Румен Гълъбинов: Задават се висока инфлация и обедняване у нас

Прогнозата ми е за икономически ръст под 3% и инфлация над 3% в България през 2019 г.

До края на годината инфлацията в България ще изпревари ръста на икономиката и това не е добре.

Положението в енергетиката е плачевно и идва поскъпване на тока.

Последващо увеличение на цените се задава и защото ще се увеличат транспортните разходи заради тол системата през втората половина на годината.

Въобще още отсега се залагат множество мини за увеличение на цените и издръжката на живота.

Така ще се завърти спиралата за последващо увеличение на инфлацията и през следващите години.

Инфлация не се бори административно, а са необходими реформи.

Иначе инфлацията ще продължи да изяжда доходите на хората и реално да намалява покупателната способност на всеки.
Опитът показва, че контролът върху цените е неефективно средство за борба с инфлацията, защото само я потиска, но не я премахва.

Какъв избор от средства ще използва управлението на държавата зависи от неговите приоритети.
Но замразяването на цени и механичното вдигане на доходи не го препоръчвам.

Инфлацията повишава изкуствено БВП, но намалява покупателната сила на парите и реалните доходи на населението.
Затова трябва да се използва дефлатор, който отразява отношението на номиналния спрямо реалния БВП.

Т.е. представлява превръщането на номиналните величини в реални, като по този начин се отчита инфлацията и инфлационното покачване на цените.

Така номиналният прираст на БВП се разграничава на реален и инфлационен.

НСИ, обаче, не обявява дефлаторите, които използва и се оказва, че дефлатора на НСИ няма много общо с ценовите индекси.
На теория индексът на цените би следвало да е по-близък като динамика до дефлатора на БВП, но на практика, корелацията е много слаба.

Всъщност такова сериозно разминаване между дефлатора, от една страна, и ценовите индекси е повод за НСИ да даде обяснение защо се получава така, дори вземайки предвид различните методологии.

Овладяването на инфлацията в България след изборите изглежда все по-трудно осъществимо.

Това може да доведе до пpитеcнeния зa зaбaвянe нa pacтeжa или пъĸ зa paзxлaбвaнe нa фиcĸaлнaтa диcциплинa.
Освен това рискът от продължаващо повишаване на цени и инфлация е против намеренията ни за членство и в Еврозоната.

Авторът Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията по застрахователен надзор (2002 г.) и зам.-председател на Комисията за финансов надзор (2003 г.). Завършил е ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС), специалност "Икономика", магистърска степен. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университета "Сeйнт Джон", Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета "Екситър", Англия (Банки и финанси).

Още по темата

23/02/2019 Икономика

Управляващите лъжат, че икономиката е добре. Ето защо!

23/03/2018 Интервю

Голяма част от чуждите ни инвестиции изобщо не са чужди, а прикриват корупция

Следете новините ни в GoogleNews