Тристранният съвет не постигна съгласие по проектобюджета за 2023 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по проектобюджета за 2023 г.

Социалните партньори обсъдиха проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. По нито един от проектите засега няма съгласие. Основна причина за това е големият бюджетен дефицит и отдалечаването на членството на България в еврозоната, предаде БТА.

Принципите, които са използвани и бяха валидни за изготвянето на предходните два бюджета, са валидни и за този, каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Отговорността е на този, който трябва да внесе този проект, както и на този, който ще го подкрепи и приложи, допълни той. По думите му за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за планиране на приходите и това е оптимистичен вариант на приходите, а за разходите е реалистичен вариант.

Изготвянето и приемането на държавния бюджет е най-важната задача както за служебното правителство, така и за политическите партии, представени в Народното събрание, каза Людмила Петкова, заместник-министър на финансите пред представянето на проекта за бюджет. Приетите законодателни промени и политически решения от последните няколко парламента оказват отрицателно въздействие върху приходната част на бюджета и водят до увеличаване на разходите, посочи тя. По думите ѝ разчетите на Министерството на финансите продължават да показват, че при запазване на действието на приетите политики през миналата година и без предприемане на приходни и разходни мерки, дефицитът за тази година ще бъде 6,4 на сто от Брутния вътрешен продукт.

Петкова припомни, че предложенията за промени в данъчното законодателство бяха публикувани през март за обществено обсъждане и посочи, че след ясен политически сигнал от партиите, че предложените промени няма да бъдат подкрепени и приети от Народното събрание, служебното правителство предлага проект на държавен бюджет за 2023 г., при действащи политики, с дефицит 6,4 на сто от БВП, без да бъдат отразени изготвените приходни мерки. Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8% по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%. Прогнозната оценка на приходите е на база на основните параметри на макроикономическата прогноза и при запазване на действащата данъчна политика – без нови данъци, без промени в основните данъци, включително действащи стандартни намалени данъчни ставки, като основният акцент е подобряване на събираемостта на приходите, каза още Петкова.

През 2023 г. прогнозираните приходи са общо в размер на 65,8 млрд. лв., като 51,8 млрд. лв. от тях са данъчно-осигурителни приходи, 9,9 млрд. лв. – неданъчни приходи, 4 млрд. лв. – помощи и дарения. Ръстът на приходите в сравнение с 2022 г е само един милиард лева, посочи Людмила Петкова.

При разходите ръстът в сравнение с миналата година е 11,5 млрд. лв., като общо прогнозираните разходи за тази година са 77,7 млрд. лв.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвидено да остане непроменен и е 4,5 млрд. лв.

Въз основа на допусканията, за периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв., което е 25,3 % от БВП, а към края на 2025 г. да достигне до 33% от БВП, посочи още Петкова.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепиха предложения проект, тъй като според тях подходът на приходи и разходи води до прекомерния дефицит. В средносрочната прогноза е изчислено, че за следващите две години бюджетният дефицит ще продължи да бъде над 3%, което отдалечава България от основния ѝ приоритет – членство в еврозоната, вероятно за 10-годишен период, каза Добрин Иванов от асоциацията. Бюджетните дефицити рефлектират и върху държавния дълг и вървим към задлъжняване на държавата. Основните виновници за това състояние на публичните финанси са действията на политиците и безотговорното им отношение към съставянето на редовно правителство, допълни Иванов.

Българска стопанска камара се въздържа от подкрепа, каза Станислав Попдончев и мотивира решението с отдалечаването на България от членство в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Най-голямо впечатление правят средствата, предвидени за капиталови разходи, и е ясно, че до 10 млрд. лв. будят недоумение как биха могли да бъдат извършени до края на годината, допълни той. От камарата апелираме да се запази бюджетният дефицит до 3 процента и засега да не се правят радикални промени в данъчната система, добави той.

Високият дефицит е плуване по течението, не подкрепяме и повишаването на държавния дълг, не подкрепяме мотивите за увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва, каза Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата, аргументирайки липсата на подкрепа към проекта за държавен бюджет. По думите му не са предвидени мерки за ограничения и икономии. От палатата не подкрепихме изявлението на Министерството на финансите за това, че се отказваме да влизаме в еврозоната следващата година, припомни той.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Съюза за стопанска инициатива на гражданите също изразиха мнения, че няма да подкрепят предложения проект.

От КТ „Подкрепа“ и от КНСБ изразиха притесненията си от липсата на мерки за намаляване на дефицита и за гарантиране на ръст на доходите на заетите лица.

Следете новините ни в GoogleNews