Тристранният съвет не се разбра за минималната заплата, министърът ще предложи да стане 780 лева

Без съгласие между социалните партньори какъв да е размерът на минималната заплата приключи Националният съвет за тристранно сътрудничество, предаде БТА. 

Представители на служебното правителство, работодатели и синдикати обсъдиха проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г., но не се обединиха около нейния размер. Кабинетът предложи минималното възнаграждение да стане 770 лева. Това засяга около 500 000 българи. 

Вицепремиерът по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че министерството е готово да ревизира своето предложение и то да стане 780 лева. „Водили сме се от възможността новият размер на минималната работна заплата да изпълни две функции – икономическа и социална“, коментира той. Лазаров обясни, че предвиденото увеличение възлиза на около 8,5% спрямо сегашния размер от 710 лв., утвърден от 1 април 2022 г.

“В рамките на обсъжданията бяха изказани различни съображения, които разкриват че НСТС не постигна консенсус по проекта на постановление”, каза министърът след заседанието. 

Увеличението покрива инфлацията, установена с индекса на потребителските цени - с определянето на минималната заплата, която министърът ще предложи на Министерския съвет, се постига увеличение с 9,9% спрямо настоящия й размер. "Това е 20-процентно увеличение на годишна база, което изцяло изчиства и компенсира натрупаната до момента инфлация”, смята Лазаров. 

По-рано днес депутатите се провалиха и не успяха да изпълнят предизборното си обещание да увеличат минималната работна заплата до 850 лв. Крайното решение ще е на Министерския съвет.

Представители на работодателските организации изразиха принципна подкрепа за предложението, но поискаха размерът на минималната заплата да не бъде единен за цялата страна, а обособен по икономически дейности. Председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че от организацията препоръчват предвиденият размер да бъде за брутна заплата.

Спешно създаване на работна група, която да се реши как да се приложи европейската директива за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, поиска Мария Минчева, която е заместник-председател на Българската стопанска камара: "Ако ние не покажем активност по темата, въпросът ще го решат някъде другаде". 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че „опитът за внушения как ръстът на доходите щял да доведе до инфлация“, трябва да бъде пресечен. Според него две трети от инфлацията в ЕС, както и в България, се генерира от външни фактори и няма нищо общо с покачването на доходите.

Според него направеното през тази година ще доведе до частично или изцяло компенсиране на средната инфлация, но не е компенсиран ръстът на цените на т. нар. малка потребителска кошница.

"След март и сега се опитваме да компенсираме доходите на работещите заради инфлацията, която ги изяждаше. Целта ни е да компенсираме доходите поне до размера на инфлацията, така че работещите българи да продължават да купуват и да поддържат ръста на икономиката", каза още той и допълни, че затова минимална работна заплата от поне 850 лв. ще е достатъчен механизъм за компенсиране на „изядените от инфлацията“ доходи.

„От няколко седмици България се тресе от различни варианти, механизми, схеми, числа, свързани с минималната заплата. Очакванията на хората са за едно прилично и сериозно увеличени, което да подкрепи техните доходи”, каза още той.

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ също припомни, че от синдиката настояват минималната заплата да стане 850 лв: „Беше отказано с аргумента, че не било нормално минималната заплата да се увеличава два пъти в рамките на една година“.

Тя даде като пример Германия, където тази година това възнаграждение се увеличило три пъти, за да се даде шанс на най-нискодоходните групи граждани да се справят с трудностите: „Увеличението на цените на хранителните продукти е драстично и най-нискодоходните групи изразходват голяма част от месечните доходи именно за храна. По никакъв начин не ги компенсирате с това нищожно увеличение, което предлагате“, посочи Григорова.

По думите ѝ ръстът на инфлацията не е породен от ръста на заплатите, а поради съвсем различни причини. КТ „Подкрепа“ настоява минималната заплата задължително да се увеличи над 770 лв., а след това, по график, да стане 50 процента от средната работна заплата за страната.

"През последните месеци ставаме свидетели на тежка безотговорност от страна на политчексия елит в страната”, категорична е Григорова. По думите й синдикатите са склонни да се съгласят заплатата  да стане 780 лв от началото на януари 2023 г., но ако след това последва “бърза промяна в рамките на следващите няколко месеца, така че да стигне поне до 830 лв.”

Следете новините ни в GoogleNews