния пазарен модел и следва да бъде обект на прозрачно предварително обсъждане при спазване на процедурата за задължително провеждане на обществени консултации със заинтересованите страни, каквото не е проведено.

Според тях се предлага въвеждането на един напълно нов механизъм за изчисляване приходите на ВЕИ производителите, който не отчита редица законодателни и нормативни промени през последните 10 години, които чувствително са влошили жизнеспособността на дружествата, опериращи в сектор възобновяема енергия.

Тези промени, последващи определянето на преференциалната цена, измениха съществено икономическите условия за ВЕИ производителите – създадоха нови разходи, несъществуващи при планирането и извършването на съответните инвестиции, заявяват от двете асоциации и изброяват примери:

- Въвеждане на „нетно специфично производство“ (НСП), което на практика прехвърли към производителите значителен пазарен риск, тъй като се прекрати изкупуването на цялото произведено количество електроенергия от обществения доставчик и се въведе модел на ограничено изкупуване, до размера на НСП;

- въвеждането на задължително търгуване на организиран борсов пазар и заплащането на такси и комисионни от производителите за участие на платформите на Българска независима енергийна борса ;

- цена за достъп и пренос към ЕСО ЕАД и електроразпределителните дружества;

- разходи за участие на балансиращия пазар;

- въвеждане на 5%-на вноска към Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС)

От БГВЕА и асоциация „Хидроенергия“ подчертават, че през последните 10 години инфлацията в България е над 30%, като с този процент минимално са се увеличили работни заплати, материали и услуги за поддръжка и инвестиции в съоръженията.

Настояваме всички изброени разходи, както и процента инфлация, да бъдат взети предвид при определяне на допълнителната вноска на производителите към ФСЕС. Следва също да бъде регламентирано изрично, че внесените във Фонда допълнителни вноски се признават за текущи разходи за дейността на производителя за целите на данъчното облагане, заявяват от бранша.

Те посочват и че попадащите в обхвата на промените ВЕИ производители не са в равнопоставено положение и спрямо публичните дружества, за които се предлага размерът на вноската да се определя по преценка на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет при отчитане на необходимите средства за изпълнение на инвестиции и ремонти без ДДС, гарантиращи дългосрочната експлоатация на производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала.

Недопустимо и дискриминационно е създаването на обособен, специален правен режим за някои субекти на стопанска дейност, а изключването на този специален режим за други, заявяват от БГВЕА и асоциация „Хидроенергия“.

Двете организации настояват действието на мерките да бъде временно, със срок не по-дълъг от 31.12.2022г., съгласно насоките на Европейската комисия, дадени в документа RePowerEU (Communication-energy-markets.pdf (euractiv.com)), където се допуска въвеждането на допълнителен данък върху приходите/доходите на енергийните компании, при едновременното спазване на базисни принципи. В приложението на „RePower EU” изрично се посочва, че подобни мерки не трябва да имат обратна сила, следва да бъдат технологично неутрални и да позволяват на производителите да покриват разходите си.

Според браншовите организации предложеният текст на ЗИД на ЗЕ не разграничава производителите, които имат подписани дългосрочни договори за продажба на електроенергия по фиксирани цени, и съответно постигат цена, значително по-ниска от тази, която би била постижима в бъдещи периоди на пазарен сегмент „Ден напред”.

Фиксираните цени по дългосрочни договори, освен това, варират значително предвид момента на тяхното сключване. ЗИД на ЗЕ не регламентира начина, по който ще се изчислява вноската във ФСЕС за тази група производители. Настоящите текстове могат да имат противоречиво тълкуване – или че тези производители не дължат вноска във ФСЕС, тъй като не продават енергията си директно на пазарен сегмент „Ден напред”, или че ще са задължени да заплатят вноска на база на теоретично постигната цена на пазарен сегмент „Ден напред”, която ще е прекомерно висока спрямо действително реализирания им доход от продажба на електроенергия. Налагането на допълнителен разход на тази група производители, която продават продукцията си на цена, значително по-ниска от пазарен сегмент „Ден напред”, би означавало лавина от фалити за тези производители, посочват от ВЕИ бизнеса.

Според тях така разписаният текст насочва ВЕИ производителите към продажба на електроенергията на пазарен сегмент „Ден напред”, което е в ущърб на интереса на потребителите на електроенергия да закупуват електроенергията си дългосрочно на по-конкурентни цени. Освен това, голяма част от производителите са задължени от финансиращите ги институции да продават електроенергията си дългосрочно с цел предвидимост и управление на паричния поток. В тази връзка настояваме да бъде предвидено справедливо третиране за производителите, които продават електроенергията си по дългосрочни договори на фиксирани цени, посочват от асоциациите.

Според тях в текста на ЗИД на ЗЕ следва да бъде ясно разписано, че вноската и компенсацията от ФСЕС се дължат до достигане на определеното нетно специфично производство, за което се дължи премия, и което е определено в индивидуалните договори за премия на всеки производител.

Не на последно място, акцентираме върху необходимостта нормативно да се предвиди възможност, при въвеждането на подобни драстични промени на пазарния модел, производителите да упражнят право на избор - да продължат да се ползват от режима, основаващ се на Договорите за премия или да прекратят договорите си, понасяйки доброволно съществуващия пазарен риск и съответно да не подлежат на новия режим с допълнителни вноски/коменсации. Намираме подобен подход за справедлив като в същото време ще се гарантират икономическите права на стопанските субекти и равнопоставеност между участниците в икономическия живот. В противен случай, едностранното налагане на допълнителни задължения без възможност за прекратяване на търговски договори ще противоречи на чл. 19 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Енергийната Харта, заявяват БГВЕА и асоциация „Хидроенергия“ .

Те апелират и за намиране на справедливи решения, като се спазват принципите на свобода на избора и предвидимост на инвестициите и подчертават, че устойчивото развитие на икономиката, инвестиционната среда и зеленият преход са немислими в условия на периодични предизвикателства за възобновяемия сектор, което ни изправя в позиция на неравнопоставеност, при грубо нарушаване на легитимните интереси на инвеститорите.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови